Български език

Нелични глаголни форми

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:45:00 +0000

Неличните глаголни форми са форми, които не притежават граматическата категория лице. Те представляват преход между глагол и някоя друга част на речта. В българския език нелични глаголни форми са: причастията, деепричастието и отглаголното съществително.

Причастията съчетават особеностите на глагола и прилагатилното име. Те се характеризират по време ( сегашни и минали ) и по залог ( деятелни и страдателни ). Причастията притежават и граматичната категория вид. Менят се също така по род и число и се членуват. В събременния бълргарски книжовен език различаваме 4 вида причастия : сегашно деятелно ( четящ ), минало свършено деятелно причастие ( чел ), минало несвършено деятелно причастие ( четял ) и минало страдателно причастие ( четен ). Миналите причастия могат да се употребяват и като част от сложни глаголни форми ( чел съм, четено е, бях чел ), а сегашното деятелно причастие се употребява само като определение.

Деепричастието е неизменяема глаголна форма, която по същността си представлява „глаголно наречие” Образува се от основата на минало несвършено време с помощта на наставките –айки, -ейки

-ийки. Деепричастието изразява второстепенно действие, което съпътства соновното действие в изречението.

Той вървеше, държейки шапката си в ръка.

Основно изискване при употреба на деепричастието е подлогът на действията, изразени със сказуемото ( главния глагол в изречението ) и с деепричастието, да бъде един и същ. Употребата на деепричастието е характерна предимно за книжовната реч, а не за разговорната.

С термина „отглаголни съществителни” в българската граматика се означават само онези образувани от глаголи съществителни, които се образуват с помощта на наставката –не ( ходене, писане, падане ). Тези съществителни означават глаголни действия. С тяхна помощ назоваваме действието само по себе си, без връзка с неговия вършител и времето на извършването му.

Граматическа класификация на думите

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:43:00 +0000

Различават се три вида граматически класификации на думите :

1) семантично-граматична класификация – в нейната основа стои общото между значението на думите и граматическите им свойства. В българската граматика традиционно е
прието схващането,че съществуват 10 класа думи (като синонимен термин се употребява и „ части на речта” ). Класовете думи са : съществително име, прилагатилно име, глагол, числително име, местоимение, наречие, предлог, съюз, частица, междуметие. Всеки един от тези класове думи се характеризира със свое собствено значение, а някои от класовете думи имат и свои собствени граматически категории.

2) морфологична класификация – взема под внимание дали думите са изменяеми или неизменяеми. Изменяеми са тези части на речта, които менят формата си чрез окончания или формообразуващи морфеми ( същ. име, прил. име, числ. име, местоимение, глагол ). Неизменяемите части на речта не менят формата си, но при някои от тях има вариантни форми ( наречие, предлог, съюз, частица, междуметие ).

3) синтактична класификация – базира се на службата, която думите изпълняват в строежа на изречението – дали могат да бъдат самостойни ( подлог, сказуемо, определение, допълнение или обстоятелствено пояснение ) или изпълняват „служебна” функция ( свързват самостойни части в изречението и изразяват различни отношения между тях ). Самостойни части са : същ. име, прил. име, числ. име, глагол, местоимение и наречие, а несамостойни ( служебни ) части са : предлози, съюзи, частици. Междуметията са страничен клас думи – те не се причисляват нито към самостойните, нито към несамостойните части.

Изложената дотук граматическа класификация може да се представи със следната таблица :

Класове думи ( Части на речта )
Морфологична класификация	Семантично-граматична класификация	Синтактична класификация
Изменяеми	1.Съществително име 2.Прилагателно име 3.Числително име 4.Местоимение 5.Глагол	Самостойни
Неизменяеми	6. Наречие	Самостойни
	7. Предлози 8. Съюзи 9. Частици	Несамостойни
	10. Междуметие	Странични думи

А в следващата таблица са представени отделните класове думи и граматическите категории, които те притежават :

Клас думи	Граматическа категория
Съществително име	Род, число, определеност, бройна форма за мн.ч.
Прилагателно име	Род, число, определеност ( според същ. име ), степен
Числително име	Определеност, мъжколичност
Местоимение	Род, число, определеност, лице ( за личните мест.), падеж
Глагол	Лице, число, време, вид, залог, спрежение, наклонение
Наречия, предлози, съюзи, частици	Нямат граматически категории, защото са неизменяеми.

Падежът като граматическа категория при съществителните е отпаднал и днес се срещат само някои падежни остатъци при някои от формите на местоименията. При някои съществителни се е запазила звателната форма. Съществителните имена от м.р. , които в ед.ч. завършват на съгласна, имат в мн.ч. една особена форма, наречена бройна форма, която се употребява само след числителни имена и след числителните наречия колко, няколко, толкова.

Напр. Имате ли билети ?

Но ако посочим точния брой на билетите трябва да кажем : Дайте ми три билета, а не три билети.

Препоръчително е при съществителни за лица след числителни имена да се употребява обикновено множествено число, а не бройна форма.

Напр. В нашето училище има 8 учители и 95 ученици, а не 8 учителя и 95 ученика.

Особено недопустима е употребата на бройна форма след специалните мъжколични форми на числителните двама, трима .

Напр. Трима студенти, а не трима студента ; двамата клетници, а не двамата клетника .

Числителните имена имат една специално форма, кято наричаме мъжколична, защото се използва само при лица от мъжки пол. Тя се образува с наставка -ма или –има : двама, трима, четирима ... Ако в групичка от хора има поне 1 мъж или дете от мъжки пол, трябва да се употреби мъжколична форма, когато лицата от групичката се назовават. Ако в групата има 3 мъже, 1 мъж и 2 жени, 2 жени и 1 бебе момченце, то те ще бъдат описани с числителното име тримата.

От числителните бройни само едно и две се менят по род, защото се държат като прилагателни имена.

Един мъж, една жена, едно дете

Числителното две име само 2 форми за род – два за м.р. ( два коня ) и две за ж.р. и ср.р. ( две кобили, две кончета ).

Числителното един се членува като прилагателно – единият, едната, едното, едните.

Числителните, които завършват на –а , се членуват с член –та : двата, двамата, хилядата.

Всички други числителни се членуват с член –те : двете, трите ( с ударение преди члена ), а при числителни, завършващи на съгласна, ударението е на члена : петте, шестте, деветте. Това важи и за числителното сто – стоте.

Част от местоименията заместват съществителните имена, друга част – прилагателните имена, трети се поставят на мястото на числителните, а четвърти се държат като наречия и се наричат местоимения-наречия ( местоименни наречия ).Общото между всичките тези местоимения е, че те притежават граматическите категории на класовете думи, които те заместват. Само личните местоимения имат категорията „лице”, а при личните местоимения, при неопределителните, отрицателните, обобщителните, относителните и възвратните местоимения се среща и категорията „падеж”, т.е. съществуват т.нар. „падежни остатъци”. По-подробна класификация на местоименията и техните особености са дадени в таблиците по-долу.

Наречието е единствената неизменяема, но самостойна част на речта, която в изречението изпълнява синтактична функция. Наречието означава признак на действие, на предмет или на друг признак, затова то се отнася най-често към глагол. В изречението наречията изпълняват ролята на обстоятелствено пояснение или на определение. Съществителните имена изпълняват ролята на подлог или на допълнение, прилагателните – на определение, а глаголите – на сказуемо.

Важно !!! С ролята на думите като части на речта се занимава морфологията , а с ролята на думите като части на изречението се занимава синтаксисът.

Правилата за определяне на синтактичната роля на отделните части на речта са описани по-долу.

Наречията по значение се делят на няколко групи – за време ( днес, вчера, сега, утре , преди ), за място ( тук, там, вкъщи, нагоре, надолу ), за начин ( добре, зле, тихо, високо, майсторски, здравата, умната ), за количество и степен ( много, малко, доста, изобщо ), за причина и цел ( защото, затова, понеже ), за логическо уточнение ( сигурно, явно, наистина, вероятно, може би, сякаш, почти, особено, тъкмо, нарочно, сравнително, тъй като, така ).

Междуметията са звукоподражателни думи, чрез които се имитират звуци на животни, птици, природни явления или чрез които се предават възклицания.Те изразявят чувствата и отношенията на говорещия ( ах, ух, ех, олеле, ура, шшт, тпру, тц-тц, трак-трак, пук, мяу, бау и др.).

Синтаксис :

Синтаксисът е наука за изречението и показва връзката между език и мислене. Синтаксисът се интересува от това как думите се свързват помежду си, за да се изрази определена мисъл. Синтаксисът е много по-абстрактен като материя от морфологията, защото се занимава с по-големите единици на езика. Синтаксисът се занимава с изучаването на видовете изречения – по строеж, по функция, занимава се с частите на изречението, със синтактичната служба на думите в изречението, както и със словореда. Несамостойните думи в българския език играят извънредно важна роля при свързването на думите в изречението, защото те най-точно изразяват връзките и отношенията между отделните части на изречението.

Основните понятия в синтаксиса са две – изречение и словосъчетание. Словосъчетанието е съединение на най-малко 2 самостойни ( пълнозначни ) думи, които образуват смислово и граматическо единство ( смела постъпка, бащи и деца, борба за мир ). Несамостойните думи могат да се включват в състава на словосъчетанието, но те не могат да образуват словосъчетание.

За мир не е словосъчетание, защото за е несамостойна дума, но борба да мир вече е словосъчетание.

Изречението е единица на езиковото общуване, граматически оформена съгласно правилата на даден език, която изразява отделна, относително завършена мисъл, чувство или волева подбуда. Изречението изразява отношението на говорещия към действителността. Изречението се отличава със смислово и интонационно единство и с комуникативна значимост. Главните структурно-граматически признаци на изречението са : предикативност ( сказуемност – т.е. това е центърът на мисълта в изречението), модалност, интонация и граматическа оформеност.

Видове изречения :

Според целта на общуване изреченията се делят на съобщителни, въпросителни, подбудителни, желателни и възклицателни.

По строеж изреченията се делят на прости и сложни, а по функция – на главни и подчинени. Сложните изречения по състав се делят на сложни съчинени, сложни съставни и сложни смесени, а подчинените изречения биват няколко вида – определителни, допълнителни, обстоятелствени, подложни и сказуемноопределителни.

Тестове за откриване на подлог :

1. Да сменим числото на глаголната форма и да видим кое съществително име се сменя по число. И тъй като подлогът се съгласува със сказуемото по число, то за подлог можем да определим със сигурност онова същ. име, което се е променило по число, след като сме сменили числото на глагола.

Пример: Кучето следеше котките.

Сменяме числото на глагола – от единствено на множествино : следеше става следяха и за да образуваме граматически правилно изречение, се налага да променим формата и на същ. име кучето – на кучетата. Следователно кучето е подлог.

2. Съществителното, за което се съмняваме, че е подлог, трябва да може да се замени с лично местоимение в Именителен падеж ( И.п.).

Пример : Иван го беше страх.

В този пример Иван трябва да може да се замени с той, за да докажем, че Иван е подлог. Но след замяната не се получава граматически смислено изречение – Той го беше страх. Тук Иван може да се замени само с него, а него е местоимение във Винителен падеж ( В.п.): Него го е страх. Следователно Иван не е подлог.

Но в изречението Иван се страхуваше, Иван може да се замени с личното местоимение в И.п. той : Той се страхуваше и така се получава граматически вярно изречение, следователно в този пример Иван е подлог.

Роля на допълнението :

Допълненията в българския език биват 2 вида – преки и непреки. Прякото допълнение се свързва без предлог със сказуемото, а непрякото се свързва с предлог със сказуемото. Ако прякото допълнение е местоимение, то местоимението задължително е във В.п.

Кого търсиш ?

Днес В.п. често се замества с И.п. – Кой търсиш ? вм. Кого търсиш ?

Непрякото допълнение се свързва чрез предлог със сказуемото ( мисля за него ), като след предлога стои пълната форма на личното местоимение във В.п.

Работя за него.

Непрякото допълнение се изразява и с формата за Дателен падеж на личните местоимения. Дори и да няма предлог пред местоимението, щом имаме форма за дателен падеж, това веднага е знак, че става дума за непряко допълнение.

Нему дадох билетите = На него дадох билетите

Дайте всекиму по нещо = Дайте на всекиго по нещо

Прати му писмото = Прати писмото на него

Формите на личните местоимения в И.п. се употребяват само като подлог.

Когато две части на изречението поясняват една и съща част от същото изречение и когато образуват съчинително словосъчетание, то тогава говорим за еднородни части.

Нощта беше ясна, светла и топла.

Трите прилагателни в този пример са еднородни части, защото и трите поясняват една и съща дума – нощта и освен това образуват съчинително словосъчетание.

Видове разбор :

1. Морфемен – определя се коренът, представката, наставката, окончанието и определителният член в рамките на една дума.

2. Морфологичен – определят се отделните граматически категории на всички части на речта в рамките на едно изречение ( същ. име, прил. име , глагол и т.н.).

3. Синтактичен – определя се синтактичната функция на думите в изречението ( подлог, сказуемо, допълнение, определение, обстоятелство ).

Думата като основна единица на езика

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:42:00 +0000

Думата не е само основна единица на речниковия състав, но е и структурна единица на всеки един език. Като основна единица на езика, думата се изучава от различните дялове на езикознанието – фонетиката определя думата като единство от звукове , морфологията – като граматическа оформена езиница, съставена от различни видове морфеми, според установените в езика модели за образуване на думи ; синтаксисът разглежда думата като част от изречението, която има определена функция. Думата е основен обект на изучаване и от страна на лексикологията - освен граматично значение, думата има и лексикално значение. С лексикалното си значение тя се употребява в речта. Граматичното значение остава значимо предимно в сферата на езика. Лексикалното значение на думата е индивидуално. Думата се използва, за да се означат определени обекти от действителността, да се назове определен признак на предмет или да се означи някакво действие. Граматичното значение на думата е по-общо и абстрактно .То определя принадлежността на думата към даден клас на речта. Граматичното значение определя и граматичната оформеност на думата – т.е. какви граматически категории може да притежава дадената дума.

В отделните езици думите имат различни граматически категории. В българския език граматическите категории са следните : род, число, лице, време, определеност ( дали дадена дума е членувана или не ), вид, спрежение, залог, наклонение.

Думите могат да имат по едно или няколко значения. Думи с едно значение се определят като еднозначни. Това са думи-термини, названия на предмети от бита, названия на животни, дървета, растения, на тъкани, на машини и техните детайли. Думите с две, три или повече значения се определят като многозначни. Свойството на думата да има няколко свързани помежду си значения, се нарича многозначност. Съвкупността от всички значения на думата образува нейната многозначност. Около 1/5 от думите в българския език са многозначни.

Според своя произход думите в даден език се делят на домашни ( собствени ) и чужди ( заети ). Основната част от думите в един език са домашни ( около 80 – 85 % ). Една част от тях са наследени от далечното минало, а други са образувани в по-ново време от вече съществуващи думи благодарение на правилата на езика. Останалите 15 – 20 % са заети думи от чужди езици.

Чуждите думи са един от важните източници за обогатяване на речниковия състав на езика.

Думите в лексикалната система на езика се различават помежду си не само по произход и значение, но и по сфера на употреба и честота на употреба. В съвременния български език според сферата на разпространение думите се дялят на 2 групи – общонародна лексика и лексика с ограничена употреба. Общонародна е лексиката , чиято употреба е свободна и неограничена. Тя е основата на речниковия състав на езика. Без нея са немислими съществуването на езика и общуването между хората. Тя е необходима на всеки човек,за да може той да се изрази в писмена или устна форма. В общонародната лексика се включват думите, с които се назовават най-необходимите и важни понятия за човека. Тя обслужва както всекидневното общуване между хората, така и различните области на тяхната дейност. Употребява се във всички стилове на езика. Лексиката с ограничена употреба е характерна за определени колективи и групи от хора, обединени от някакъв общ признак. Използването й в речта се определя от професията, възрастовите особености и диалектната принадлежност на говорещия. Към ограничената по употреба лексика спадат диалектните, професионалните и жаргонните думи.

Според честотата на употреба думите се делят на лексика с активна и лексика с пасивна употреба. Речниковият състав на езика непрекъснато се обновява с нови и нови думи. Попълването на речниковия състав с нови думи обогатява стилистичните и изразителните възможности на езика. Появата на нови думи в езика води до отпадането на други думи, които започват да се употребяват все по-рядко и по-рядко. Така постепенно се оформят 2 групи думи – думи, които постоянно и активно се употребяват от говорещите езика ( те съставят т.нар. активен речников фонд или актуална лексика ) и думи, които са остарели и излизат от употреба ( те образуват т.нар. пасивен запас от думи в езика ). Към активния лексикален запас се отнасят онези думи, които наричаме съвременни и които се употребяват почти всеки ден, а към пасивната лексика се отнасят остарелите думи, историзмите и архаизмите.

Всяка една дума се състои от гласни и съгласни звукове, взаимодействието между които се изучава от фонетиката. Гласните и съгласните звукове се свързват в срички, а сричките образуват думи. Сричките обаче са части на думата, които нямат свое собствено значение. Те нямат пряко отношение към значението на думите. Значението и формите на думите в един език зависят от това на какви по-малки значими части биха могли да бъдат разделени думите. Тези по-малки части на думите, които имат свое значение и които играят основна роля при образуването на нови думи, наричаме морфеми.

В българския език има следните видове морфеми : корен, представка, наставка, окончание, определителен член.Съвкупността от корена, представката и наставката образува основата на думата. Процесът на образуване на нови думи в българския език посредством прибавянето на представки, наставки и частици, посредствам свързването на два корена или сливането на вече съществуващи думи, наричаме словообразуване. А значението на дадена дума наричаме семантика.

Основни понятия и правила в българската граматика

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:40:00 +0000

В българската граматика съществуват няколко основни научни направления, които изучават различни аспекти на българския език. По своята същност тези направления представляват отделни езиковедски дисциплини, изучавани, обогатявани и развивани в продължение на няколко десетилетия. Всяка една от тези дисциплини си има своя предметна област и обект на изследване в езика. Всички те, събрани накуп, ни дават най-обща представа за това как изглежда българския език в определен момент от време и как се е развивал той през годините.

Дисциплините, за които става дума, са следните :

1.) Фонетика ;

2.) Морфология ;

3.) Синтаксис ;

4.) Лексикология ;

5.) Стилистика .

Фонетиката е дял от езикознанието, който изучава звуковия строеж на езика на даден етап от неговото развитие. Фонетиката изучава звуковете в даден език, начина на тяхното произнасяне и различните варианти на свързване между звуковете. Звуковият строеж на езика е неговата материална обвивка. Без нея езикът изобщо не би могъл да съществува като средство на общуване. Фонетиката е тясно свързана с граматичния строеж в езика ( морфологията и синтаксиса ). Без да се познават фонетичните закони, не може да се обяснят взаимодействията между звуковете в рамките на една дума както и изговорът на определени думи.

Под „ граматически строеж” на езика се разбират правилата и закономерностите, според които се използват думите в речта като средство за общуване между хората. Тези правила и закономерности се описват от граматиката – основен дял от езикознанието, който ни показва кои са начините за съставяне на думи и изречения и как правилно да използваме тези думи и изречения. Граматиката във всички езици има 2 дяла :

А) Морфология – изучава строежа на думите, образуването на различните форми на думите, частите на речта и граматическите категории в езика.

Б) Синтаскис – изучава закономерностите и правилата, по които се свързват думите в словосъчетания, а словосъчетанията – в изречения ; изучава и различните видове изречения с техните структурни и граматически особености.

Лексикологията изучава речниковия състав на езика. Под „речников състав” се разбира съвкупността от всички думи в даден език. Като синоним на „речников състав” се използва терминът „лексика”. Всички думи в българския език образуват лексикалното равнище на езика. Лексикалната система е свързана тясно с живота и дейността на хората, които говорят даден език. Тази система е отворена за външни фактори и отразява измененията във всички сфери на човешката дейност. Затова и тя самата често се променя. Между думите в речниковия състав съществуват връзки, благодарение на които думите се обединяват в лексикално-семантични групи ( например думи, означаващи лица, предмети от бита, признаци или действия, абстрактни понятия, цветове, думи-термини, думи за назоваване на мисловна дейност и т.н.).

Стилистиката е дял от езика, който изучава богатството и разнообразните варианти при употребата на езиковите единици ( думи и изречения ), както и различните стилове в българския език – разговорен, научен, художествен, официално-делови, публицистичен.

Стилистиката изучава изразителните възможности на езиковите средства, езиковите стилове, подстилове и жанрове в българския език.

БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКА ОТКЪМ СФЕРА НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:29:00 +0000

1. Общоупотребима лексика и лексика с ограничена употреба. Ядро и периферия на лексикалната с-ма.

Под съвременен български език разбираме не само книжовния писмен и говорим език, който е една от формите на националния език, но и другите негови разновидности. Съвременният български език в своя действителен обем и функции обхваща речниковото богатство на общонародния език, койот е съвкупност от различни речеви форми: книжовна, диалектна, разговорна. В резултат на различни исторически, териториални, икономически, производствени и обществено-социални условия и фактори върху единна общонародна речникова основа настъпва разслоение на лексиката. Обособяват се относително самостоятелни лексически пластове. Те имат обща основа, но и свои отделящи ги, специфични за тях особености.

Речникът на българския книжовен език съдържа огромно число лексикални единици. Безспорно е, че всеки носител не може да знае цялото това речниково богатство. В него има думи, които са известни само на отделни групи от народа, и думи, които се знаят и се употребяват от всеки.

В зависимост от това кои думи от какви групи от населението се употребяват книжовната лексика се поделя на два пласта: общоупотребима (общонародна) лексика и лексика с ограничена употреба.

ОБЩОНАРОДНА (общоупотребима) лексика- лексиката, която се използва свободно и неограничено в различни езикови сфери, която смислово ясна и разбрана за носителите на езика, независимо от тяхното местожителство, професия и начин на живот. В общоупотребимата лексика се включват думи, които са възникнали в дълбока древност за назоваване на най-необходимите и жизненоважни понятия за човека. Общоупотребимата лексика е основа за непрекъснатото развитие и обогатяване на езика.

ЯДРО- общоупотребимите думи са ядро или основен речников запас на езика. Те са необходими за всякакъв вид общуване, за да изразим в писмена или устна форма своите мисли и чувства. Думите от ядрото (основния речников запас) имат свободна и неограничена употреба във всички стилове. Те са общостилови думи, употребяват се както във всекидневното общуване, така и в професионалната сфера на хората.

В ядрото думите се обединяват по признака известност и висока честота на употреба.

ПЕРИФЕРИЯ- включва лексиката с ограничена сфера на употреба- думи и изрази, които са известни само на определен кръг лица и групи от хора, обединени въз основа на териториален, социален и професионален признак. Лексиката с ограничена употреба е факултативна от гледище на познаването й от всички. Използването и в речта се определя от професионалните, възрастовите особености и от диалектния произход на говорещите.

В периферията влизат: диалектните думи, професионална и терминологична лексика и думи, характерни за жаргоните.

Между ядрото и периферията на речниковия състав постоянно се извършват промени, които не позволяват да се прокара рязка граница между тях. Някои думи от ядрото преминават в периферията и обратно.

2. Диалектна лексика.

От гр. “dialektos”-местен говор- към диалектната лексика се отнасят думи с ограничено разпространение в един или няколко диалекта на българския език. Диалектите и народният език са част от общонародния език. Книжовния език има общонационално значение, а диалектът е териториално ограничен.

Диалектът е устна проява и се използва днес като средство за битово общуване. Той не е стилистично разслоен, лексиката му е тематично ограничена, свързана със всекидневието.

Диалектизми (наричат се още провинциализми, регионализми, местни думи)- диалектните думи, които имат синоними в книжовния език- големшок ‘големичък’ (Софийско), бучало ‘водопад’ (Пернишко) и др.

3. Видове диалектизми:

А) Фонетични- когато диалектната дума се отличава от книжовната по изговора на отделни звукове, по отсъствието или замяната им: ода ’вода’, леп ‘хляб’, грозге ‘грозде’, ягне ‘агне’.

Б) Граматични- когато диалектизмите се отличават от книжовната дума по членуване, граматичен род, падежно окончание, окончание за лице и число и др.- офчаре, госте, градо

В) Словообразувателни- когато се отличават от книжовната дума по употреба на диалектни афикси при наличие на общ корен: лошав ‘лош’, майсторица ‘майсторка’, окачалка ‘закачалка’.

Г) Синтактични- най-често при различия в съчетанието на думите, словореда и строежа на изречението: йа го не видех

Д) Лексикални- диалектни думи, които имат синоними в книжовния език от друг корен или семантично се различават от книжовната дума. В зависимост от различията те биват речникови, семантични, етнографски и фразеологични.

- РЕЧНИКОВИ- диалектизми, които назовават общоизвестни предмети и явления, които имат други названия в книжовния език. Пример: жерка ‘воденица’, зоре ’утре’, убеклица ‘търнокоп’, пападийка ‘невестулка’, мамули ‘царевица’, чешел ‘гребен’, плавес ‘молив’, опинци ‘цървули’, кошуля ‘риза’, драговник ‘любовник’.

- СЕМАНТИЧНИ- думи, които съвпадат по форма и изговор с книжовни думи, но които имат по-особено значение в диалектите. Пример: в западнобългарските диалекти- вреден се използва със значение ‘сръчен, способен’.

- ФРАЗЕОЛОГИЧНИ- те са устойчиви словосъчетания с определено значение, характерно само за даден диалект: обра божура ‘засрами се’, до роговете ‘много пиян’.

Е) Етнографски диалектизми (етнографизми) диалектни думи, с които се назовават предмети и явления, характерни за бита, поминака и обичаите на населението в определена територия от разпространението на езика: късаче ‘къса горна дреха без ръкави’, килименка ‘престилка с едри шарки’. Етнографизми са и названията за характерни географски особености на района, в който живее населението: своге- място в равнината, където се събират две реки.

Общонародната и диалектната лексика са тясно свързани. Книжовният език със своето историческо развитие непрекъснато се е обогатявал с думи от народните говори. Този процес е бил изключително интензивен през Възраждането и след Освобождението.

Обогатяването на книжовния език с диалектни думи днес се извършва в много по-слаба степен, отколкото в миналото.

ДИАЛЕКТНА СТИЛИЗАЦИЯ- езиков и художествен похват, който представлява струпване в текста на думи и форми, характерни за определен диалект с цел да се имитират характерните му езикови средства.

Диалектите навлизат в книжовния език чрез разговорната реч, чрез устната книжовна реч и чрез книжнината. Голям фактор за налагането на диалектните думи като книжовни или за употребата им в книжовен текст е художествената литература.

4. Терминологична лексика

Специална лексика- тя е социално ограничена. Използва се активно само в определени професионални колективи и рядко се употребява в ежедневното общуване. Дели се на терминологична и професионална (номенклатурна).

ТЕРМИНОЛОГИЧНА- към нея се отнасят термините (лат. Terminus-предел, граница).

ТЕРМИНИ- те са думи и словосъчетания, с които се назовават характерни предмети и явления, процеси, понятия от науката, техниката, селското стопанство и изкуствата. Пример: думите ‘атом, молекула, азот, реакция, лакмус, колба’ са характерни за химията; ‘терапия, инфаркт, инсулт, епикриза’ –за медицината.

А) Особености на терминологичната лексика- номинативност, системност, еднозначност, семантична устойчивост, съотнесеност с понятие, ограничена сфера на употреба и стилистична неутралност. Тези свойства на термините се реализират само в терминологичните с-ми. Извън тях термините губят дефинитивни и системни характеристики, загубват своя тясно специален характер и стават най-обикновени думи. Термините са еднозначни и трябва да бъдат еднозначни, за да изпълнят своята функция. Всеки термин има своя дефиниция- точно и строго логично определение.

Термините са част от ‘затворени’ лексикални с-ми. В тях значенията на термините са взаимно обусловени, строго научно мотивирани и подредени. Термините са лишени от експресивност и емоционалност. Те са стилистично неутрални и без конотация- не съдържат оценъчни елементи в семантика си, нямат преносни употреби, образна и експресивна функция.

Термините могат да бъдат изразени с една дума или със словосъчетания. Термините словосъчетания имат постоянен лексикален състав и словоред: демографски взрив, кислородна вода, корен квадратен. Срещат се и фразеологични сраствания за означаване на конкретни видове понятия: момина сълза, попово прасе.

В някои отделни случаи при термините може да се наблюдава многозначност. Това се получава, когато отделни учени или научни направления влагат в съществуващ термин свое особено съдържание. Пример: атмосфера означава 1)въздушна обвивка на земното кълбо; 2) единица мярка за налягане, в нетерминологична употреба –‘заобикалящи условия, среда’.

Б) според степента на разпространение термините са: общоупотребими, тесноспециални и междуотраслови.

-общоупотребими термини- те са познати на широки слоеве от населението и се използват без ограничение в различни стилове на книжовния език. Пример: роман, новела, повест, стихотворение, легенда и др. Общоупотребими са още: теорема, квадрат, окръжност, пневмония др.

-тясноспециалните- част от конкретни терминологични с-ми и поради това са известни само на определен кръг от специалисти. Пример: аломорфи ‘тъждествени по значение морфеми’ , бета-лъчи, позитрон идр.

-междуотраслови- термини, които се използват в различни области на науката, изкуството и техниката, но с различни значения: асоциация- във философията, политиката, химията, резонанс- в химията и физиката.

Да се направи точно разграничение между видовете термини е трудно. В резултат на бързия технически процес много специални термини от областта на социологията, психологията, медицината проникват във всички сфери и стават общоизвестни. Пример: детонатор, резонанс, контур, съзнание.

Номенклатурни названия- те именуват конкретни единични предмети. В тяхната семантика преобладава предметното значение над понятийното. Номенклатурните названия са условни символи, които служат за означаване на предмети и вещи- това са: знакове, етикети, условни обозначения, инструменти: вино „Каберне” , кола „Москвич”. И др.

Най-често в отделните науки термини се заемат от международната лексика. Медицинската терминология е изградена от латински и гръцки названия- бронхи, скарлатина, спортната терминология- от английски, музикалната- италиански.

ТЕРМИНОЛОГИЗАЦИЯ- процесът на преосмисляне на думи за нуждите на научното описание.

Преосмислянето на думи и термини става по два начина:чрез прибавяне на общоприетото значение ново строго и точно по смисъл научно съдържание.

С помощта на съществуващи в езика словообразователни морфеми се създават термини по морфологичен път- космознание, проводник и др.

РЕТЕРМИНОЛОГИЗАЦИЯ- пренос на готов термин от една дисциплина в друга с пълно или частично преосмисляне. Пример: диференциален (в математиката) и диференциален (в езикознанието).

Термините нямат собствени морфологични и синтактични особености. Отделни терминологични с-ми обаче имат и свои морфологични признаци. В химическата терминология се срещат като термини форми за множествено число: захари, соли, глини.

ДЕТЕРМИНОЛОГИЗАЦИЯ- изразява се в усвояване на книжовния език на специални термини, които навлизат в масовата разговорна практика и стават популярни. В резултат на това терминът загубва социалната си ограниченост и контекстовата си зависимост и започват да се употребяват в различни стилове на речта. Думи като :витамин, полюс, зенит започват да се употребяват всеобщо.

5. Професионална лексика

Професионализми- думи и изрази, характерни за речта на хора от една и съща специалност, професия, занаят или служба. Прифесионализмите обслужват определена производствена дейност. Свой професионален речник имат представителите на абсолютно всички професии, независимо дали трудовата им дейност има научен или производствен характер.

Професионалната лексика е сходна с терминологичната. Общото е тяхното предназначение. Както термините, така и професионализмите възникват от необходимостта да назовават предмети и понятич, свързани с определена дейност. За разлика от научните и техническите термини, професионализмите се използват главно в устната реч, в разговорната форма на административно-деловия стил и само от хора, които упражняват професията или занаята. Пример: характерни професионализми за банковите служители са: разписка, авоар, платено нареждане, банкнота, кредит, дебит, фалит, лихва, чек и др.

Професионализмите не образуват самостоятелно затворена подсистема в речниковия състав, тъй като всяка професия използва на работните си места ограничен брой думи.

По произход професионализмите са твърде стари- водят началото си още от първото разпределение на труда. През епохата на феодализма се оформят и развиват, а през Освобождението достигат пълен разцвет, тогава се осъществява професионалната диференциация.

А) Делене на професионалните диалекти според произхода и характера на лексиката:

- Говори на изчезващи професии и занаяти като кондруржии, сапунджии, гайтанджии, свещари, каменари, терзии,. Лексиката на тези говори отразява едно вече отживяло състояние в развитието на нашето стопанство. В нея има много стари домашни и чужди (главно турски и гръцки) думи.

-Говори на професии и занаяти като шивачи, обущари, бръснари, тенекиджии, дърводелци, зидари. Някои от тези професии са доста стари, но те са се запазили и досега, защото са успели да се модернизират и нагодят към нуждите на новото време. Пример: терзия днес е шивач, крояч, дизайнер; кондурджия- обущар; дюлгерин- строител, зидар, мазач.

-Говори на фабричните и заводските работници и на новите популярни и модни професии на автомобилисти, летци, киноработници, спортисти, космонавти и др. В тези говори има много чужди думи- навания на машини, инструменти и производствени процеси. Пример: характерни за речта на радиоработниците са: емисии, микрофон, запис, пулт, ефир, информационен блок и др.

Най-характерна черта на професионалните говори е богатият им речник, съдържащ множество названия, тясно свързани с професията. Пример: в професионалния говор на бълг. дърводелци наред с думите ‘трион и ренде’ се употребяват още 9 вида триони, за 7 вида обикновени и 13 вида специални рендета. Подобен характер имат названията във всеки друг професионален говор.

При професионализмите най-много са думите, заети от чужди езици, заедно с инструментите, производствените процеси и технологиите. В лексиката на старите занаяти има предимно турски и гръцки думи, а в по-новите професии думи от западноевропейските езици. Сравнително по-малко са думите, образувани от домашни основи и суфикси. Пример: мостик- командно място в кораба.

В професионалната лексика има и значителен брой лексикално-семантични професионализми. Те възникват чрез преосмисляне значението на общоупотребими думи: коляно (на тръба), круша (на бетонобъркачка), платно (на улица) и др.

В някои случаи сферата на употреба на професионализмите се разширява, те загубват своя социален характер и се превръщат в общонародни думи. Това се обяснява или с широкото разпространение на специалния предмет или понятие, или с метафоричнта употреба на думите за означаване на по-рано неназовани предмети или явления. Думи, станали общоупотребими са: комбайн, кран, глобус, семинар, сесия, тест и др.

Професионализмите се отличават от диалектизмите, чиято сфера на употреба е ограничена. За разлика от диалектизмите професионалната лексика е социална, а не териториално ограничена. Професионализмите влизат в състава на книжовната лексика, а диалкетизмите са извън нейните предели.

6. Жаргонна и арготична лексика

ЖАРГОННА ЛЕКСИКА- думите, с които отделни социални групи според общественото си положение и характера на заобикалящата ги обстановка назовават предмети и явления, които вече имат в книжовния език общоприети названия. Разновидност на жаргонната лексика е арготичната лексика.

ЖАРГОН- (фр. Jargon) - своеобразна устна разговорна реч, с която си служат относително устойчиви групи (главно младежи), членовете на които имат общи интереси, еднакви битови и професионални условия за живот и дейност

ДЕЛЕНЕ НА ЖАРГОНИТЕ: на ГРУПОВИ (корпоративни) и ПРОФЕСИОНАЛНИ

1) ГРУПОВИ- говори на ученици, студенти, войници и други неформални групи (рокери, пънкари, скиндхе)

СЛЕНГ- младежки говор (в миналото „тарикатски език”). Първите прояви на този младежки жаргон са от началото на 20в., засвидетелствани през 1930г. в ”Тарикатско-български речник” на Петко Войников. Младежкият жаргон възниква в резултат на стремежа за групово обособяване на младежите и от желанието им да бъдат оригинални не само в маниерите им, прическите и облеклото, но и във езика.

ЖАРГОНИЗМИ (ИЛИ СЛЕНГИЗМИ)- ограничен брой думи и изрази, използвани от младежите.

Лексиката на жаргона се състои от сравнително неголям фразеологичен фонд, с които се заместват в речта на младежите най-обикновени общоизвестни названия: барометър (нос), кофти (неприятно), лафим (говоря), четкам хваля), бамбина (момиче), гроздомицин (ракия), клинчар (студ). Жарготизмите са силно ограничени в тематично отношение. В „Речник на българския жаргон” на Георги Армянов са представени около 4500 жарготизми (думи и словосъчетания), използвани за назоваване едва на около 3500 реалии.

Младежкия жаргон се характеризира с голям експресизъм. Лексиката му е силно метафорична: циври (плаче), гукам (пея), мармалад (кал), поркам, къркам (пия), маце (момиче). Чрез жаргонната реч младият човек се стреми да демонстрира оригиналност, да дава израз на своето желание да преназовава нещата, като им придава друг смисъл и друго отношение- най-често подигравателно, шеговито. Този стремеж е съпроводен и от своеобразен бунт срещу устaновените норми в обществото. За назоваване например на ‘глупав, прост човек’- балама, баламур.

Жргонът е израз и на стремеж към идентификация, към групово обособяване на младежите и за възрастова затвореност на тяхната реч.

Друга особеност на жаргона е неговата игрова функция. Игровият принцип в жаргона се реализира в засиленото хипертрофиране и в случайни фонетични подобия, които служат като маска, за да се направи животът по забавен- клек бар (тоалетна), кракомобил (пеша), чешмичка (нос), селинджър (селянин).

ОСОБЕНОСТИ, КОИТО РАЗЛИЧАВАТ ЖАРГОНА ОТ РЕЧНИКА НА КНОЖОВНИЯ ЕЗИК.

-Основна група в жаргонната лексика са общонародните думи, които чрез метафорична употреба получават особени жаргонни значения. Например: ливада (глупав, зелен, недозрял човек), лебед (слаба оценка), тапа (нисък, набит човек)

-образуване на думи и оказионализми чрез използване на приетите в книжовния език словообразователни модели: шутим, баровец. Използване на морфеми: ка- цвайка, изцепка; ар- връзкар, гъзар, тежкар,гадняр,; ач- сваляч, натегач, трепач; - джия,- чия- рокаджия, купонджия, авантаджия;

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ЖАРГОННАТА ЛЕКСИКА

-тайните говори- те са най-ранен източник за изграждане на жаргонанта лексика и са били посредник за проникване на нови думи от цигански, турски и от балканските езици: гадже, авер, мангизи, бачкам, джангър и др.

-диалектни думи- придава им се по-голяма експресивност в зависимост от случая- копеле, млатим, мочам, аваната, гювеч. На съвременния младежки жаргон дават много малко средства, тъй като те са сравнително непознати.

-чуждите думи идват в жаргона отначало от книжовния език и от професионалните говори. В съвременния жаргон бурно навлизат думи от английски език, които се възпроизвеждат като варваризми без фонетични и семантични промени: крейзи (луд), фен (запалянко), екшън, мъни и др.

Жаргонните думи възникват и в групи, обособени на професионална основа, вид дейност, общи интереси и склонности, например от моряци, шофьори, спортисти, ловци, рибари и др. речниковите единици в професионалните жаргони имат също оценъчен характер- празен курс (курс на превозно средство без товар и пътници).

АРГО- фр. Argo-затворен, жаргон- особен таен език на ограничена професионална или социална група, създаден изкуствено от производно избрани и променени елементи на един или няколко естествени езика. аргото се употребява с цел да се направи комуникацията неразбрана за околните, да се скрие трдовата тайна.

Общото между жаргона и аргото е тяхната социална основа. Разликата е в характера на номинацията. Аргото е условен конспиративен таен език с ограничена употреба само в речта на декласирани елементи- крадци, наркомани, разбойници, скитници, членове на престъпни групи и секти. Жаргонът има по-широка социална основа. Той е експресивен групов език, който е отворен към книжовния език и си взаимодейства с него. Аргото се разпространява в престъпния свят, жаргонът в колективи, обединени от общи интереси, бит, начин на живот. Аргото и жаргонът нямат своя граматика. Те се подчиняват на общите закони на разговорната реч.

У нас аргото се свързва с тайния говор на апашите (крадците), съществувал в миналото. Например: за крадците ножът е кесер, боят –мариз и др. Към аргото се отнасят тайните говори на различни занаяти. Най-разпространени са тайните говори на дюлегерите (зидари), наричани още мещрегански (мещра- майстор). Лексиката на тайните говори на дюлгерите се изграждат от думи, известни само на посветените в занаята. Пример: гур (камъни), шкипер (тухла), меркач (метър), трън (пирон), люга (лопата).

Речниковият състав на тайните говори се попълва от думи заети от гръцки, цигански, турски, албански и др.- авер(приятел), чекерде(войник), калтак (проститутка), чрез преносна употреба- фараш (слугиня), ребро (офицер).

Тайният говор на крадците се превръща в своеобразна основа за оформяне на „тарикатския език на софийските ученици” след Освобождението.

АНТОНИМИ

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:28:00 +0000

ТИПОВЕ ПО СТРУКТУРА И СЕМНАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

1. Що са антоними ?- думи различни по звуков състав и противоположни по значение. Пример: болен- здрав, силен-слаб и др.

Антонимите са двойки от думи, които назовават противоположни понятия, но в същото време тези понятия са и съотносителни едно на друго, понеже едното от тях не може да се мисли без наличието на другото. Следователно определена дума се осъзнава като антоним на друга, когато нейното значение бъде съотнесено със значението на дума, която назовава противоположно понятие. Антонимите са думи, които семантично се отблъскват и едновременно с това се привличат.

За антоними говорим тогава, когато противопоставянето на думите е пълно, т.е. когато те заемат полюсно положение в границите на семантичното поле. Пример: думите ‘добър’ и ‘лош’ са антоними, но ‘добър’ и ‘недобър’ и ‘лош’ и ‘нелош’ не са антоними.

Антонимите са думи, които заемат крайни (полярни) позиции в една семантична парадигма.

Антонимни двойки образуват само думи от една и съща част на речта. Най-богати откъм антонимни значения са качествените прилагателни имена, тъй като качествата най-често могат да се противопоставят едно на друго. След тях са съществителните, глаголите и наречията.

Многозначните думи не са антоними на други думи с всичките си значения, а само с някои от тях, т. е. само с някои от значенията си те се намират в антонимично отношение с една дума, а с дуги от значенията си – с друга дума. Пример: стар- „млад” и с „нов”.

Отношения между антоними и синоними. Една дума може да бъде антоним на две или повече думи, които помежду си са синоними. Пример: ‘страхлив’ има за антоними думите ‘смел, храбър, безстрашен’, които по между си са синоними.

1. Видове антоними

А) В зависимост от своята проява и контекста биват 2 вида: -речникови и контекстови

-речникови- при тях поляризацията е заложена в основните им значения и те се осъзнават като думи с противоположно значение извън контекста, в речника на езика.

- контекстови- при тях поляризацията е заложена между основното значение на едната дума и някое от производните значения и на двете думи. При тях противоположността в значението се реализира само в контекста, а извън него те не са антоними

Б) От словообразователно гледище антонимите се делят на 2 вида: разнокоренни и еднокоренни.

- разнокоренни- образувани от различни корени или основи. Пример: паля-гася, покупка- продажба, дълбок-плитък, черен-бял.

-еднокоренни-които имат един и същи корен, а противопоствянето се постиога чрез афиксите.

Еднокоренните антоними се образуват по няколко начина:

· с помощта на приставка, която изразява противоположност:

*а – симетрия-асиметрия, морален-аморален

*анти- теза-антитеза, народен-антинароден

*без- вкусен-безвкусен, грешен-безгрешен

*раз –убедя-разубедя

· с помощта на отрицателната частица НЕ с функция на представка : щастие-нещастие, сигурен-несигурен

· с помощта на представки, които имат противоположно значение

*в-/из- вдишвам-издишвам

*до-/от- донеса-отнеса

*над-/под-надземен-подземен

*о-/съ-облека-съблека

*об-/раз-обвия-развия

3. Използване на антонимите в речта- като средство за създаване на антитези за постигане на по-голяма изразителност и емоционалност при предаване на мисълта.

-при създаването на пословици- „Черни пари за бели дни”

Оксиморон- в едно словосъчетание се съединяват думи, които логически се изключват. Пример; жив мъртвец

4. Семантично поле и семантична парадигма.

А) семантично поле- съвкупност от думи, които със значенията си покриват определен отрязък от действителността и между които съществува семантична връзка.

Б) семантична парадигма-

Парадигма- съвкупността от формите на словоизменение на дадена лексикална единица, съвкупност от словоформи, съставящи дадена лексема.

Семантична парадигма- съвкупност от съществени (диференциални) признаци, по част от които две или повече лексикални единици проявяват сходство, а по друга част се разграничават.

8. ЯВЛЕНИЕТО ПАРОНИМИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

1. Що са пароними?- думи, близки по звуков състав, но различни по значение. Пример: книжовен- книжен

Паронимията се разглежда в два аспекта: според единия, паронимите са всички думи, между чийто звуков състав съществува сходство, близост, а според другия към паронимите се отнасят само сродни думи, разликата между които е в някои от словообразователните морфеми.

Паронимията се съдържа във всички онези думи от лексиката на даден език, които по външната си форма имат прилика, сходство с други думи от същата лексико-граматична категория. Като пароними се разглеждат само думите, които не само си приличат по звуков състав, но се грешат в речта, като едната дума неуместно се употребява вместо другата.

Паронимията се различава както от омонимията, така и от близките до нея явления-омофонията и омографията. Омофоните са думи, които се произнасят еднакво, но се пишат по различен начин. Пример: плод-плот. Омографите пък са думи, които се пишат еднакво, но в зависимост от мястото на ударението се произнасят различно- вълна и вълна, пара и пара. За разлика от тях паронимите са близки, но все пак различни думи, както по изговор, така също и по графическо изображение.

Паронимите, които имат обща коренова морфема или обща основа са същевременно и синоними. Пример: артистичен и артистически. Поради смисловата връзка, която съществува между двойката думи, възможността за грешки при тях е най-голяма.

Паронимията може да се дължи и на народна етимология. Пример: думата „шунка” от немски се преосмисля и се свързва с нашата дума, тъй като шунката се реже на тънки листове , които приличат на лист от дърво и ова става причина думата да се произнася от някои като ‘шумка’.

Паронимията обикновено има индивидуален характер, понеже зависи както от общата, така и от езиковата култура на говорещото лице. По-често паронимията се реализира между народната (диалектна) и книжовна дума, между домашна и чужда дума, между по-стара заемка и по-нова заемка.

Понякога индивидуалната паронимия може да получи по-широко разпространение и при определени думи да се превърне в характерно явление за даден говор. Пример: употребява се думата ‘бактерия’ вместо ‘батерия’, ‘възможен’ вм. ‘заможен’.

Паронимите са двойки от думи, които имат приблизително еднакъв звуков състав. Различието в звуковия им състав е най-често в началото или в края на думите, но може да бъде и в средата. От словообразувателно гледище то може да засяга представките. Пример: ‘отживелица’ и ‘преживелица’.

Най-много паронимни думи се срещат между съществителните имена, след тях идват прилагателните, а сред глаголите техният брой е сравнително по-малък. Между останалите части на речта паронимията е рядко явлние.

2. Видове пароними от сематично и словообразувателно гледище

А) В семантично отношение:

1) пароними, при които две двойки се употребяват в една и съща област на живота- ‘дивизия’ и ‘дивизион’. Най-често те означават: а) имена на лица- собствени и нарицателни. Пример: Стамболов и Стамболийски, боцман и лоцман; б) имена на племена, народности, държави- ‘славяни’ и ‘словени’, ‘индиец’ и ‘индианец’, ‘Австрия’ и ‘Австралия’; в) названия на животни- ‘видра’ и ‘хидра’; г) названия на химически елементи и вещества- ‘етан’ и ‘метан’, ‘етил’ и ‘метил’; д) имена на други предмети- ‘въздействие’ и ‘взаимодействие’. Понякога паронимите от тази група могат да са съотносителни думи, например: ‘сталагмит’ (издатина от дъното на пещера) и ‘сталактит’ (висулка от тавана на пещера), ‘адресант’ (лицето, което изпраща, адресира) и ‘адресат’- (лицето, което получава), ‘експонат’ (предмет, изложен в музей) и ‘експонент’ (лице, предприятие или учреждение, което излага предмети в изложба).

2) Пароними, при които отделните думи, образуващи паронимни двойки се употребяват в различни области на живота- ‘шампион и шампоан, инфекция и инфлация, ректор и лектор

Б) В зависимост от своя произход и словообразователен строеж паронимите биват:

1) пароними, между които не съществува етимологическа и семантична връзка, т. е близостта в звуковия им строеж се дължи на формални, външни причини- лектор и колектор, летаргия и литургия

2) пароними, между които съществува етимологически и семантична връзка- реален и реалистичен.

В речта по-често се срещат грешки с пароними от втората група, понеже те са близки не само по звуков състав, но и по значение.

2. Преодоляване на грешките от паронимен характер

Паронимната замяна на една дума с друга дума в речта е отрицателно явление, тъй като води до неяснота на мисълта, до създаване на двусмислици.

Грешки от паронимен характер се срещат и при механическо заемане на думи от руски език.

В художествената литература паронимията се използва за речева характеристика на някои литературни герои.

ПАРОНОМАЗИЯ- за разлика от паронимията, е стилна фигура, при която съзнателно се употребяват близки по звуков състав думи, но различни по значение, за да се създаде антитеза. Пример: „Помак- ама не ахмак- смее се глух старчески глас”. Докато при паронимите се осъществява несъзнателна замяна на една дума с друга, поради близост в техния звуков състав, парономазията се употребява съзнателно в речта и спомага за по- изразително предаване на мисълта. Паронимията е отрицателно качество в речта, а парономазията, употребена уместно, е качество на стила.

СИНОНИМИ- МЯСТО И РОЛЯ В ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНАТА С-МА НА ЕЗИКА

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:26:00 +0000

1. Що са синоними?- думи, които имат различен звуков състав, но са близки или еднакви по значение. Синонимите назовават едно и също явление от действителността, но по различен начин. Синонимите почти винаги се отличават един от друг или по своето лексикално значение, или по своята емоционално-експресивна окраска, или по стилистичната принадлежност към определен жанр на речта, или по своята употреба, или по способността да се свързват с други думи.

Синонимите знаме, препорец, флаг, байрак, трикольор, трицвет, стяг се отличават по между си главно по емоционално-експресивната си окраска и по принадлежността си към различни стилове и жанрове на речта. Думите пряпорец и стяг са остарели, а байрак също се употребява в народната реч и е в процес на отстраняване. Синонимите флаг, трикольор и трицвет се използва главно в книжните стилове. Знаме има най-широка употреба и принадлежи на стилистично-неутралната лексика.

В речниковата система на езика се срещат и такива синоними, които са напълно еднакви както по значение, така и по стилистичната си принадлежност и употреба. Такива синоними се наричат абсолютни синоними или лексикални дублети. Има ги предимно в научната терминология.

Абсолютните синоними в общонародната лексика имат временен характер. В едни случаи единият от синонимите отпада от употреба, а в други случаи двата синонима се диференцират по значение или по стилистична окраска.

2. Източници за възникване на синоними

Синоними в езика възникват по пътя на образуване на нови думи въз основа на съществуващите в него словообразователни модели за по конкретно и диференцирано назоваване на предметите, явленията и качествата по пътя на заемане на думи от други езици и не на последно място по пътя на развитие на полисемията.

-синоними могат да бъдат книжовна и народна дума (казвам и думам), книжовна и диалектна дума (мъгла и думан), наша и чужда дума (безредие и анархия), стилистично неутрална и остаряла дума (срам и стид), стилистично неутрална и поетична дума (мечта и блян), отделна дума и фразеологизъм (умирам и хвърлям топа).

-появата на синонимия в речниковия състав на езика е тясно свързана с полисемия (многозначност). Честите преносни употреби на думите се лексикализират, те се оформят в нови значения или отсенки. С тези производни значения думите стават синоними на други думи, т.е започват да назовават същото понятие, като разкриват някаква по-конкретна страна от него или изразяват някакво отношение към него. Пример: „падение”се превръща в синоним на „кал”, когато последната придобива преносно значение „нещо нечисто, низко, долно”.

-друг източник за възникване на синоними е словообразуването. В езика постоянно се образуват нови думи. Някои от тях влизат в синонимно отношение с други думи, като назовават различни страни или отсенки на някакво по-общо понятие или изразяват различно отношение (емоционално, оценъчно) към него. Пример: думата „закусвалня” влиза в синонимно отношение с думите „гостилница” и „ресторант”.

-друг източник са народните говори- използват се в художествената литература. Пример: „измахнат” вм. „слаб”.

-Чрез заемане на думи от други езици

-Като източник за възникване на синоними са и евфемизми. Евфемизмите са думи, които се употребяват вместо други думи, тъй като се смятат за по благопристойни. Евфемизмите са винаги силно стилистично обагрени. Пример: „почина” вместо „умря”.

3. Синонимен ред (синонимно гнездо)- ред, в който се обединяват думите, между които съществува синонимна връзка. Синонимните редове имат незатворен характер , тъй като благодарение на преносната употреба на думите и образуването или заемането на нови думи количеството на синонимите в тях може да се увеличава..

Основен синоним (доминантен)- думата, която изпъква най-много от синонимния ред; тя служи само като название на понятието, без да изразява някакво емоционално или оценъчно отношение. Основният синоним обединява около себе си останалите синоними. Пример: червен (основен синоним)- ален, пурпурен, румен.

! В един синонимен ред се включват само думи, които са синоними не само на основния синоним, но в същото време са и синоними помежду си.

4.Типове синоними

По своя характер синонимите се делят на смислови и стилистични

СМИСЛОВИ- синоними, които с някое от значенията си назовават различни страни или отсенки на едно по-общо понятие. Към тях принадлежат думи от стилистично неутралния пласт от речника на езика и разликата между тях е само семантична.

СТИЛИСТИЧНИ- синоними, при които понятийното им значение е еднакво със значението на думи от неутралния речников пласт, но се различават по допълнителната им стилистична окраска.

5. Видове смислови синоними

А) Истински смислови синоними— това са думите от стилистично неутралния пласт от речника на езика и синонимната връзка е между основните им значения. В един синонимен ред ги обединява общото им семантично ядро, а отделните синоними разкриват различни негови страни или отсенки, т.е доуточняват, конкретизират общото понятие. Пример: думите „юнак, герой, храбрец” се свързват в семантично ядро със значение „проява на голяма сила”. Обаче думата „юнак” означава ‘човек с голяма физическа сила’, а „герой”- ‘човек с несломим, борчески характер’, „храбрец”- ‘човек, който проявява безстрашие”.

Истински смислови синоними са думите ‘трева, бурен, билка’. Общото в значението им е това, че всичките те означават ‘едногодишно или многогодишно растение с тънко зелено стебло’

Б) Идеографически смислови синоними- при тях синонимната връзка е между основното значение на една дума и някое от производните значения на друга думи, обяче и двете думи като речникови единици принадлежат към неутралната лексика. Пример: основното значение на думата „жаден” е ‘който чувства нужда да пие вода’, но то има и производно значение ‘лаком, жаден за материални блага’.

Идеографическите синоними са резултат от способността на думите да се употребяват преносно и да развиват нови значения. Чрез идеографическите синоними се постига по-голяма образност и изразителност, употребяват се в художествената и разговорната реч.

Контекстови синоними- те са разновидност на идеографическите синоними. При тях една дума е синонимна на друга само в определен контекст, т.е синонимията тук е възникнала в резултат на индивидуално-преносна употреба на думата. Контекстовите синоними се наричат още поетически синоними и се употребяват в художествения стил.

Синонимите обикновено са разнокоренни думи. Обаче можем да говорим и за еднокоренни синоними. Пример: ‘лъжлив’ и ‘лъжовен’, образувани са с една и съща основа с различни наставки, които са довели до диференцирането им- ‘лъжовен’ е поетически синоним на ‘лъжлив’

Омонимия

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:24:00 +0000

1. Що са омоними?- думи с еднакъв звуков състав, но различни по значение. Пример: „бавя”- задържам, възпирам да се извърши нещо „бавя”- гледам дете

За разлика от полисемията, където една дума се употребява с две или повече значения, между които има асоциативна или друга някаква връзка, омонимията обхваща напълно отделни думи, които по една или друга причина са съвпаднали по форма, но между значенията им няма никаква връзка.

Омонимите се различават и от паронимите. Докато омонимите имат еднакъв звуков състав и изговор, паронимите са думи, които са само сходни, близки по звуков състав и по изговор. Пример: „забутвам”- почвам да бутам и „забутвам”- оставям нещо някъде и не мога да го намеря са омоними, а думите „лектор” и „ректор” са пароними.

2. Видове омоними:

А) Пълни- омоними, които са от една лексико-граматична категория (част на речта) и всичките им граматични форми съвпадат (звучат по един и същи начин във всичките си форми). Пример: коса-коси, коса-коси „елха” (-та, -и,-те)- широколистно дърво и „елха” (-та, -и,-те)- коледно дърво

Б) Непълни (частични)-омоними, които са от една или от различни лексико-граматични категории и няма съвпадение между всичките им граматични форми. (Съвпадат по глас само в някои от своите форми). Пример: мед-медът и мед- медта. От своя страна те биват:

- непълни омоними от една и съща лексико-граматична категория. Пример: „док”(-а,-ът, докoве, дока)- пристанищно съоръжение , „док”(-а,-ът, мн. ч. няма)- вид груба памучна тъкън

-непълни омоними от различни лексико-граматични категории. Пример: „диря” (същ. м.р., дирята, дири)- следа, отпечатък и „диря” (гл., дириш, дири и т.н)- търся нещо скрито, неизвестно или загубено.

! към непълните омоними се отнасят и т. нар. морфологични омоними или омоформи. ОМОФОРМИ-при тях звуковото съвпадение е между основната форма на една дума и някоя от граматичните форми на друга дума или пък между някои от граматичните форми на двете различни думи. Пример: „прах” (същ. мр.) и „прах”(1л. ед.ч., мин. св. вр. от гл. „пера”)

Пълни лексикални омоними- думи, които принадлежат към една и съща част на речта и съвпадат във всичките си граматични форми. Към непълните лексикални омоними се отнасят думи, които също принадлежат на една и съща част на речта, но по звуков състав и по изговор съвпадат само някои от граматичните им форми.

Лексико-граматичните омоними са обикновено непълни, тъй като могат да принадлежат към различни части на речта. Пълни лексикално-граматични омоними има само сред неизменяемите части на речта. Тези омоними имат само по една граматична форма и с нея напълно съвпадат по между си. Пример: „чак” (частица) и „чак” (наречие).

Към омонимите НЕ се отнасят:

ОМОГРАФИ (ГРАФИЧНИ ОМОНИМИ)- думи, които се пишат еднакво, но се изговарят различно такива омографи се наричат акцентни. Пример: било-било, вълна- вълна, върша-върша, духало-духало, треска-треска.

Има и някои редки случаи на тройни акцентни омографи при трисрични думи, като ударението пада последователно на първата, втората и третата сричка. Пример: Говори (източните бълг. говори), говори (тя говори много бързо), говори (говори, моля ти се, по-бавно”

ОМОФОНИ (ФОНЕТИЧНИ ОМОНИМИ)- произнасят се по един и същи начин, но се пишат различно. Пример: пот- под (имаме обеззвучаване), куп-куб

3.Начини за образуване на омоними- най- различни:

1) омоними могат да се получат от първоначално различни думи, които в процеса на езиковото развитие са претърпели фонетични изменения и в резултат на това са съвпаднали по форма. Пример: в старобълг. Мед- пчелен продукт и мед- метал

2) звуково съвпадение може да се получи между книжовна и диалектна или народна дума, а също и между две народни или диалектни думи, употребявани обикновено в различни говорни области. Пример: „копан”- прекопаване на окопни земеделски култури и „копан”- кълка на домашна птица; „калина”- обръщение към зълва, по-млада от мъжа и „калина”- вид дърво

3) при заемане на думи от чужди езици. В едни случаи заетата от чужд език дума е съвпаднала звуково с българската дума. Пример: „стол”- мебел за сядане с облегалка или без за един човек и „стол”- от руски език- трапезария за обществено хранене

4) В други случаи омоними са се получили от случайното звуково съвпадение в българския език на заемки от различни езици. Пример: „ангина”- гъсто, тъкан памучен плат (от китайски) и „ангина”- възпаление на сливиците в гърлото и др.

5) Има и омоними, които са заемки от един и същ език. Пример: от френски език за заети омонимите екип- група от спортисти и „екип”-спортно облекло

6) Много от омонимите в българския език са производни от други думи, които също може да са омоними, но може и да не са омоними, От непроизводните омоними се образуват производни омоними с използването на едни и същи словообразувателни средства. Пример: „меден”-произв. от мед и „меден”- произв. от мед, "боров”- произв. от бор и "боров”- произв. от бор

4.Отношения между полисемия и омонимия

Многозначност (полосимея) на думата

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:23:00 +0000

Що е многозначност (полисемия)?- способността на думите да притежават повече от едно значение. Обогатяването на лексиката се извършва не само чрез въвеждане в употреба на нови речникови единици, но и чрез увеличаване на значенията на съществуващите думи. Многозначните думи съставят около една пета от лексикалните единици на съвременния български книжовен език. Най-голямо е количеството на двузначните думи. С увеличаване на броя на значенията количеството на многозначните думи намалява. Това е така нар. закон за „убиване” на полисемията.

Полисемията се обуславя главно от два фактора: а) липсата на вътрешна (природна) връзка между звуковия състав на думата и нейното лексикално значение; б) от възможността за преносна употреба на думите. Многозначността не е пречка при общуването, понеже е свързана в реч (или в минимален контекст) думата конкретизира значението си.

Полисемията възниква в контекста, тъй като всяко ново значение е в същност резултат от поставяне на определена дума в ново словесно обкръжение, в което употребата и постепенно се утвърждава. От друга страна, полисемията се проявява чрез контекста, понеже именно в него думата реализира едно или друго свое значение. Полисемията е „способността на думата да придобива разнообразни значения в зависимост от различните случаи на употребата й и да запазва в езика всичките тези значения.

Многозначната дума представя съвкупност от лексико-семантични варианти. Думата има толкова лексико-семантични варианти, колкото нейни значения могат да се реализират в речта. Между отделните лексико-семантични варианти има по-близка или по-далечна връзка и докато тази връзка се пази, думата е многозначна, обаче ако тя бъде разкъсана, многозначната дума се разпада на отделни думи- омоними.

За разлика от думата, която е основна речникова единица, лексико-семантичния вариант е основна семасиологична единица. Например: думата „мост”- съществува под формата на три лексико-семантични варианта. Основното и значение е съоръжение, по което се преминава над река, пропаст, железопътна линия и под. Другите две значения са свързани със зъболекарската и спортната терминология.

Характерно за многозначните думи е, че всяко от значенията им участва в различни системни връзки и отношения с други думи или отделни техни значения, т.е системността на лексиката се проявява чрез отношенията между лексико-семантичните варианти на отделните думи.

Семантичната структура на многозначната дума обикновено се съотнася с толкова понятия, колкото значения има тя. Новото значение се явява, за да се означи ново понятие.

1. Видове полисемия- два вида:

1) Понятийна полисемия- полисемия, при която всяко значение назовава отделно понятие. Тя е основен тип полисемия в речника на съвременния книжовен език. Това е така, тъй като всяко ново значение възниква в речта преди всичко, за да бъде назовано друго понятие.

2) Функционална полисемия- полисемия, при която отделните значения са свързани с едно общо понятие, но при отделните значения обемът и съдържанието му се стесняват или разширяват.Функционалната полисемия има по-ограничена сфера на проявление. Обаче рязка граница между двата типа полисемия няма, тъй като понятията могат да бъдат близки помежду си.

В някои думи многозначни думи се прояват едновременно и двата вида полисемия. Например: думата „воденица:- „мелница, която се движи с вода” (основно значение), но „малък ръчен уред за меляне на кафе” и „стомах на птица” са получени по пътя на функционалното сходство.

2. Отношение между полисемия и омонимия.

При разграничаването на многозначните думи от омонимите възникват немалко колебания, дължащи се на сложността на самото явление.

Разграничаването на полисемията от омонимията, получена по семантичен път, се извършва въз основа на няколко критерия, приложени комплексно

1) семантичен критерий. Той е основен критерии. Възникването на омонимите се обуславя от разпадането на една многозначна дума на две или повече речникови единици в резултат на разкъсване на връзката между отделните и значения. С други думи, признак на полисемия или на омонимия е наличието или отсъствието на семантични връзки между отделните значения. Ако връзката между лексико-семантичните варианти от семантичната структура на многозначната дума не се осъзнава от говорещите езика като роден, това означава, че многозначната дума се е разпаднала на две или повече речникови единици, всяка от които има своя семантична структура. Пример: думата „месец” е имала значение на „луна, месечина”, но по-късно по пътя на преносната употреба тя развива и друго значение „една от дванадесетте части, на които се дели годината”.

Омонимите, получени по пътя на разкъсване на връзката между някои от значенията на многозначната дума, могат да развият производни значения. Различният характер на тези производни значения е също така указание, че първоначалната многозначна дума се е разпаднала на две или повече речникови единици- омоними. Например: думата „храня” със значение „вардя, пазя” е развила и ново значение „давам храна” , което по-късно по-късно се е откъснало от първото значение и е доволо до обособяването на нова речникова единица, развила на свой ред нови значения, които нямат връзка с първоначалното значение „пазя, вардя”: „грижа се за издръжката на някого”; „издържам, изхранвам”; „отглеждам домашни животни”.

2) Синонимен критерий. Като доказателство, че връзката между някои от значенията на многозначната дума се е разкъсала и са се образували отделни речникови речникови единици омоними, може да служи обстоятелството, че всеки от омонимите има различни синоними, които не са синоними помежду си.. Например: „точа”(1) има за синоним „наливам; точа (2)- правя, а точа (3)- остря, изострям.

3) Словообразователен критерий. От семантичните омоними обикновено се образуват различни производни думи и това също така е доказателство за разкъсване на връзката между значенията на първоначално многозначната дума. Например: „месец” (1) има производни „месечина, месечинка, месечко, месечен”, а от „месец”(2)- „месечник, тримесечие, месечен”.

4) Граматичен критерий. В някои случаи омонимите, получени от разпадането на една многозначна дума, се различават по между си по някои от граматичните си значения. По пътя на разкъсване на връзката между значенията на една многозначна дума са възникнали омонимите „суша” –„продължително време без валежи” и „част от земната повърхност”. Те се различават и по това че „суша”- „част от земната повърхност” не образува форма за мн. ч.

Промени в лексикалното значение на думите

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:18:00 +0000

1. Същност на промените в лексикалното значение.

Думите като единици на езика могат да претърпят в течение на езиковия развой промени от различен характер- фонетични, граматични, семантични. Например думата месо в старобългарския език е имала форма мясо, следователно е претърпяла фонетична промяна, освен това е претърпяла и някои граматични промени, тъй като с отпадане на падежната с-ма са отпаднали и падежните й форми. В други случаи думата може да промени значнието си. В старобълг. Думата брашъно е означавала „храна, ястие”, а сега „смлени на прах зърнени храни”.

Под промяна в лексикалното значение се разбира промяна в предметно-понятийната отнесеност на думата. Семантичната промяна може да бъде свързана с изменение в стилистичната окраска на думата или с изменение на нейното положение в речниковата с-ма като цялост или в отделна нейна подсистема.

Измененията в лексикалното значение могат да бъдат от различен характер.

А) Думата може да загуби първоначалното си значение и да остане в речниковата с-ма с новото си значение. Пример: „година” в старобългарския език е значела „време, час”, а днес „ времето за което земята прави пълно завъртане около около слънцето- 365-366 или 12 месеца”

Б) Думата може да продължи да се употребява както със старото си, така и с новото си значение венец- „кръг, изплетен от цветя” (старо значение) и „месеста покривка на челюст” (ново значение)

В) Някое от значенията на многозначната дума може да отпадне и в резултат на това тя стеснява семантичната си структура. Пример: думата „вреда” в старобългарски е означавала „синина, оток по тялото”

Г) Може да се промени характерът на някои значения на думата . например: стилистично неутралното значение да се превърне в стилистично обагрено или обратното.

Изменението в значението на думата е процес, чиято продължителност и бързина зависят от множество фактори, значителна част от които имат неезиков характер. Процесът обикновено започва като индивидуална промяна в значението и употребата на някоя дума и приключва, когато новото значение е усвоено от човешкия колектив, говорещ съответния език, когато се лексикализира.

Семантичните промени могат да протекът в една от следните насоки:

1) Разширяване на значението и употребата на думите. При този процес думата, означаваща отначало един предмет или явление, започва да се използва за назоваване и на други предмети и явления, разширява се нейната семантична структура. Пример: думата „гражданин” в началото е означавала само „жител на град”, а по-късно се развива и разширява и с ново значение „жител на държава”. В някои случаи разширяването може да бъде само с разширяване на обема и съдържанието на означаваното понятие. Например: „женя се”- първоначално е означавало „встъпвам в брак с ЖЕНА”, а сега е със значение на „всъпвам в брак, задомявам се”- употребява се и от двата пола.

Разновидност на разширяването е и образуването на нарицателни имена от собствени: мавзолей от Мавзолей (гробница на цар Мавзол, 4в. пр.н.е.)

2) Стесняване на значението и употребата на думите- при него отначало думата е назовавала по-широко по обем и съдържание понятие, а след това е започнала да назовава по-тясно по обем и по съдържание понятие. Пример: „кърма”- първоначално е имала значение на „храна изобщо”, а сега назовава по-тясни по обем понятия: „майчино мляко”. Думата „лято” е означавала „година, а днес „най-топлия годишен сезон”, „храм”- „къща, дом”- в старобълг., а днес „църква”

3) Семантична промяна, при която думата нито разширява, нито стеснява значението си, а само го променя. Пример: в старобълг. „вар”- горещина, топлина, а днес- бяло вещество, което се получава от изпичане на варовик.

4) Семантични промени във връзка с изменения в съдържанието на означаваното понятие. С течение на времето някои понятия могат да променят частично или напълно съдържанието си, обаче названието им се запазва. Тъй като понятийното значение съставя ядро на лексикалното значение, това означава, че с изменение на съдържанието на понятието се променя и значението на названието му. Например; думата „перо”- металически писец днес, а в миналото- паче перо, използвано като средство за писане- названието остава едно и също; „стрелям”- означавало е първоначално „хвърлям стрела”, а по-късно с откриването на барута „стрелят с огнестрлно оръжие, с патрони”.

2. Причини за семантичните промени- два вида извънлигвистични (екстралингвистични )и лингвистични (вътрешноезикови).

а) Извънлигвистични (екстралингвистични) - свързани са с обществения живот на хората, с измененията в икономическата и социалната структура на обществото, с развитието на науката и изобщо технологиите.

Сематичните промени в някои езици могат да бъдат предизвикани от чуждоезиково влияние, обикновено от старна на близкородствени езици. В народния език думата „суша” означава „продължително, сухо, бездъждно време”, а под влияние на руски е придобила и значение на „земя, земно пространство”. В народния език „сухар”- изсъхнало дърво; под влияние на руски ез. „специален печен хляб, чието приготовление и печене е по-продължително”. В случая е налице семантично влияние, при което една позната дума в народния език се обогатява с ново значение под влияние на значението, което тя има в чуждия език.

Пуризмът като проява на езиковата политика също може да предизвика семантични промени в някои думи. Нерядко новата дума, която се въвежда в употреба, за да замести някоя чужда, семантично се диференцира от нея и в езика остават и двете думи. Пример: думата „излет” е създадена, за да замести чуждата по произход дума „екскурзия”, но днес са вече разграничени по значение: „излет”- краткотрайна разходка до някое недалечно място, а „екскурзия”- по-дълга разходка на някое по-отдалечено място.

Причина за семантичните промени в някои думи може да бъде емоционално-оценъчното отношение на човека към предметите и явленията от действителността. На тази основа думата „гълъбица” е развила и значение на „гальовно назоваване на любима жена”, а „свиня”- на „мръсен, долен човек”

Явленията табу и евфемизъм също довеждат до промени в значението на някои думи.

ТАБУ- означава забрана, простираща се върху определени предмети и действия, или върху акта на назоваването, именуването.

ЕВФЕМИЗЪМ- от гръцки език е думата и буквално означава „добро говорене” (добре говоря). Евфемизмите са думи или изрази, заместващи други, които са станали „опасни”, груби, неприлични, изобщо неподходящи. Пример: в бълг. език за наименуването на болести са използвали смекчителни думи, за да се умилостиви: благата (епидемия, туберкулоза), медени и маслени (за епидемии при деца) леля (чума) и др.

б) Лингвистични (вътрешноезикови)- те са свързани със системния характер на на речниковия състав, с общото състояние на речниковата с-ма и със състоянието и особеностите на нейните подсистеми.

Думите влизат по между си в различни дрмантични връзки и отношения, семантичната промяна обинквено се остава затворена в рамките на една дума, а засяга и другите думи. Например: думата „гора” в старобългарския език е назовавала понятието „планина”, думата „лес” – понятието „гора”, думата „планина”- „висока равнина”. Те са били членове на едно семантично поле, в което е съществувало семантично равновесие, обаче в промяната в значението на „гора” е довела до промяна в значението на другите думи от семантичното поле: гора- лес (днес);. Промяната в значнието на една дума е предизвикала промени и в значението на други думи от същото семантично поле, тъй като е било нарушено семантичното равновесие в него.

Промяната в лексикалното значение може да бъде обусловена от промяна в лексико-граматичната отнесеност на думата. Например: в старобълг. „горещ” е сегашно деятелно причастие и означава „който гори”, а сега е прилагателно име със значение „който има висока температура, който е много топъл”.

Причина за семантична промяна може д абъде и липсата на един от компонентите в словосъчетанието (свободно или устойчиво). В резултат на това другият член поема значенеито на цялото словосъчетание. Например: „гостна”- стая предназначена за гости, получено от „гостна стая”.

В исторически план семантичните изменения се характеризират според характера на промените като пълни или частични.

Пълни- при тях се промена както семантичният обем, така и съдържанието на значението. Думата започва да се употребява като название на предмет от друг клас. Например: пълна е промяната в значението на думата „хора”- люде, човеци, в сравнение с първоначалното и значение „област, страна”, с което тя е престанала да се употребява.

Частични-когато се променя съсдържанието на значението в резултат на промяна на отношението към понятието. Думата „селянин”- жител на село променя своя семантичен обем в резулата на емоционално-оценъчния елемент, който се влага в съдържанието на лексикалното и значение-„прост човек”.

Типове преносни значения на думите

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:11:00 +0000

Основен фактор в процеса на семантичните изменения на думите е способността им да се употребяват преносно въз основа на някаква асоциативна връзка между денотатите (прилика, сходство, природна връзка).

Преносимостта е историческо явление, което действа през целия исторически развой на българския езика, а и на езиците изобщо и е тясно свързана с историята на народа, който говори този език. Преносимостта е способността на думата да промени значението си, разширявайки своя обем, при което чрез пренасяне започва да служи за назоваване на ново понятие, нов предмет или явление, което се намира във връзка или зависимост от първоначално назованото понятие.

В речта думите се свързват една с друга и образуват словосъчетания и изречения. Това прави възможно една дума да се употреби с друго ново значение, което да се разбере от значението на думите, с които тя се свързва. Думата „остър” означава ‘който реже добре, изтънен’ „Държа остър сърп в ръцете си”- с това значение се употребява най-често. То е прякото и значение „Едва сега усещам острия хлад на вятъра”( Л. Стоянов)- остър има значение на „рязък”. Примери на съчетание в други думи: остър кол, остри нападки, остър ревматизъм. Новите значения възникват чрез пренасяне на една вече съществуваща дума като название на нови за нея предмети и признаци. Думата „крак”- долен крайник на животно или човек, с което стъпва и ходи се използва и за назоваване на опора в долната част на мебел, съоръжения и механизми: крак на маса, столче с три крака.

Разлика между преносно значение и преносна употреба:

Преносно значение- то е номинативна категория и предпоставка за появата в езика на многозначни думи.

Преносна употреба- речева категория, която съчетава в себе си номинативност и експресивност. Преносната употреба е индивидуална и количествено неограничена възможност както за многозначните, така и за еднозначните думи. Лексикализираната преносна употреба създава ново преносно значение. То се основава само на метафората и метонимията.

ПРЕНОСНО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА- образува се, когато названието на едно понятие се пренася върху друго въз основа на някакво сходство, общи белези или асоциативна близост. Преносните значения са най-разпространения тип вторични производни значения. Те възникват на основата на преките и се мотивират от тях. Преносните значения се намират в тясна връзка с образността. Освен номинативната си функция преносните употреби съдържат още емоционални оценки за обозначените явления. Пример: думата „буря” означава ‘много силен, стихиен вятър, обикновено придружен с гръмотевици, светкавици и дъжд’, но в изречение като ‘Появата му предизвика буря от въодушавление’- буря- има значение на ‘изблик на наудържимо чувство на радост, възторг, мъка, негодувание и подобни у много хора’. Най-много преносни значения имат прилагателните и глаголите, защото между тях могат да се установят най-разнообразни връзки: топъл чай-топъл прием, горчиво лекарство- горчиви думи, водата кипи- кипя от злоба

Преносната употреба на думите бива индивидуална и лексикална. Индивидуалната употреба е широко застъпена в художествения стил под формата на тропи. Тропите (гр. tropos- образен израз). Тропите не са преките названия на предметите, а техни образи, които могат да бъдат разбрани само в свързана реч и в това словесно обкръжение, което е определено от автора. Всяка преносна употреба по начало има индивидуален характер, но с течение на времето тя може да получи широко разпространение в езиковата практика, т.е да се установи трайно в лексиката. За такава преносна употреба казваме, че има лексикализиран характер. Като ново значение в речниците се отбелязват лексикализираните преносни употреби. Новите значения обикновено се употребяват наред със старото значение

на думата. Има и думи,които се употребяват в езика само с новото си значение, а старото и отмира. Пример: думата „вар”-старото и значение е „горещина, топлина”

Лексикализирани (езикови, речникови) значения- това са значенията, които са загубили първоначалната си образност

Основните видове преносни употреби са три вида: метафора, метонимия, синекдоха.

МЕТАФОРА- пренасяне на качествата на един предмет върху друг предмет въз основа на някаква прилика или сходство.

Глагола „ЖЪНА” има основно значение „режа със сърп или жетварка стъблата на житни растения в нива”, но по пътя на метафоричната употреба е придобила значение на „ получавам нещо заслужено”- жъна успехи, жъна плодовете на дълогодишния си труд.

Прилагателното „ЗЛАТЕН”- „който е от злато” е придобило нов и значения– златна есен (сходство по цвят), златно време (сходство по ценност).

Прилагателното „ЧЕРЕН”- „ който има цвят на сажди, на въглен” е придобило нови значения , които имат по-абстрактен характер- черни мисли, черен труд, черна робиня, черна вдовица и др.

Метафорите се делят на номинативни, когнитивни и образни.

Номинативни- използват се за целите на номинацията

Когнитивни- те разкриват начина на мислене и познание на действителността

Образни- служат на естетическите функции на езика

При метафората пренасянето на названието от един предмет на друг се осъществява на основата на сходство по второстепенни признаци (форма, цвят, размер, свойства, качества и др.):

1) Сходство по форма ръкав (на дреха)- ръкав (на река), глава (на човек)- глава (на пирон)- глава (на семейство), ухо (на човек)- ухо (на игла), камбанка (звънче)- камбанка (цвете)

2) Сходство или близост във функциите на два или повече предмета- действие или предназначение, осъществявани от предметите: спътник (който пътува заедно с някого)– спътник (изкуствен), корен (на дърво)- корен (на зъб), кора (на дърво)- кора (мозъчна)

3) Сходство по звучене и цвят- вие (вълк)- вие (вятър), песен (народна)- песен (на славей), шоколадов (бонбон)- шоколадов (тен)

4) Сходство по впечатления или асоциации, породени от въздействието на предметите: нишка (на плат)- нишка (на разсъждение), топъл ден-топъл глас

МЕТОНИМИЯ

Метонимия- пренасяне на значението на един предмет върху друг предмет въз основа на някаква постоянна връзка между тях.

Изпих две чаши, изядох цялата чиния.

Частен случай на метонимията е синекдохата (съприемане), която представлява употреба на дума, означаваща част от нещо, вместо друга, която означава цялото или обратно. Пример: „родна стряха” (вместо роден дом), „бащино огнище” (вместо бащин дом).

Основни видове лексикални значения

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:03:00 +0000

Лексикологията разглежда думата като единица на речниковия състав на езика. Думата има две страни- звукова и смислова. Звуковата страна на думата е съчетанието от звукове (или много рядко един звук), от които се състои думата. Със звуковата страна на думата се занимава фонетиката. Смисловата страна на думата е нейното значение. Със значението (лексикално) се занимава семасиологията.

Основната функция на думите е номинативната. Местоименията и местоименните наречия се характеризират със заместителна функция, а някои от тях проявяват и показателна функция. Междуметията имат експресивна функция. Функцията на думата произтича от характера на нейното значение.

Значението на думата бива лексикално и граматично. Лексикалното значение е вследствие на лексическа абстракция- понятията на съдържание на речниковите единици. Граматическото значение е вследствие на граматическа абстракция- свързва се с категориите род, число, число, определеност, време, свършеност и несвършеност на действието. Пример: лексикалното значение на думата „внук” е „син на сина или дъщерята”, а граматичното- съществително нарицателно име от м.р, ед. ч., нечленувано

Лексикалното значение е основно, а граматичното второстепенно. Първото е предмет на лексикологията, а второто- на граматиката.

*в лексикалното значение на думата може да се разграничи ядро и периферия. Ядрото представлява понятието или отражението на обектите от реалната действителност. Думите отразяват действителността чрез понятията. Отношението на думата към предмета, явлението, отношението обозначени с нея, се нарича денотативно значение. Отношението между дума (лексема), понятие или обект от действителността (обект назоваван с дума се нарича денотат или референт) може да се илюстрира със следната схема:

Пунктирната линия означава, че между думата и денотата няма пряка, непосредна връзка, т.е денотативното значение е опосредствувано от сигнификативното.

СЕМАНТИЧЕН ТРИЪГЪЛНИК- въз основа на определението за знака могат да се извлекат три компонента-знак, обозначаван обект (денотат), смисъл (значение). Тези три компонента образуват триада –цяло от три части (А:Б:В). На тази основа семантичните отношения между знака (А), смисъл (Б), обозначаван обект= денотат (В) се представят във вид на триъгълник (семантичен ). Трите компонента се разполагат по върховете му както следва : на левия връх- знакът (А), на горния връх-смисълът (Б), на десния връх- обозначавания обект (В)

Съотношението А:Б- знакът има смисъл (значение)

Съотношението А:Б- знакът обозначава обект (денотат)

Съотношението А:Б-смисълът се съотнася към денотата

По начало този семантичен триъгълник е създаден от Г. Фреге и е известен като триъгълника на Фреге

Към ядрото на лексикалното значение се отнася и исторически възникналата връзка отношение между звуковия комплекс и съответното понятие.

В периферията на лексикалното значение се намира стилистичната, емоционална или оценъчна окраска, която се определя като стилистично значение или като конотация.

Реалното значение на думата съществува под формата на лексико-семантични варианти. Лексико-семантичен вариант наричаме единството от звуци и конкретното значение, с което то се използва в речта. Еднозначните думи имат един лексико-семантичен вариант, а многозначните повече от един. Многозначната дума съществува реално под формата на два или повече лексико-семантични варианта. Съвкупността от лексико-семантичните варианти съставя семантичната структура на думата. Под смислова с-ра „се разбира цялата система от значения, исторически закрепени за даден звуков комплекс, с всички привнесени от различните контексти допълнителни, емоционални, стилистични и смислови оттенъци и особености на употреба” (според И.В. Арнолд). Според Звегинцев „значението на думата е съвкупност от нейните лексико-семантични варианти”.

Лексикалното значение служи за означаване както на съвкупността от отделните значения на многозначната дума, така и за назоваване само на едно от тези значения (семема).

1. Отношение между форма и значение на думата. Вътрешна форма на думата.

Между значението на думата и нейният звуков комплекс няма вътрешно обусловена природна връзка, тъй като сами по себе си звуковете не означават нищо, а могат да имат смисловоразличителна функция. Думите отразяват действителността чрез понятийното си значение, а не чрез звуковия си състав.

Връзката между звуковата форма и значението на думата не възниква случайно, а в резултат от историческото развитие на езика във връзка с историята на съответния народ.

Всяко название възниква не по пътя на случайното свързване на едни или други словообразователни елемента, а от свързването по определен модел на словообразователни елементи, които имат някакво отношение към признаците на денотата.. След като възникне, названието започва да назовава понятието в неговата цялост, т.е. с всичките му признаци,а не само с признаците, които са намерили израз в словообразователния му строеж.

Названието винаги възниква въз основа ан някой очебиен признак на денотат, който ляга в основата на словообразователния му строеж. Пример: думата „часовник” е образувана въз основа на признака „часове”, думата „чакалня” въз основа на признака „чакане”.

Признакът, който ляга в основата на словообразователния строеж на думата сътавя нейната вътрешна форма или нейната семантична мотивираност.

Вътрешната форма трябва да бъде ясно разграничена от реалното семантично значение на думата. Вътрешната форма обхваща само един признак на денотата и изпълнява техническа функция при образуването на новото название или новото значение, а реалното значение се свързва с всички съществени признаци на понятието. Пример: водач и водител, пазач и пазител- имат еднаква вътрешна форма, но се различават по лексикалното си значение.

В зависимост от това, дали вътрешната форма се пази или е отпаднала, се различават две категории думи:

*Сематично мотивирани- думи, които пазят вътрешната си форма и словообразувателният им строеж е напълно ясен. Пример: борец, стрелец, ловец

*Сематично немотивирани- думи, които вече не пазят вътрешната си форма и техният словообразувателен строеж не е прозрачен, а може да се установи само по исторически път. Пример: дърво, камък, вода, път и др.

Към първата група принадлежат производните, а към втората непроизводните думи погледнати от съвременно гледище.

В състава на езика съществува движение от мотивирани в немотивирани думи.

Лексикално значение при различните класове думи.

Обикновено се приема, че лексикално значение имат само самостоятелните (пълнозначните) думи и изменяемите части на речта. Отхвърля се наличието му в собствените имена, служебните думи и междуметията. Това твърдение не е много точно и вярно, тъй като както самостоятелните, така и служебните думи са единици на речта и езикови знакове, които в зависимост от характера на присъщото им значение изпълняват определена функция в речта. Лексикално значение имат всички думи, но при различните им класове има различна структура и реализация. Не всички думи са свързани с понятие и са способни да назовават, но винаги зад отделната дума стои някакво значение.

Пълнозначните думи имат предметна насоченост и номинативна функция. Пълнозначните думи имат както денотативно, така и сигнификативно значение. Служебните думи нямат номинативна функция и денотативно значение. Те не назовават обекти от действителността, а отношение между тях. С помощта на служебните думи езикът се превръща в реч. Те имат значение и смисъл, но не назовават понятие. Те спомагат на частите на речта да се съчетават в изречения. Пример: предлогът „В” означава „положение вътре в границите на даден предмет, където нещо се намира и става”- Чета в библиотеката.”и”- свързва частите на изречението – Чета вестници и списания.

Частиците изразяват отношение на говорещия към предмета на речта и т.н.

Междуметията не означават понятие и не се свързват с него. Значението на междуметията се определя като конотативно: уви!- означава съжаление; ох!- болка, отвращение или досада. Междуметията служат за изразяване на различни чувства и преживявания- страх, радост, болка, тъга и т.н.

Числителни имена- те спадат към абстрактната лексика. Те означават понятия, които не са свързани с реални предмети. Чрез супозиция (подмяна, замяна) числителните могат да се употребят и като съществителни имена и да означават понятия: тройка, петица, 10 се дели на 5 и 2. в такива случаи те са названия на числа.

Местоименията по своята семантика и функция в речта са доста различни. Личните местоимения например, не съдържат признаци на понятие. Те нямат собствено денотативно съдържание. В речта означават денотата на думата, която заместват: аз –посочва говорещото лице; ти- слушащия, той- лицето, за което се говори, без да се изяснява дали лицето е учител, студент, работник и т.н. при другите местоимения денотатът може да не е определен, да липсва или да бъде обобщен (някой, никой, всякой).

Особено място сред пълнозначните думи заемат по своята семантика собствените имена. Те се отделят ясно от нарицателните имена. Личните имена за лица (антропонимите) се свързват със своя денотат според културни и социални основания на семейна традиция, мода и т.н. Освен това собствените имена могат да бъдат заменени произволно с други имена, например псевдоними, докато нарицателните не могат да се заменят произволно едно с друго, защото връзката на лексикалното значение с думата и нейната форма е исторически установена, десигнатът на личното име не е понятие, а представа. Той съвпада с денотата

Основни видове лексикални значения.

Съществуват най-разнообразни класификации на лексикалните значения.

Пряко или номинативно значение- значението, с което думите назовават предмети, явления или качества от действителността. Съчетаемостта на думите с такова значение се определя преди всичко от предметно-логическите връзки между обектите от действителността. Прякото или номинативното значение се нарича още свободно значение. Прякото или номинативното значение е обикновено и основно значение на думата. То служи за образуването на производни значения. Пример: думата „очи” се съчетава с думи, характеризиращи цвят, величина, състояние, способност и т.н.: сини очи, светли очи, малки очи,кръгли, големи, открити, живи, ярки, весели, тъжни, болни.

Фразеологически свързано значение- значение (може да се нарече и лексикално свързано значение ), което се реализира при съчетание на думата с ограничен брой други думи. Например прилагателните вартоломеев, давилов, вегетативен имат само фразеологическо свързано значение, тъй като се реализира в ограничен брой съчетания с други думи- давилови капки, вартоломеева нощ, вегетативни органи и т.н.

Фразелогически свързаното значение отразява вътрешносистемните отношения между лексико-семантичните варианти на някои думи в лексикалната система на езика. за разлика от номинативното или свободното значение, при което съчетаемостта на думите се основава преди всичко на логико-предметните връзки между предметите и явленията от действителността, тук значението е обусловено от специфичните условия, при които се е оформила семантичната структура на думата.

Синтактично обусловено значение- то се реализира при употребата на думата в определена синтактична позиция. То възниква по пътя на преносната употреба на думите и служи за образно, емоционално или оценъчно назоваване на обект от действителността. Когато се използва за назоваване на ‘злобен, проклет, коварен човек’, съществителното змия има синтактично огранически ограничено значение. Например: Ела, мило, ела, че тая змия ще те изяде” (Елин Пелин).

Конструктивно-обусловено значение- то се реализира в условията на точно ограничена с граматични форми синтактична контрукция. За разлика от другите лексикални значения, при които връзките на думата са ограничени или тя се употребява само с определена финкция, конструктивно обусловеното значение не възниква от лексикалната съчетаемост , нито от упоребата на думата с определена синтактична функция, а от включването и в граматичен типов контекст.

От генетично гледище значенията се делят на основно и производно. Основно е онова значение, от което по пътя на преносната или функционалната употреба се образуват другите, производните значения. Основното значение е изконно, а производното е винаги придобито.

От гледище на семантичните отношения, от синхронично гледище, значенията се делят на преки и преносни. Пряко значение- значението, с което думата назовава обект от действителността, а преносно-значението, получено по пътя на преносната и употреба. От своя страна това значение може да бъде метафорично или метонимично.

От стилистично гледище се разграничават два вида лексикални значения: стилистично неутрално и стилистично украсено (обагрено) значение. Стилистично неутрално е значението, с което думата може да се употребява във всичките функционални стилове на езика, а стилистично окрасено (обагрено) е значението, с което нейната употреба се предпочита в един или няколко функционални стила.

От функционално гледище стиловете се делят на свободни и свързани.

Речниковата система на българския език

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 18:01:00 +0000

Лексикална системност и системност в езика

Що е система?- единство от елементи, които се намират във взаимна връзка и имат обща функция.

Що е езикова система?- в нея се отделят групи от елементи, които са подчинени йерархично една на друга или функционират паралелно. Всяка част се свързва несредствено или опосредствено с другите нейни части чрез езиковите категории. Наред с понятието „система” в езикознанието се използва и понятието „структура”. Система- вътрешно организираната съвкупност от взаимосвързаните и взаимообусловените елементи в състава и. Структура- тя представлява формата, вътрешната организация на елементите, схемата на взаимните им отношения. Системата е понятие с по-общ характер, а структурата е по-частно понятие, атрибут, характеристика и признак на системата. По отношение на лексиката системата са речниковите единици, свързани с вътрешни отношения помежду си, а структурата – съвкупността от установените отношения между речниковите единици /думите/. Всички думи с номинативна функция образуват лексикално-семантичната подсистема на езика.

Що е лексикална система?- от една страна, тя е сбор от номинативни речникови единици (думи и словосъчетания), т. нар. речников състав, а от друга страна, тя е лексикално- семантична система, която включва речниковите единици заедно с начините на тяхното взаимодействие. Лексикално-семантичната система е резултат от сложното взаимодействие между значенията на думите. В нея думите се обединяват от общ семантичен признак или от общо понятие, което има название като елемент от системата в лексикални групи наречени парадигми.

I. Видове отношения между елементите в лексикално-семантичните групи- парадигматични и синтагматични

1. Парадигматични отношения- основни показатели на системност в лексиката. Те възникват между думи от една и съща част на речта, които имат нещо общо в значението и могат да се избират или заместват една с друга в една и съща позиция. Парадиг. отношения са многопланови и семантично разнообразни.отделят не например: синонимно, антонимни и стилистични отношения

2. Синтагматични- разкриват линейното разположение на думите, показват как думите се употребяват в речта.Чрез синтагматичните отношения думите изпълняват комуникативна функция.

Валентност (съчетаемост)- това е съвкупността от всички съчетания, в които думата може да се срещне. Валентността е свързана със законите на смисловото съчетаване на думите. Пример: казва се ходя бързо, бавно, но не може седя да се свърже с бавно, бързо. Валентността бива два вида:

*лексикална-свързана е със значението на думата

*синтактична- със законите за свързване на думите една със друга в речта

Синтагматичните отношения се проявяват при полисемията (многозначност), когато думата променя значението си в съчетание с различни думи. Пример: подвивам крак „свивам, събирам под нещо”, подвивам врат „покорявам се”.

Въз основа на тези два вида отношения се отделят в значението на думата парадигматичен и синтагматичен аспект:

А) парадигматични значения- определят се от общото значение на групата от думи, с които лексемата има смислови връзки и може постоянно да се съчетава. Пример: думата „земя” може да се включи в групите: 1) почва, пръст, пласт слой; 2) нива, поле; 3)глина, пясък, чернозем; 4)слънце, луна, земя; 5) суша, бряг остров.

Б) синтагматични значения- определят се от възможността думите да се съчетават една с друга в изречения

ІІ . Особености на лексиката

1. Системност- обуславя се от тясната връзка на речниковия състав с извънлингвистични фактори- с общественив живот, социален прогрес и т. н. В лексикалния състав на думата се отразяват от една страна промените, които стават в обществото, а от друга страна, лексикално-сематичните изменения, предизвикани от необходимостта за номинация на нови денотати (обозначаваното).

2. Речник- той е открит за външни влияния и отразява измененията във всички сфери на човешката дейност. Речникът се характеризира с екстралингвистична обусловеност, която се проявява както в отмирането на думи, така и в появата на нови думи и значения. Всичко това придава на лексиката голяма подвижност, а също и историческа променливост. Измененията се извършват доста често и с по-бързи темпове. Изменят се съставът, функциите и стилистичната окраска на думите. Някои от думите остаряват и излизат от употреба, други възникват и започват активно да се употребяват. Подвижността се проявява и в наличието на думи, различни по сфера на употреба, на домашни и заети думи.

3. Лексиката е вътрешно организирана съвкупност от единици. Лексиката е крайно пъстра, нееднородна и многочленна. В нея се включват думи с променливи и непостоянни речникови значения.

4. Лексиката не се използва от говорещите равномерно и в целия и обем. Една част от нея се употребява от всички постоянно, друга част има рядка и индивидуална употреба, поради това, че назовава специални понятия..

Лексикалната система е функционална и интегрираща. Тя е синтез на основните смислови единици (думите) и на техните многообразни сематични връзки.

Лексикалната система притежава черти, които я отличават от другите езикови подсистеми, но тя има и характеристики, които до известна степен я сближават с тях. Става въпрос за т. нар. изоморфизъм- /issos- равен, подобен, morphe- вид, форма/- сходство в структурите на отделните системи. Свързва с използването на общи за всички подсистеми понятия като „вариант”, „инвариант”, „парадигматика” и др.

ІІІ. Изменения в речниковия състав на българския книжовен език

В речника на езика се наблюдават постоянни промени вследстие на различни икономически и политически взаимоотношения, на научния прогрес и т. н. Основните процеси на тези промени са 2: поява на нови думи и отмиране (отпадане) на остарели думи. Образуването и възприемането на нови думи е главният процес в развоя на речника на всеки език. Вторият процес се наблюдава по-рядко и се извършва по-бавно от първия. Пример: трен, ока.

Речникът е една от най-променливите страни на езика, някои думи в речниковия състав обаче се употребяват много дълго време, те са устойчиви и не се менят лесно. Става дума за т. нар. основен речников фонд- това са думите, които се знаят от целия народ и се употребяват много често, служат и за образуване на производни думи. Към основния речников фонд принадлежат някои категории думи, като названия на части от тялото, означения на родствени връзки, числителни, местоимение, служебни думи и т.н.

Формирането на речниковата с-ма на един език е дълъг исторически процес. Българският език е преминал през три основни периода на изменения:

1) Първи период- от средата на 19в., когато се преминава от първобитния строй към феодализма, възприема се християнството и се поставя началото на писмена славянска култура. По това време от една страна се възприемат много гръцки думи, свързани с богослужението и църковните обреди, а от друга се поставят основите за изграждането на старобългарския книжовен език като език на българи и славяни. Това е период, в който кипи творческа работа в търсене на лексика, която да послужи за превод от византийски език (високо развит) на старобългарски. Навлизат много диалекти и думи (от гръцки) като: евангелие, апостол, игумен, пастир, митрополит и др., създават се и старобългарски думи като: владика, власт, жезъл, господ

2) Втори период през Възраждането, когато се формира речникът на новобългарския книжовен език. Започва попълване на езика, навлизат руски думи и думи от западните езици. Появява се нуждата от установяването на книжовен език, общ за всички. Книжовниците от различните краища на страната се стремят да издигнат своя диалект като общозадължителен. Засилва се създаването на думи от писатели и философи. Притокът на диалекти и създаването на нови думи е вследствие на стремежа и необходимостта да се възвърне националното самочувствие. В българския език навлиза интернационалната лексика свързана с печата, с формирането на публицистичния стил, с науката и образованието.

В речника на книжовния език през Възраждането се възстановяват и много старобългарски думи, утвърждават се черковнославянските думи и домашната лексика.

Обогатяването на речниковия състав през Възраждането продължава и след Освобождението. Това е вследствие на няколко фактора: наличието на свободна българска държава; развитие в литературата и в просветното дело, появата на вестници и списания, превръщането на националния език в основен; развитието на науката, техниката.

3. Трети период, преходът от класово към безкласово общество с победата на пролетарката революция . Засилват се процесите в образуването на новите думи под влиянието на руския език.

В периода на социализма назрява необходимостта от много нови думи, поради възникването на нови обществени явления, форми на производството и управлението. С помощта на наставки се образуват много думи като: подравнител, замразвател, катаджия, моторист. Има и думи заети от руски език: заготовка, самодейност, новодомец, екскурзовод

IV.Източници за попълване на речника

1.Народните говори-включва:

А)думи, които са били общонародни преди историческото формиране книжовния език и са съставяли междудиалектен пласт

Б) думи, които за заемани, за да се заменят от чуждите думи- влак, заменя трен

В) думи, които са преминали като синоними

Г) думи, които навлизат, за да запълнят недостига на лексика в книжовния език

2.Книжнина- имат се предвид думите, които писатели и филолози въвеждат съзнателно за назоваване на нови понятия.

3. Чужди думи

Другите езици са пълноценен източник наред с останалите за попълване на речника на българския книжовен език. Чуждите думи могат да идват от сродни или близки по състав или произход езици. Думите от несродните езици по-трудно се възприемат и по-трудно се приспособяват към лексикалната система на нашия език.

1) думите могат да се заемат изцяло както със звуковата си форма, така и с установеното в чуждия език значение, но могат да преминат само с отделно свое значение или да се преосмислят семантически на българска почва

2) има различни пътища за проникване на чуждите думи в българския език- чрез културно, обществено-икономическо и политическо влияния с други народи. Някои думи са навлезли чрез насилствената асимилация (уподобяване) през робството .

3) Някои от чуждите думи са навлезли в активния речник на бълг. език, а други в пасивния. Съществуват и думи, които си остават чуждици, ненужни.

Основен принцип за възприемането на чуждите думи е тяхното подчинение на самобитната българска лексикална с-ма. Незвисимо откъде идват, те трябва да изпитат въздействието на с-мата, да добият български облик.

4. Домашна лексика- това са думите наследени от праславянски, прабългарски и старобългарски език. Това са думи, създадени на диалектна основа, преминали в книжовния език.

5. Думи от сродни езици- това са думи преминали в българския от другите славянски езици, главно от руски (пряко или чрез черковнославянски), сърбохърватски, чешки, полски. Най-силни са връзките на българския език с руския- те имат обща славянска основа- невежа, бодър, обявявам, хазаин, кънки

6. Думи от несродни езици- това са думите от арабски, турси и персийски език, които са преминали в българския под действието на различни икономически, политически и културни взаимоотношения в миналото. С насилствената асимилация през робството са се настанили турските думи, а чрез турски език- и думи от арабски и персийски- тенджера, буркан, хаймана, яхния, кавга и много др.

2. Думи от балканските езици-думи от гръцки, албански, румънски

Гръцките се различават по начина на проникване от турските. Една част от тях са резултат от асимилационни процеси, свързани с гръцката аристокрация и духовенство, а друга част чрез културните и политически взаимоотношения в миналото между двата народа- креват, килер, тиган, пирон, трендафил, Андрей, Атанас, Васил и др.

Румънски думи- навлизат чрез културните, политическите и икономическите взаимоотношения между двата народа- маса, кашкавал, бордей, далвера

3. Думи от класическите езици-еврейски, старогръцки, латински

*еврейски- голгота, месия, серафим

*старогръцки-аксиома, комета, грамофон, емблема

*латински- коледа, катинар, кумир, сак, сапун, табла

9. Думи от западните езици-влияние от италиански, френски, английски, немски и др.

*немски- преминали по пътя на културното влияние, с възприемането на техническите новости-абзац, айсберг, спринцовка, багер, бормашина,щанга, щека, грайфер

*френски- културно влияние адрес, аванс, актьор, амплоа, ансамбъл

*английски- културно влияние- кецове, клаксон, волейбол, бойлер, голф и др.

*италиански- културно влияние-авария, ария, соната

*испански- естрада, балатум

*португалски-кобра

Думата като основна речникова единица на езика

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 17:59:00 +0000

--- Думата е основна речникова единица на езика. Във фонетиката думата е единство от звукове или верига от фонеми, обединени от едно ударение. В словообразуването думата е споение от различни по вид морфеми. В морфологията думата е словоформа, която се изследва според принадлежността и към определена част на речта и с присъщите и граматични форми и значения. В синтаксиса думата се приема за сегмент от изречението, който може сам по себе си с определена интонация да функционира като изказване. Думата е свързващо звено, в което се проектира цялата езикова система. Всички останали единици (морфема, фонема, словосъчетание, изречение) се разглеждат и съизмерват спрямо думата.

I. Определение на думата

Общоприето и теоритично точно и пълно определение на понятието дума все още няма. Съществуват различни дефиниции на това що е дума- някои са кратки, други обширни и подробни, но точно оформено определение не е изведено. Според А. Мейе „думата е резултат от свързване на определен смисъл с даден звуков комплекс, пригоден за граматична употреба”, а Брьондел разглежда думата откъм комуникативно-речевата й страна като „съобщение или елемент на съобщението”, Брумфилд като „минимална свободна форма”. Според Сепир „Думата е един от най-малките напълно самостоятелни късове изолиран смисъл, към който се свежда изречението”, а пък В. Винеградов стига до заключението, че „Думата е не само название на предмет или предмети, но и израз на значение, а понякога и на цяла система от значения”. Левковска определя думата като минимална езикова единица със следните особености: отразява в своето значение или други страни на реалната действителност; съчетава в себе си звучене и значение; характеризира се с граматическа оформеност; използва се в словосъчетания и изречения, или образува изречения. Според Н. Шански думите обозначават конкретни предмети и отвлечени понятия, емоции и т. н.

От определенията на думата в българското езикознание може да се посочат дефинициите на Л. Андрейчин- „Думата е езикова единица, изградена от звукове, която означава отделно понятие”, и на Вл. Георгиев и Ив. Дуриданов- „Думата е графически оформено звуково съчетание, свързано с определено значение и употребявано от някакъв човешки колектив”.

Думата се възприема за универсална езикова единица. Тя може да функционира като цяло изречение, но може и да съвпада с морфеми и дори с фонеми. Освен това са възможни случаи, когато една и съща единица се употребява като изречение, дума и морфема.

!!!!Понятието „дума” като езиков термин означава едновременно думата като речева, като езикова и речникова единица.

Решаването на въпросите за същността на думата са задачи на общото езикознание и общата лексикология. Като речникова единица думата в българския език се определя с общите признаци, характерни за нея във всички езици- звук или комплекс от звукове, които се употребяват самостоятелно в речта с определено значение.

II. Признаци на думата

1. Думата е двупланово, двустранно (билатерално) структуриран знак- единство от форма и съдържание. Формата на думата е нейната външна, материална страна, възприемана като комплекс от звукове (или букви), които имат някакъв смисъл. Едно съчетание от звукове е дотолкова дума, доколкото с него се изразява някакъв факт от живота и ако то е свързано постоянно с определено значение. Пример: уча е свързано със значението ‘давам някому знание, вещина, опитност’; звукосъчетанието къща със значението ‘сграда, постройка, в която живеят хора’. Като двустранно оформена номинативна единица думата се характеризира с исторически установена връзка между звучене и значение, между означаващо и означавано. Макар и условна тази връзка позволява думата безкрайно пъти да се възпроизвежда в речта и еднакво да се осмисля от всички. В езика не съществуват думи без звукова форма и без значение. Едновременно с това, думата трябва да е и граматично оформена. Няма думи извън граматичният строеж на езика, така както няма граматика без думи и фонеми извън думата. За лексикологията е важно съдържанието на думата. Думата отразява социалният и психологическият опит на човека и резултатите от познавателната му дейност.

2. Думата има асиметрична знакова структура със сложен семантичен състав. В парадигматичен план асиметрията на думата като езиков знак се проявява при така наречените недискретни езикови факти: при многозначните думи и омонимите, когато една дума, освен собствената си функция придобива и друга функция; при синонимите, когато на редица от означаващи съответства едно означавано. В синтагматичен план асиметрията намира израз при образуване на аналитични структури (словосъчетания), когато на две думи съответства един елемент от плана на съдържанието. Пример: каменни въглища- кюмюр. В семасиологичен план асиметрията се проявява при десемантизацията, когато означаващото се лишава от означаваното и думата загубва собственото си значение.

3. Семантична идиоматичност. Думите са съставени от морфеми, но значението на думата не може да се изведе поотделно от значението на морфемите, които я образуват. Идиоматичността на думата е в резултат от преосмисленото значение на съставящите я елементи, които загубват своята мотивираност и самостоятелност в състава на думата.

4. Думата е двустранно структурирана единица с две модификации- едновременно на езика и на речта. Езикът е явление, което може да се изследва само чрез актуализираните актове на речта. В езика думата е виртуален (възможен) и абстрактен знак (лексема). В речта думата е актуализиран знак- във вид на словоупотреби и словоформи, съдържанието на които се формира под влиянието на контекста и ситуацията.

5. Думата изпълнява и няколко функции

-номинативна (лат.nomen–име,nominatio- наименование)

-диференцираща и обобщаваща (сигнификативна) функция. Чрез думата като лексема се представят понятия и категории от реалния свят.

-комуникативна функция- в устната и писмената реч

-прагматична (експресивна) функция на думата. Намира израз в т. нар. експресивна лексика. С нея говорещите изразяват своите чувства, намерения.

III. Думата и другите значещи единици

1. Основното различие между думата и фонемата има семантичен характер. Фонемата е еднопланова единица. Тя е строителен материал на знака, елемент от знака. Тя се използва, за да се различат думите от морфемите и обратно. Фонемата ‘о’ служи за разграничаване на думите „ток” и „тук”, но тя няма семантична и формална самостоятелност , каквато има думата. Междуметието „О!”съвпада с фонемата „о”, но междуметието е дума, с която се изразява емоция. Съгласната „с” е фонема, но предлогът „с” е служебна дума.

2. Общо между дума и морфема- те са носители на информация в системата на езика. За разлика от морфемата думата е самостоятелна значеща единица. Думата притежава различни способности, които определят и нейната самостоятелност- думата може да бъде част от изречение, да има синтактични функции или сама да образува изречение. Пример: Времето е студено.- имаме 3 отделни думи /време, е , студено/ и тяхното място може да се промени: Студено е времето.Освен това между отделните думи може да се вмъкнат други думи : Пример: Времето днес не е много студено. Такава самостоятелност каквато имат думите в изречението, морфемите не притежават. Морфемата не може да се използва свободно извън думата. Морфемите се свързват по строго определени правила в състава на думата. Учител се състои от морфемите уч- и –тел. Някои думи могат да се състоят само от една коренна морфема като например „но, там, дом, лост”, но те не са морфеми, тъй като не са смислово и формално самостоятелни. Предлозите като самостоятелни единици се отделят от думата, с която се свързват- от село, на море, на планина, но когато предлозите са морфеми, те не могат да се отделят от корена на думата. Пример: откритие, открай и др.

Думите за разлика от морфемите могат да имат морфологични признаци (род, число, време, лице) и да изпълняват самостоятелна функция в изречението- могат да бъдат подлог, сказуемо, определение . т. н. Морфемите могат да се делят на словообразователни и формообразователни в зависимост от характера на изразяваната информация. Най-близко до думите са словообразователните единици- наставката –тел носи информация за лице, свързано с определена професия (учител), или за предмет, с чиято помощ се изразява действие (разтворител). Формообразователните морфеми имат граматична функция. Пример: морфемата –и е окончание за множествено число (учители, ратворители)

3. Дума и словосъчетание.

Словосъчетанието е синтактична единица с ясно изразена граматична връзка между компонентите му. В словосъчетанието може да има повече от една дума, като всяка дума е граматично оформена и има номинативна функция- синьо небе, вземам думата. Думата се отличава от словосъчетанието по своята непроницаемост и единно оформление. Вътре в състава на думата не могат да се вмъкват думи, така както това е възможно при словосъчетанията. Пример: синьо пролетно небе, вземам пръв думата. Семантично най-близко до думата са устойчивите (фразеологични) словосъчетания. Отношенията между дума и словосъчетание могат да се разглеждат като родово-видови.

4. Дума и изречение. Думата е част от изречението, но тя не изразява съобщение.

ИЗВОД:

Думата е смислова единица (за разлика от фонемите); тя свободно се възпроизвежда в речта (за разлика от морфемите, които се възпроизвеждат като част от състава на думата); тя е най-малката и свободна възпроизводима единица в речта (за разлика от словосъчетанието), участва като номинативна единица в построяването на изказването.

IV. Форма и съдържание на думата

Думата е единство от форма и съдържание. Тя има материална страна (план на изразяване) и идеална страна (план на съдържание). Двете страни на думата не могат да съществуват изолирано една от друга, тъй като без външната страна, думата не може да чуе и възприеме, а без смисловата и страна не може да се разбере.

Планът на изразяването обхваща звуковата обвивка на думата и особеностите в изговора и, словообразователният и морфемният и състав, съотношението между морфемите, които я изграждат (корен, представка, наставка и т.н.). Планът на изразяването се дели на фонетични, словообразователни и граматични сегменти. Във фонетично отношение думите са съставени фонеми. В словообразователно отношение- на морфеми. В граматично отношение изменяемите думи имат основа и формант (афикси)- сладко- основа сладък и окончание-о.

План на съдържанието се свързва с граматичното и лексикалното значение на думата. Лексикалното (речниково) значение отделя думата като самостоятелна единица и обхваща словообразователния и строеж- определя се от основата на думата. Граматичната значение (определя се от окончанието) обхваща морфологичния строеж на думата (род, число, време, лице), граматичното й значение и синтактичната й служба. Всички варианти на дадена дума в речта са нейни словоформи. Една от словоформите се приема за основна или речникова ( това е тази дума, която се пише като заглавна в речниците). Пример: при глаголите се взема формата за 1 л. ед.ч. сегашно време, изявително наклонение (чета, рисувам, говоря), а при съществителните- дума, която не е членувана и е в ед. ч. (бюро, молив).

V. Видове думи

1. Според значението и граматичните им особености, думите се делят на различни части на речта. Частите на речта са изменяеми и неизменяеми.

ЧАСТИ НА РЕЧТА:

ИЗМЕНЯЕМИ

1. Съществителни имена

2. Прилагателни имена

3. Числителни имена

4. Глагол

5. Наречия

НЕИЗМЕНЯЕМИ

6. Съюз

7. Предлог

8. Частица

9. Междуметия

Изменяеми- променят се техните граматични признаци (съществителни, прилагателни, глаголи, местоимения, числителни), неизменяеми- не се изменят по граматично значение (предлози, съюзи, частици, междуметия и наречия). Междуметията не са нито служебни думи, нито пълнозначни думи. Междуметията не означават понятие. Те са думи, с които се изразяват различни чувства- радост, болка, тъга, скръб, съжаление и др., те изпълняват комуникативна, а не номинативна функция.

2. В зависимост от функцията, която изпълняват в изречението думите се делят на: самостойни- изпълняват самостоятелна синтактична служба в изречението-съществителни, прилагателни, глаголи, местоимения, числителни, наречия, междуметия; несамостойни- имат служебен (помощен характер). Тук влизат служебните думи- предлози, съюзи, частици. Служебните (непълнозначни) думи не могат да се използват като самостоятелни части на изречението, те са служебни (или помощни думи), които служат за свързване на пълнозначните думи в единно изречение.

3. Според словообразователната си структура думите се делят на: прости- думи, които имат само един корен (книга, хълм, вик), сложни-от два или повече корена и представляват един непрекъснат звуков комплекс (психофизически, старопланински, земеделие), съставни- думи, които включват два или повече разделни комплекса (въпреки че, като че ли, може би.)

VI. Варианти на думата

1. Лексикални варианти- това са различните разновидности на една и съща дума. Пример: отдалеко, отдалече, отдалеч; жаден, жеден,, жъден

Дублети- дума с две разновидности. Пример: реторика и риторика; жътва и жетва, чемшир и чимшир, днес и днеска, дважди и дваж.

2. Фонетични варианти- най-разпространени, повече от 300 наброй, и правоговорната норма ги приема за равноправни. Пример: лястовица-ластовица, вишна-вишня, обеца-обица, стебло-стъбло, пришълец-пришелец.

Фонетични варианти възникват и при изговора на заети думи, поради различните пътища и начини на заемане: хиподром-хиподрум, къмпинг-кампинг.

3. Правописни варианти- тези варианти се ограничават само в случаите на слятото и разделното изписване на някои думи като след обед- следобед, пред вид-предвид, до виждане- довиждане.

4. Лексикални морфологични варианти

Делят се условно на две групи: А) морфологични варианти с различен граматичен род- диплом-диплома, синтез-синтеза, анализ-анализа, апотеоз-апотеоза, маншет- маншета, флот-флота, контур-контура, сгур-сгурия, компонент-компонента;

Б) словообразователни варианти- арап-арапин, душман-душманин, химчен-химически, хулник-хулител, молдованин-молдовец, алгебричен-алгебрически, плач-плачене, лочешки-ловчански, блед-бледен, чер-черен, насън-насъне, лежешком-лежешката. При словообразователните варианти често се нарушава тъждеството на думата, защото някои от тях се различават по значение и употреба. Пример: ръст-ръстеж, боксирам-боксувам, заслушвам-прослушвам.

VII. Лексема- lexis- от гръцки език- дума, израз

Лексемата е дума на езиково равнище, която в речта съществува под формата на различни лексико-семантични варианти (алолекси или словоформи), т. е тя е инвариантна единица която обединява всички фонетични, граматични и семантични варианти на думата в речта.

В повечето случаи терминът дума и лексема означават един и същ факт на езика, но те се различават в случаите, когато се с дума се назовават служебните думи и формите на думата. Пример: земя е едновременно и дума и лексема, но предлогът в, съюзът но са служебни думи. Пример: Гарван, гарвану око не вади-има 5думи, но три лексеми:гарван, око, вадя.

Алолекси на лексемата ГРАД са: град, градът, градове; чета, четеш, четох, ще чета са алолекси на лексемата ЧЕТА.

Глосемема- да проверя в тълковен речник

Парадигма (гр. paradeigma- пример, образец) на лексемата-

с-мата от граматични форми, които се отнасят към една лексема. Парадигмата на небе включва следните словоформи (алолекси)- небе, небето, небеса, небесата

VIII. Словообразуване- нарича се още деривация

1.Определение-деривация (отклонения)- термин, който се свързва със образуването на нови думи с помощта на форманти (афикси-представки и наставки).

Декорелация- при нея се изменя характерът или значението на морфемите и съотношението им в думата.

2. Словообразователен модел- модел, по който се построяват и обединяват всички производни думи (нови думи).

Словообразуването е съвкупност от :

А) продуктивни модели - моделите, по коите се създават нови думи. Такъв продуктивен тип могат да бъдат наставките ост – яркост, радост, същност, относителност; или ира и изира- тренирам, сигнализирам, стопирам

Б) непродуктивни модели- които не образуват нови думи

@@@Словообразователен тип с наставка. Пример- с наставка ик (физик, химик, историк).Тези думи се съотнасят към еднотипни основи- физика, химия, история, и имат общо значение ‘названия на лица по професия’.

3. Думите в словообразуването се делят на две групи:

А) непроизводни (първични)- думи, които не се образуват от други думи- вода, глава, бия, пея, дом, небе, път. Непроизводна основа- това е основа, която се състои само от една морфема (нив-а, рос-а, неб-е), непроизводните думи не могат се разчленяват на отделни морфеми

Б) производни (мотивирани)- думи, които се образуват от други думи и имат произвеждаща основа. Пример: летен от лято, отмъщение от мъст, горист от гора.

а) производните думи, които имат граматични форми се състоят от две части: производна основа- основа, която се образува от друга основа. Тя трябва да има корен и поне един афикс (представка и наставка). Пример: пред-град-/и/е; окончание.

Една дума е производна само, когато във езика тя има съответна по значение и форма произвеждаща основа- смелост- смел(основа), посрещач- посрещам, покрив- покривам

4. Ономасиологични категории

А) Модификационно оносомалогичен тип- свързва се с това че към понятието (думата) се прибавят нови семантични отенъци. Пример: умалителни съществителни имена: мост- мостче, кораб-корабче, пиле- пиленце; превръщане на съществителни от мъжки в женски род- лекар-лекарка, певец-певица, аптекар-аптекарка; на съществителни имена и глаголи със субективна оценка на изразяване на увеличен или намален размер и степен на признака, на неодобрителност и пренебрежение (сняг-снежец, сол-солчица, гледам-гледкам).

Б) Мутационно ономасиологичен тип- изгражда се между еднакви или различни части на речта. Този тип се характеризира чрез прякото или опосредственото му отношение към друг предмет, действие или признак или друга понятийна категория. Пример: бъчва-бъчвар, мечта-мечтател, красив-красавец, стар-старец, нося-носител. Изходната дума (бъчва) се променя като се включва към друг понятиен клас, в чиято рамка се определя чрез даден признак.

В) Транспозиционен ономасиологичен тип- Такъв тип имаме когато една дума, принадлежаща на даден понятиен клас се променя и се включва в друг клас. Една част на речта може да се превърне в друга част на речта- прилагателно в съществително за означаване на качества и признаци (Пример: хубав-хубост, смел-смелост, лесен-леснина, бял-белота, син-синева, зелен-зеленина; съществително в глагол (плач-плаче, стар-старее)

5. Начини на словообразуване

А)морфологичен- при него се използват представки, наставки, съединителни гласни и основа. Пример: автор-съавтор, радост-нерадост, мисля-размисля, музика-музикант, вчера-вчерашен, не-щаст-ен, на-пръст-ник, проход-проходя

Б)неморфологичен- не възникват чрез модели, а чрез преобразуване на готови словосъчетания без изменение на звуковия състав

-семантичен- свързва се със многозначността. Пример: богородичка като Богородица и богородичка като цвете

В)лексико-синтактично словообразуване или срастване- образуват се главно прилагателни, омоними на словосъчетания

С)морфологично-синтактично словообразуване- словообр., при което една дума или словоформа преминава от една част на речта в друга

СУБСТАНТИВАЦИЯ-

АДЕКТИВАЦИЯ- преминаване на една част на речта в друга част на речта

АДВЕРБИАЛИЗАЦИЯ- преминаването на същ., пригателни, числителни и глаголи в наречия. Пример: даром (дар), болезнено, тичешком.

ПРОНОМИНАЛИЗАЦИЯ- означава местоимения. Пример: един ден- някой ден

АБРЕВИАЦИЯ- образуват се нови думи чрез съкращаване на устойчиви словосъчетания- БАН, БДЖ, мед. Сестра

КАЛКИРАНЕ- превеждане на чужди думи, морфема по морфема

Предмет и задачи на българската лексикология и фразиология

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 17:56:00 +0000

Задача на лексикологията:

- да опише и анализира речниковото богатство

- да анализира системните връзки, които съществуват между отделните елементи на езика

- да установи закономерните явления и тенденции

Лексикология /lexikos-гр. речников, словесен, logos- учение, наука/ дял от езикознанието, който проучва думите като самостоятелни речникови единици и речниковия състав на езика. Речниковият състав като единство от лексикални единици с определено значение, отразява явленията от природата и обществената действителност.

Като градивен материал на езика думите реализират своето значение и придобиват комуникативна употреба в състава на словосъчетанието и изречението. Думата става средство за общуване само чрез формите на свързаната реч.

Терминът лексика /lexis- дума/се използва за означаване на сбора от думите в даден език, а лексикологията е наука, която изучава лексиката. Формирането на речника е продължителен, вековен процес, който протича по определени закономерности. Именно закономерното единство и семантиката на отделните лексикални единици, които са продукт на сложно взаимодействие със словообразователната им структура и с граматическата им оформеност са обект на изследване от лексикологията.

В зависимост от целите, които преследва и методите, които използва лексикологията се поделя на:

1. Обща- тя изучава лексикалните единици, смисловата им структура, думата като езиков знак, решава въпроси свързани с характера на лексикалното значение, със семантичните универсалии и закономерностите при изграждане на речниковите системи във всички езици

2. Частна- изучава лексикалните особености на всеки отделен национален език. Този вид лексикология с помощта на постиженията на общата лексикология установява своеобразието, което отличава речниковия състав на един език от другите езици. Ч. лексикология от своя страна бива: синхронна и диахронна. Синхронната се нарича още описателна /гр. synhronos- едновременен/- изучава лексиката в отделен етап /най-често съвременен/ от нейното развитие и функциониране. Тя е лексикология на съвременния книжовен език. Диахронната се нарича историческа лексикология /dia- през, chronos- време/. Тя разглежда лексиката в исторически план- история на думите и техния произход, причините за възникване и изчезване на отделни думи и категории думи, непрекъснатите изменения в лексикалната семантика.

Разграничаването между описателна и историческа лексикология може да се приеме само условно, защото речниковият състав не се създава изведнъж, а в продължение на векове. Той непрекъснато се попълва от нови думи и фразеологични съчетания, едни от които се употребяват често, други по-рядко, а трети съществуват само потенциално, без реална възможност за всеобща употреба.

Лексикологията на съвременния български книжовен език, се определя като комплексна наука- не е откъсната от историческата лексикология.

Обект на изледване на лексикологията- речниковата система на езика

I. Дялове на лексикологията

1. Семасиология- /semasia- смисъл, значение, logos- учение/- наука за смисъла. Обект на изследване на тази наука е лексикалното значение на думата или семантиката й.

2. Ономасиология- /onomasia- название, onoma-име/- наука за названията. Тя изучава начините, по които се извършва наименуването на на предмети, понятия и явления, връзката между лексикалното съдържание и езиковата форма. Ономасиологията е свързана със семасиологията, но се различава съществено от нея. Семасиологическото изучаване е насочено от думата към нейното значение, а ономасиологическото- от понятието към обозначението му от съответната дума. За ономасиологията е важна ономасиологичната природа на езиковия знак, т.е как възниква думата.

3. Ономастика- наука за собствените имена. Дели се на антропионимия- наука за собствените имена на хората; топонимия- наука за названията на селища и хидронимия- занимава се с названията на водни басейни.

4. Фразеология- изучава устойчивите, фразеологични съчетания от думи, мястото им в общата лексикална система, лексикалната и синтактичната им структура, значението, произхода и стилистичните им особености

5. Етимология- наука за произхода на думите

6. Лексикография /lexicon-речник, grapho-пиша/ наука, която се занимава с изследването на принципите за съставяне на различни видове речници.

II. Връзка на лексикологията с другите лингвистични науки /с другите дялове на езикознанието/

1. С граматиката- граматиката изследва общите особености в семантиката на думите като части на речта и изречението, словоформите и граматичните им значения

2. Със словообразуването –занимава се със изследване на начините за създаване на нови думи- с помощта на афикси /общо название за представки и наставки/. Пример: уча, учи-тел, учител-ск-и, учил-ище. За разлика от словообразуването, което изучава състава и структурата на думата, моделите, по които е образувана, словообразователното гнездо, в което влиза и т.н., лексикологията изучава индивидуалното й значение и употреба.

3. С фонетиката- изучава звуковия състав на езика. Във фонетиката, думата се възприема като последователност от фонеми, организирани от ударението. В потока на речта могат да се отделят границите на думата.

4. Със стилистиката- наука за избор и употреба на езиковите изразни средства в различните условия на общуването и за функционално стиловата с-ма на книжовния език. Както стилистиката, така и лексикологията изучават преносната употреба на думите: в стилистиката като образно средство, в лексикологията като средство за развитие и обогатяване на речника. Основен проблем в стилистиката, е този за синонимите. Оттам той е преминал и в лексикологията.

III. Състояние и постижения на българската лексикология

Лексикологията е сравнително нова лингвистична наука. Като отделен дял от езикознанието със свои проблеми и методи на изследване, тя се отделя през 19 век.

Изучаването на речниковия състав на българския език започва през Възраждането, когато се полагат грижи за събиране и изучаване на народната лексика. Появяват се сбирки с речников материал на П.Р.Славейков, Н.Рилски, Иван Богоров, братя Миладинови, Шапкарев, Г.С.Раковски и др. Наред с тях след Освобождението се появяват и първите лексикални изследвания на Матов и проучването на Ст. Младенов за остатъци от езика на Аспаруховите българи.

Значителни постижения българската лексикология има след Втората световна война. Тогава започва съставянето на тритомния „Речник на съвременния български език” (1955-1959). По-късно се появяват книги и учебници с образователно предназначение. Най- известните са: „Учебник по лексикология на българския език” от Станьо Георгиев и Русин Русинов, „Българска лексикология” от Тодор Бояджиев. Трябва да се споменат и сборниците „Въпроси на българската лексикология” (1978), „Помагало по българска лексикология” (1979), „Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография” (1986) и др. „Фразеологичен речник на българския език”.

IV. Лаксикални норми

Лексикологията освен, че изследва думите като самостоятелни речникови единица, тя спомага и да се установят езиковите норми, за да се избегнат разнообразните грешки в речевата практика.

Що е езикова норма?- правило за употребата на думите с оглед на тяхното значение, словообразуване, формообразуване и построяване на изречението, за единен изговор и правопис. Езиковите норми не се измислят от никого. Те се осигуряват исторически и се определят от развитието на обществото и неговата култура. Езиковите норми определят правилността на книжовния език. Те са образец, към който всеки трябва да се стреми. Нормата се характеризира с устойчивост и стабилност. Тя определя кое е правилно и кое не- препоръчва употребата на едни езикови средства и отхвърля употребата на други. Без нормите книжовния език би се смесил със диалектите и жаргонната реч, и би изгубил културната си функция.

Като с-ма от норми българският език се оформя през Възраждането.

Лексикалните норми са част от езиковите норми. Употребата на лексикалните средства зависи от няколко неща- от ситуацията в която става общуването, от жанра, типа и тематиката на писменото и устното изложение.

Лексикалните норми в определен етап от равитието на книжовния език са стабилни, но едновременно с това и променливи . За разлика от граматичните норми те се променят в сравнително по-кратък период. Промените са вследствие от развитието на самия език и общество.

Таблица на най-често срещаните съкращения

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 17:46:00 +0000

в. = век	ж. р. = женски род	Сл. Хр. = След Христа
в. = вестник	ср. р. =среден род	пр. н. е. = преди нашата ера
вж. = виж	заб. = забележка	т. е. = тоест
вм = вместо	и др. = и други	п. п. =. после писано
г. = господин	и мн. др. = и много други	р. = река
год. = година	и др. т. = и други такива	с. = село
гр. = град	напр. = например	св. = свети
д-во = дружество	проф. = професор	сп. = списание
д-р = доктор	и под. = и подобни	срв. = сравни
ед. ч. = единствено число	и пр. = и прочие	стр. = страница
мн. ч.= множествено число	и т. н. = и тъй нататък	тел. = телефон
м. р. =мъжки род	Пр. Хр. = преди Христа	т. г. = тази година

Съвети и хитринки или както му викат, TIPS AND TRICKS

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 17:46:00 +0000

Учете се да пишете по десетопръстната система и по БДС. Това ще ви донесе много предимства:

· ще може да пишете бързо и на пишеща машина;

· няма да имате проблеми с разни кирилизиращи програми - новите версии на операционни системи имат вградена поддръжка на тази подредба;

· Подредбата БДС е една от малкото, създадена на базата на статистически натрупвания за честотата на използване на различните знаци, поради което, дори пишейки на десетопръстната система, вие реално използвате почти изключително само някои от пръстите. Дори най-разпространената подредба за английско-говорящите държави, дето и викат QWERTY, не е създадена на този принцип. Ако някой проявява интерес, мога да му разкажа как е възникнала QWERTY, нека ми пише....

· има и други, но да не ви отегчавам...

Не използвайте паузи за наместване и подравняване на текст по страницата. За тази работа хората са измислили табулатори или ако е нещо по-сложно, може да използвате таблица, на която не се виждат контурите.

Използвайте Autotext, който ви позволява само с няколко знака да вмъквате готови форматирани абзаци или често използвани текстове, картинки, подписи, специални символи и т.н. С негова помощ за секунди може да оформите бизнес-кореспондецията си или фирмена бланка.

За текстове, които не е желателно да се пренасят, а да се запазят в своята цялост на текущия или следващия ред, използвайте знаци, които не позволяват пренасяне - паузата и тирето в този случай се натискат съвместно с CTRL и SHIFT. Това ще ви спаси от неприятното пренасяне на годината в една дата на следващия ред и други такива.

Използвайте автоматичното номериране на страниците - в противен случай всяко разместване или преформатиране ще ви накара да си разгледате целия дълъг документи....

За текстове или картинки, които се повтарят в началото или краят на всяка страница, използвайте Headers and Footers. Това ще икономиса поне 30% от времето.

Запазвайте на диска всички изготвени от вас документи, удобно класифицирани по папки на определено място. Така ще имате сламки за следващите, които ще изготвите от старите с минимално редактиране.

Никога не използвайте основната директория на C: или пък директориите където са инсталирани програмите за вашите документи. Това ще ги спаси при много от критичните ситуации и ще помогне на човека, който ви обслужва компютъра.

Архивирайте документите си редовно и без отлагане - програмите се възстановяват бързо, но документите, изготвени от вас се пишат наново.

Това са неща, които се сещам на първо време. Страницата е отворена за ваши съвети. Ето тук може да бъде следващият, написан от вас.

Правила за писане на числа и номера

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 17:45:00 +0000

1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.

2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.

3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.

4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.

5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.

6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.

7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.

8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.

9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.

Препинателни знаци

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 17:44:00 +0000

1. Точка

· Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова.

· След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.

· За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.

· Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

2. Въпросителна

· Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?

· След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.

· В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.

3. Удивителна

· Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!

· Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:
Браво! – Братя мили!

4. Запетая

· В рамките на простото изречение запетая се употребява:

- За отделяне на еднородни части помежду им.

o При изреждане.

Забележка:

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.

o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.

o При еднородни части, свързани със съюзи както - така и
колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.

o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.

- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

o Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.

o Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.

- За отделяне на особените части на изречението.

o а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.

o Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.

o Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

- За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.

· В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.

o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.

o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.

Забележка:

В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.

o Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.

Забележки:

o При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.

o Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.

o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.

o Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.

Забележка:

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.

o Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

· Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:

o Пред съюза и, употребен еднократно.

Забележки:

o Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.

o Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.

o Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.

o Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.

Забележка:

o Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.

o При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи.

o Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.

o При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.

o Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.

o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.

Забележки:

o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.

o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.

o Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.

Забележка:

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.

o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.

o Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.

4. Точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

· За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.

· За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.

4. Тире

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

· На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.

· Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.

· След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!

· За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.

4. Двоеточие

Двоеточие се пише в следните случаи:

· Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.

Забележка:

Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.

Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:

- Колко цветя! Колко цветя!

Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

5. Кавички

Кавички се използват в следните случаи:

· За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

Забележки:

o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/

o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:

“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/

“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”

“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”

“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”

o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.

Забележка:

При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.

6. Скоби

· Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.

· Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.

7. Многоточие

Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:

· В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ...

· При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже и пр.

Правила за писане на препинателни знаци

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 17:32:00 +0000

1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.

2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.

3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч

4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.

5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.

6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.

Пренасяне на срички

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 17:30:00 +0000

Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода. Пренасянето става по следните практически правила.

1. Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.

2. От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во.

3. Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.

4. Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.

5. Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.

6. Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие
/не на-дмощие/, по-хвала /не пох-вала/.

Главни букви

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 17:24:00 +0000

Главни букви се пишат в следните случаи:

1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.

2. В собствени имена:

· в имена на лица, в презимена и в прякори.

· в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

· в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.

· в имена на небесни тела като астрономически понятия.

· в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Забележки:

o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.

· с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Забележка:

o Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.

· титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

· в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

· относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

Литературен речник

noreply@blogger.com (Стоян) — Thu, 14 Oct 2010 17:12:00 +0000

абдикация – лат. “отричане от наследство”; отказване от трон и владетелство, и правата им

абдуциране – лат. “отвеждане”; отклоняване

аберация – лат. “отклонение” от нормалния строеж, от истината; заблуда

абецедариум /ус/ – лат. “буквар, азбучник"; рус. “абецедарий”, новак, неопитен човек

абзац – нем. “отделна част, ред, строфа”; нов ред по-навътре; завършена цялост от мисли

абитуриент – лат. “отиващ си”; завършващ, зрелостник

аблаут – нем. редуване на гласна в еднокоренни /ток – тека/; отглас; степенуване

аблепсия – гр. “слепота”; заслепение, заблуда

абнегация – лат. отричане от лични изгоди; отменяване; саможертва, себеотрицание

абнормен – лат. “от правило”; разраснал в повече; извън нормата

аболиране – лат. “премахване”, унищожаване /традиция, закон, институт, служба, обичай/

аболиционизъм – лат. “премахване”; движение против робството или определени пречки

аболиция – лат. “премахване”, унищожаване, отменяне на закон, дълг, традиция /робство/

абоминация – лат. “отвращение, ненавист”; хула, поругание

абонат – ит. “подписник” /срещу предварително предплащане/

абордаж – прехвърляне в неприятелски кораб за преввземането му с ръкопашен бой

абориген – лат. “първоначални жители”; туземец; коренен, местен жител

абраш – тур. кон или човек с петна по кожата /луничав/

абревиатура – гр. “от кратък”, бревис, буквено съкращение; акроним

абрупция – лат. “скъсване, откъсване, отделяне” на кост; прекъсване на речта и друга мисъл

абрутирам – лат. “от тъп, глупав”, брутус; изглупявам някого или себе си

абсида – гр. “свод, арка”

абсолютен – лат. “съвършен, пълен”, взет сам за себе си, независим от нищо; безусловен, безотносителен; над всичко; безкрайна първопричина на вселената, синоним на божество

абстиненция – лат. “въздържание”; особен вид реакция в следствие на това

абстрактно – лат. “отвлечено, неконкретно”

абстракционизъм – лат.“отвлеченост, отделяне, откъсване”; неконкретност, безпредметност

абстракция – лат. “отделяне”; отвлеченост

абстрахиране – лат. “отвличам, откъсвам”

абсурдно – лат. “глупав”; безсмислено, нелепо, глупаво; невъзможно да се случи

абсцес – лат. “отстъпване”; гнойник, цирей; аналог. абцес – за спукване, прорез, разкритие

абулия – гр. “не воля”; патологично, пълно безволие /след депресия, преумора/; апатия

авангардизъм – фр. “преден отряд”; новаторство, против традиционния вкус; отделяне, откъснатост; изпреварване

аванпост – фр. “напред пост”, предна позиция

аванссцена – фр. “отпред сцена”; предната част на сцена пред завесата

авантюра – фр. необмислено, рисковано приключение

авгиеви обори – синоним на мръсотия и запуснатост, занемареност; Херкулес изчиства за ден вонящите от 30 години обори на цар Авгий

августейши – лат. “величествен, почтен”

авджия – тур. “ловец”

авеню – фр. оживена, “главна улица”; цетрален булевард

аверс – лице на монета или медал

аверсия – лат. “отклонение”; стилистична /ораторска/ фигура за отклоняване вниманието на слушателя и читателя от някой въпрос или образ и насочване към друг /“Ей, момко, защо?”/

авис – лат. “птица”

автаркия – гр. “независимост”, вид автономия чрез самозадоволеност и експлоатиране на трудещите се /ниско възнаграждение/

автентично – гр. по първоизточници; същинско, действително; достоверно, истинско

автобиография – гр. “сам живот пиша”, животоописание, справка; житиехроника

автограф – лат. “сам пиша”, подпис

автокарикатура – гр. “сам рисунка”; иронично самоописание

автология – гр. “сам-слово”; самословие; анти метоними; думи с прякото им значение, без преносност /Пр.: “Конникът без глава” – Майн Рид/; немерена реч в стихотворна форма, без ритъм и рими /модификация на бял и свободен стих/

автоним – гр.“сам име”; истинско име на писател, известен с псевдоним /Е. Пелин, Димитър Иванов; Ламар, Лалю Маринов Пончев; Емилиян Станев, Никола Стоянов Станев /

автор – лат. “творец, съчинител”, създател

автореферат – гр. “сам докладвам”; кратко изложение на основните приносни моменти в научен труд, дисертация

агамия – гр.“безбрачие” /агамен – безбрачен/

агиография – гр. “свещен, свят и пиша”; писане на житие, житиеописание

агитация – лат. “подбуждане”

агитка – лат. “подбуждам, насочвам”; лирическа злободневна творба за проблем или честване на нещо; малка приятелска група в подкрепа

агломерат – лат. “навит на кълбо”; сбор от нееднородни части; конгломерат

агломерация – лат. “присъединявам, прибавям; свивам на кълбо”; натрупване на едно място

аглосия – гр. “без език”; липса на език; немота

аглутинация – лат. “прилепване” на стандартни афикси към неизменяеми основи и корени

агнация – лат. роднинство по бащина линия

агностик – гр. “непознат”; скептик, невярващ

агностицизъм – гр. “знание”, предполагане

агон – гр. “състезание”, надпяване на хоровете в древна Гърция; напрежение, емоция, мощ и сила; избликнала от противоречие енергия

агония – гр. “борба, усилие”; финални предсмъртни изблици на живот; предсмъртни мъки

агора – гр. “площад”; фокусно обществено място в древногръцките полиси /Атина/

адаптация, адаптивност – лат. “приспособяване”; пригодяване, донаждане, нагаждане

адем, едем – библ. Рай /градина/; земен рай

адепт – лат. “спечелен”; предан привърженик, последовател

адитивно – лат. което се прибавя

адмиратив – фр. “възхищение”; стилистично средство, преизказната форма в изречението

адмирация – лат. “възхищение”, поздравление, одобрение

аед – древногръцки професионален певец-поет

азбука – стб. “аз, буки, веде, глаголи, добро, ест”; всички букви за писане на даден език, буквено писмо /пиктография/

айтис – лат. “аетос”, орел; състезание между акини – казахски или киргизки народни певци, самородни поети-импровизатори

акаталектически стих – гр. “несъкратен, пълен”, в който последната стъпка е пълна /както трябва/; класически завършено

акварел – ит. водна боя; картина с водна боя; ефирна, лека инструментална пиеса

акламирам – лат. “викам”; приветствам, одобрявам; поздравявам шумно нещо и някого

акмеизъм – гр. “акме”, висша степен на нещо, разцвет; адамизъм, кларизъм

акромонограма – гр. “краен сам буква”; похват, в който краят на стиха или римата е начало на новия /полени – ни, , кажи им да помнят – да помнят, звън – в сън/

акроним = абревиатура; гр. “остро, горно, крайно, най-високо име”; буквено съкращение

акростих – гр. “краен ред”; стихотворение, стихова форма, в които началните букви на всеки стих, прочетени отгоре надолу /по-рядко обратно/, образуват думи или изречение /обръщение, лозунг, името на автора, на неговата любима, отговор на въпроси в стихотворението и др./. При абецедариума началните букви следват реда на азбуката

аксиологичен – гр. “достоен”; идеал против материя /социология, етика, естетика, религия/

аксиоматичен – лат. очевиден, истински, не се нуждае от доказване; всеизвестен; основен

акт – лат. “извършен”, драматично действие

актуален – лат. “сегашен, навременен, фактически съществуващ”

акузатив – лат. “винителен падеж”

акумулирам – лат. “натрупвам” /сила, капитал, енергия/, събирам, съсредоточавам

акупунктура – лат. “игла пробождане”; вид иглотерапия и нервно-оперативно лечение

акуратен – лат. точен, изправен, старателен, уреден

акут – лат. “остър”; остро ударение; арсис

акутен – лат. “остър”, належащ, бърз; внезапен, силен, за бързо лекуване; с остро ударение

акцелератор – нем. ускорител, катализатор

акцелерация – нем. “ускорение”; ранно и динамично изпреварване на поколенията

акцент, акцентиране – лат. “ударение”; особено произношение; графическо ударение; авторска оригиналност; заострено внимание върху образ, събитие, качества, изнасяне напред

акцентен стих – акцентира ритмично интонационно-емоционалните ударения

алба – прованс. “разсъмване”, утринна лирическа песен, когато влюбените се разделят след нощта; вид серенада

албум – лат. “албус”, бял; тетрадка за писане на спомени и посвещения; класификатор на снимки; вид любителски лексикон

алеатор – лат. “играч със зарове”, комарджия, рискувач

алеаторика – съобразяване с моментната случайност, перманентна смяна на похвати /модернистично западно течение/

алегория – гр. “иносказание”; смислова фигура, образ, който се възприема не в конкретно, а в преносно, обобщаващо значение; чрез конкретни образи се изобразяват отвлечени понятия /говори се едно, а се разбира друго. Пр.: в художествената литература – "Чумата" от А. Камю, басните на Ст. Михайловски; в публицистиката, изобразителното изкуство/

александрийски стих – дванайсетсричен шестостъпен ямб /На всички покрай нас привличаше очите/

алигат – лат. “прикрепвам, привързвам”; литературно произведение-продължение на друго по сюжет /в поредица/

алиенация – лат. “отчуждаване”; отчуждение, дистанцираност

алилуя – евр. “хвалете бога”; маслиново масло, олио; край, финал, завършек

алитерация – лат. “към буква”; повторение на еднакви или близки съгласни звукове. Пр.: “Гарванът грачи грозно…”/Хр. Ботев/; разновидност на консонанс

алманах – гр. “образи на луната”; сборник във връзка с период от време; забавен календар

алогизъм – гр. “неразумен, безсмислен”; стилистичен похват с умишлено нарушаване на логическата връзка между думите; съчетание от взаимоизключващи се понятия, което лежи в основата на народните гатанки и пословици, афоризми и парадокси /“Коса има, глава няма; Който не работи, не трябва да яде”/, често с комичен ефект

алограф – гр. “друг пиша”, чужд почерк в противоположност на автограф

алоним – гр. “друг име”; вид псевдоним, който е име на друго действително и в повечето случаи известно лице /Марко Поло – Ячо Кабаивански/

алтернанс – фр. “редуване” на рими, които са различни по място на ударение в последователните стихове /“Аз умирам и светло се раждам – разнолика нестройна душа…” из “Черна песен” – Д. Дебелянов/

алтернатива – лат. “редуващ се”; необходимост да се избира една от две възможности

алтернация – лат. “редя се един след друг”; последователно сменяне, редуване; на звукове в основата на една дума или редица думи от един и същ корен /чех - чешки, мириша - мирисах/

алтруизъм – англ. “друг”; саможертвеност и несебичност; противоегоизъм; хуманизъм

алфабет – старогр. “азбука “

алфавит – новогр. “азбука”

алюзия – фр. “намек”; реторична фигура, загатване за събитие, творба, герой, образ, място…

амалгама – смес, смесица от различни неща; метали /злато, сребро/ и живак

амбианс – цветови фон, предразполагаща тоналност

амбивалентност – неопределеност, двузначност; съчетаемост с всичко

амбра – восъкообразно, благовонно вещество

амвон – издигнато място в храм за проповед

амплификация – лат. “увеличаване”; стилистична фигура за натрупване на повторения: анафори, антитези, хиперболи, сравнения, градации

ампутация – лат. “отрязване”, премахване; операция на крайник или органна част /хирург./

амулет – лат. “отблъсквам”; кутийка, магически предмет за предпазване от болест и беди

амфиболия – гр. “двусмислица”; двусмисленост на израза /Пр.: Неговата коса е остра/

амфибрахий – лат. “кратък от двете страни”; 3-срична стихотворна стъпка; вид стихов ритъм. старогръцкото стихосложение А. е последователност от кратка, дълга и кратка сричка; илаботоническото стихосложение – от неударена, ударена и неударена. Бива: двустъпен /Ти смътно се мяркаш из морната памет/, тристъпен /Надоле! Надоле! Надоле!/, четиристъпен /Една е у майка, на братя седмина/, петостъпен /И чудни легенди народът разказвал с любов/, шестостъпен /Зелената вечер умира. Там бухал в раздолите буха/

анаграма – гр. “назад буква”; разместване на букви или срички за получаване на нова дума от изходна /Ирелав Вонави/

анадиплозис – гр. “удвояване, извитост”; реторичен похват – повторение на част от изречение, стих или дума в началото на следващото изречение; вид анастрофа и акромонограма, трудно личат

анаколут – гр. “непоследователност”, несъгласуваност; стилистичен похват за пропускане на думи или нарушаване правилната конструкция на израза; граматически неправилно съгласуване на думите /…/; вид апосиопеза

анакруза – гр. “отстъпление, теглене назад”; встъпителна неударена сричка в стиха

аналекта – гр. “избран”; сборник с избрани произведения на даден автор

аналема – гр. “височина, издигнатост, база на слънчев часовник”; карта на небесното кълбо

анали – лат. “аналос”, летописи; митове и легенди; хроника на исторически събития

анализ на творба – гр. “разлъчване, разлагане”; метод на тълкуване, разбор и изследване

аналогия – гр. “сходство, еднаквост, съпоставяне, съответствие”; вид паралел, паралелизъм

анапест – гр. “обърнат назад”; 3-срична стихотв. стъпка; вид стихов ритъм. В старогръцкото стихосложение е последователност от 2 кратки и 1 дълга сричка, в силаботоническото – от 2 неударени и 1 ударена. Бива: двустъпен /О, неволя – да крееш/, тристъпен /Да живееш, да бдиш, да твориш/, четиристъпен /Пъстрополата есен умира на двора/, петостъпен /Колко дена го били? – Ни дума, ни вопъл, ни стон/, шестостъпен /Ти наш кръвен баща, наш народ, леле стар непокорен бунтовник/ и много рядко в повече

анастрофа – гр. “разместване”; спирално повторение на думи и изрази

анатема – гр. “назад идея”, проклятие, ограниченост; разрив; отлъчване

анафора – гр. “изнасяне”; стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на 2 или повече стихове, строфи или изречения. Пр.: /"Запей и ти песен такава / запей ми, девойко, на жалост"/

анахронизъм – гр. “не към времето си”, отживелица; неправилно смесване черти на две епохи; вид ретроградност

анациклически стихотворения – гр. “назад кръг”; с една и съща огледална мисъл; вид антиметабола /“Две хубави очи” на П. К. Яворов/

ангажирана литература – фр. “обвързаност”; термин и призив на Жан Пол Сартр за злободневност /както популярното му: “Адът – това са другите!”/

ангро – фр. “на едро”; без оглед

анекдот – гр. “неиздаден”; кратък фолклорен разказ с хумористично съдържание и въздействие, често за характерен епизод от живота на известна личност. Първи анекдот – "Тайна история" /около 550-55/ на византийския писател Прокопий Кесарийски

анемичен – гр. “не кръв”, малокръвен; слаб, безжизнен

анжамбман – фр. “пренасяне, прекачване” на част от фраза от един стих в началото на следващия; несъвпадение на синтактична и метрична единица в стихосложението. Изречението или друга синтактична единица не завършва в края на стиха, а преминава на следващия. Характерен за белия и свободния стих, за стиха в драмата и в наратива

анималист – лат. “анимал”, животно; автор, който доминиращо твори сюжети за животните

анимизъм – лат. “anima”, душа, дух; представа за одушевеност на природата, вяра в духове и Силата; връзка с мистичното

анимус – душа; въодушевление, живост, енергичност

аноним – гр. “без име”; който не се подписва под своя творба; псевдоним, лъжливо име; творба без афиширано авторство

анонс – фр. “кратка обява, известие”; съобщение, нотис

анотация – лат. “бележка”; сбито изложение на творба, с оценка, препоръки; рекламно представяне; вид анонс

ансамбъл – фр. “съгласуваност”, съвместно изпълнение; художествена съгласуваност; състав от изпълнители

антагонизъм – гр. “състезание, съперничество”; непримиримо противоречие и борба на противоположности; враждебност, непримиримост

антецедент – лат. “който предхожда”; предходен факт в живота, факт; пред езикова единица

антигравитационо – лат. срещу земното притегляне

антидот – гр. “противоотрова”

антиквар – лат. “старинен, древен”; търговец или любител на стари книги, предмети; букинист; събирач на вехтории със стойност /различно от клошар/

антиклимакс – гр. “против стълба”; низходяща градация /Пр.: оръдия, автомати, коси и търнокопи, кирки и лопати/

антиметабола – гр. “обратно промяна”; стилистично средство, думите на 1-я стих се повтарят в обратен ред във втория, симетричност на изреченията; анацикличност. Пр. “Две хубави очи” /П. К. Яворов/

антиномия – гр. “против име”; противоречие между два положенияр признавани за еднакво правилни и верни

антипатия – гр. “против страдание, болест”; чувство на неприязън или отвращение

антипод – гр. “против крак”; напълно противоположен /обикновено отрицателните герои/

антиспаст – гр. четирисложна, шествременна стъпка между две кратки или ямб и хорей

антиспастично – гр. “против спазъм”; такова лекарство

антитеза – гр. “противопоставяне” – стилистичен похват за свързване на противоположности: /“буден”– спящ, силен – “слаб”, “сложен”– прост, болен – “здрав”/

антифраза – гр. “против израз”; думи и изрази с противоположно на основното значение /за слаб – Юнак!, за страхлив – Герой!/

антиципация – лат. “преди взимам”; предусещане, предугаждане; преждевременно настъпване на нещо, изпреварване на събитията; съждения преди опита и наблюдението; чужд на акорда тон /фалшивост/

античност – рус. старогръцката и староримската епохи, и техните: строй, изкуство, култура; класическата древност

антология – гр. “събиране на цветове”; сборник отбрани по обща идея литературни произведения; вид алманах

антоним – гр. “противоиме”; дума, противоположна на друга /любят и мразят/

антономазия – гр. “преименуване”; стилна фигура, при която нарицателно име се заменя със собствено, което е широко известно за обозначаване на лица с определени качества или която се състои в описателно обозначаване на известно лице с представа за събитие, проява, предмет. /Пр: Отело – вм. ревнивец, Ксантипа – лоша жена, Дон Жуан – женкар; “победителят при Аустерлиц” или “битият при Ватерло” – вм. Наполеон/

антрефиле – малка статия за вестник; кратък публицистичен жанр на злободневна, актуална тема и в критичен дух;

антропоморфизъм – гр. “човек слово, знание”; развит анимизъм, при който на предмети и сили се приписват човешки качества; природните сили и божества в човешки образи /митическите песни/

антропонимика – гр. “човек именуване”, дял от ономастиката, който изучава етноса на личните, фамилни имена, прякори; просопография

апатия – гр. “страдание, чувство, вълнение”; безразличие към всеки и всичко, равнодушие

апелатив – нарицателен; съществително нарицателно име

аперцепция – лат. “при разбирам”; осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото; ясно схващане; бистра визия

апликация – лат. “прибавяне, присъединяване”; стилистичен похват за въвеждане на изрази- клишета в текста, но с променен вид; вмъкване на привнесени чужди цитати и отрязъци мисли; вид колажиране

апограф – гр. “препис” от оригинала, точно копие; при установяване автентичността на творение, художествен или научен текст

апокалипсис, апокалиптика – гр. “откровение”; Откровение на Йоан Богослов е една от книгите на Новия завет, най-древна христ. лит.; мъчително, непоносимо положение; ужас; произведение за края на света; връзка с абадон /староевр., унищожение, Сатана/ и армагедон

апокопа – гр. “отсичане”; изпускане на звукове в края на думата, вид елизия /нал’ тъй?/

апокрифи – стгр. “таен, скрит, незаконен”; легендарно-религиозни съчинения, отричани от църквата като официален ръководител на културния живот през средновековието,поради еретичните елементи в тях. През елинизма А. се наричат книгите, достъпни за малък кръг посветени лица. По-късно А. означава забранена книга, отречена, подлежаща на унищожаване. Главни източници на апокрифната книжнина са староеврейските и раннохристиянските устни и писмени легенди и дуалистични учения на източните народи – манихейство, месалианство, павликянство. Оказват влияние върху формирането на богомилската идеология и книжнина, въздействат силно и върху българския фолклор. Апокрифната литература прониква у нас в 10 в.

аполог, апологет – гр. “дума, слово”; защитник, страстен привърженик; апологията е възхвала; одаичност, дитирамбичност

апологема, апологетика – защитна реч; безрезервна възхвала, която достига до предвзетост, хвалене; оправдано “преекспониране” на качества, близо до сервилност

аполон – върховен бог на изкуствата в Древна Гърция

апосиопеза – гр. “замълчаване”; внезапно замлъкване, недоизказване, от вълнение и наплив на чувства, отбелязва се с многоточие…; вид анаколут

апострофа – гр. “отклонение”; реторична стилистична фигура – неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевени, като към одушевени

апострофиране – гр. репликиране, прекъсване на говорещия; словесни атаки, нападки

апотеоз – гр. “обожествяване”, възпяване на възвишеното, героичното; висша апология; добър финал; възхвала за вечност

апотропейна функция – гр. с цел прикриване на женски полови органи

апофазия – гр. “въпреки изказано”; стилистично-поетическа фигура; отричане на вече изказаното от автора; съждение и опровержението му

апояндо – исп. техника на свирене, “опирайки се”

априори – лат. “по рано”; независимо от опита и фактите; предварително, отнапред; преди сетивното; пред чувството и възприятието

арабеска – фр. “арабски”; стилна миниатюрна творба, като мотив в резба; вид фреска, симетрична стилизация на цветя или геометрически фигури върху камък, дърво /маврите/

арамейски език – вече изчезнал, езикът на Христос

арбитър елегантиарум – съдия на изящността, съдник на изящния вкус; вж. интер парес

арго – фр.“наречие”; таен, престъпен говор /декласирани елементи/; професионален език, характерен само за отделен занаят и учени; жаргон

ареал – лат. “площ”; гранична област на разпостранение на определени вид или явления

ареола – лат. “малка повърхност”; светлия кръг около луната; кръгчето около мамилата /зърното/ на гърдата

аретология – гр. “добродетел”; наука за добродетелта и чудотворството, изцелението, смеха

ариаднина нишка – Ариадна, дъщеря на критския цар Минос, спасила митичния герой Тезей, като го снабдила с кълбо, което той размотал и по нишката успял да излезе от омагьосания лабиринт; способ за разрешаване на много труден въпрос, ръководна мисъл

аритмия – гр. “липса на ритъм, неритмичност” в силабо-тоническото стихосложение чрез ударение; “прескачане на сърцето”

армагедон – краят на всичко /Библия/; апокалипсис; староевр. Абагон /символ на унищожение, главатар на дяволите/

арсенал – араб. учреждение-склад за оръжия; запас словесни средства за борба и защита

арсис – гр. “повишаване” на гласа, акцент, ударение върху една сричка /ямб - 1, хорей - 2, анапест - 3/; акут

арт, арс – лат. “изкуство”

архаизация, архаизми – гр. “остарялост, стари думи”; стилизация; във фразеологията

архетипна критика – подход в литературната критика, свързан с понятието архетип /начало образец/, което се среща в античната философия със значение праобраз, идея; Архетипът действа там, където съзнанието е безпомощно, и се разрушава при опит да се осмисли преживяването. Той е архаично интуитивно /безсъзнателно/ средство за ориентация в света. Арх. критика анализира сънища, митове, приказки или други писмени фиксации на фантазията, както и произведения на изкуството. Представители: З. Фройд и К. Г. Юнг, в литературата – Н. Фрай, М. Боткин, Е. Касирер

архив – гр. “стар”; съвкупност исторически ценни книжа и материали за отминали дейности

архитектоника – гр. “главен строителство”; строеж, съотношение между основните части на литературен текст

асиндетон = гр. “безсъюзие”

асинхрон – гр. “не едновременен”; разминаване на говор с оптическата артикулация

асонанс – лат. “призвучие”; многократно повтаряне на гласни звукове в съседни стихове за постигане на музика, напевност

асоциация, асоциативност – лат. “съединяване, свързване”; логически реакции с текст, въображение; вид фантазия по съседни представи; доброволно обединение, съюз

аспект – изглед на нещата, положение

аспирация – лат. “духане”; стремеж, домогване към нещо; придихание; изсмукване въздух

астатичен – лат. “неустойчив”; литературата е астатично изкуство, образът не е устойчив, статичен; статични са: живописта, скулптурата, архитектурата, приложните изкуства и др., с устойчив образ

астеизъм – гр. “изтънченост, тънка шега”; стилистичен похват – чрез ирония се изразява остра критика, похвала в присмех и обратното / “Да, бе, голяма работа си!”/

астенично – гр. “без сила”; безволево, болнаво, отпуснато /астенични изкуства: поезия, живопис, драма/; анемично, без живец

астрофично стихотворение – гр. “не строфа”, не е разчленено на строфи, често е поема

атавизъм – лат. “прадядо”; първичност, връщане към отживяло, отживелица; такива черти

атеизъм – гр. “не бог”, отричане съществуването на Бог, религии и църквата

атрибуция – лат. “принадлежност”; установяване авторството на анонимна или псевдонимна творба; легитимиране на творчески продукт

атрофия – гр. липса на храна, линеене

аудиенция – лат. “слушане”; прием от височайша особа или държавен глава на лице, което трябва да бъде изслушано след специална акредитация /дипломат/

аудитор/ия/ – лат. “слушател”; публика, зрители, слушатели

аукцион – нем. “наддаване”, публичен търг, разпродажба на ценни предмети на изкуството

аура – гр. “полъх”; симптом преди епилептичен припадък, мигрена, астма, истерия; мирис; полъх от краката; преносно - излъчване

аутизъм – лат. “себе си”; пожизнено разстройство на развитието на мозъчните функции, неадекватно възприемане на това, което се вижда, чува и усеща; изключителни затруднения при усвояването на речеви и социални умения, както и при взаимоотношенията с останалите хора; лишеност от най-важната страна на човешкия интелект – способността за организиране на знанията и използването на натрупания опит; възпрепятствана ориентация в обкръжаващата среда и неприсособление към нея

аутодафе – порт. “акт на вярата”; публично изгаряне на клада на еретици, книги или картини

аутсайдер – англ. обречен на неуспех при класиране; без силни позиции в обществото

афект – лат. “при правя, върша”; силна душевна възбуда, бурна емоционална реакция /често с помрачаване на съзнанието задълго/

афереза – пропускане на звуци в началото на думите /Хасково – `Асково/; центростремление

афинитет – нем. “психическо родство, близост”

афиширане – фр. демонстриране публично, парадиране, преекспониране, “показване”

афоризъм, афористичен стил – гр. “определеност”, мъдрост; остроумна обобщаваща мисъл в лаконична, запомняща се форма. Афоризмът е фолклорен /поговорка, пословица/ или авторски /максима, сентенция; Ф. де Ларошфуко, Б. Паскал, О. Уайлд/; ограниченост

бадж – англ. контрална табелка с легитимация на служител

бак стейдж – англ. “backstage”, зад сцената

балада – фр. “танцувам, играя”; 1/ Жанр във фолклора и в худ. литература с фантастична, героична, историческа или социално-битова тематика; в стихова реч; 2/ В музиката – народна хороводна, по-късно повествователна песен, с легендарно-епично или приказно-фантастично съдържание /в средновековна Западна Европа/, вокална творба върху балада, обикновено в свободна форма; инструментална пиеса с епичен или фантастичен характер /често с програмно съдържание/

барбаризми, варваризми – лат. “чужд”; чужди думи в националния език /чуждици/

бард – келтски “певец”; древен народен поет и певец у галите, шотландците, бретоните и ирландците /Боб Дилън, Владимир Висоцки, Булат Окуджава, Дийн Рид, Виктор Хара, Хари Белафонте/

барелеф – нисък релеф, изъкнало скулптурно изображение

басня – кратко епическо алегорично произведение с поука и изводи, герои животни; бестиарий; остроумна творба за животни с човешки качества

баталист, батално – фр. “битка”; на военна тематика

беатизация, беатификация – лат. “честит, блажен”; провъзгласяване за честит и блажен, под светец като функция

беграунд – англ. заден план, фон; представяне, база

безапелационност – неумолимост, безвъззивност /без обжалване/; грубост, безпардонност

безпрецедентно – лат. “без предшестващ”; напълно неочаквано и без аналог до момента

безсъюзие = гр. “асиндетон”

бейт – двустишие = въпрос и отговор – 1 завършена мисъл /“Финдли” Р. Бърнс/

бекрия – пияница

белетлистика – фр. “изящна литература”; ощо название на худ. епични творби, художествена проза

бенефис – фр. “благодарение”; театър, чийто приход е в полза на някой артист; честване на артист; вид рецитал или промоция

бестиарий – лат. “звяр”; вид литературна творба, при която се рисуват зверове с алегорично значение; тъждествено на басня

бестселър – англ. “продаван най-много”

библиофил – гр. “книга обичам”

биенале – международна изложба-конкурс на 2 години /изобр., прилож., кино и др./

билборд – англ. “топка, записка; обшивка”; рекламно пано с внушителни размери

бинарен – двоен, двойнствен

бинди – третото око на Шива /при челото в Индия/

биография – гр. “животопис, животоописание”; биографичен метод на Сент Бьоф /1804-1869/; “Стилът – това е човекът!” /Бюфон/; “Биографията не е от значение…” /Тери Игълтън/

битеизъм – лат. “двубожие”

благоволение – добра воля; желание, оказване на чест и почит; вид говеене

благоговение – безмълвна дълбока почит и уважение; вид говеене

благозвучие /римуваност, мелодия/ на стиха = евфония

благопристойност – благородство, смиреност, скромност

блаженствата: 1/ Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 2/ Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 3/ Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 4/ Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 5/ Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 6/ Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 7/ Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 8/ Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 9/ Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата /Матей 5: 3 – 12/

блам, бламиране – снемане доверие, сваляне от пост; укор, поругание, охулване; възпиране

блюстител – бди за спазването на закони, норми; пазител

блюстител – пазител, пазач, страж, съблюдател; блюстител на законността (conservator legis)

бомбастичен израз – фр.“надут, пресилен”; натруфен, претенциозен; ползват ги самохвалци и лъжци; парвенюшки “остроумия”

бомонд – фр. “висше общество”, аристократичен кръг; англ. “хайлайф”

бонвиван, бован – фр. “bonvivant”, веселяк, гуляйджия; широка душа

бонификация – фр. “освобождавам от дълг”; подобряване на качеството на нещо

бонифицирам – лат. “добър правя” /бонус фацио/; подобрявам, правя по-качествен

бохем – фр. циганин от Бохемия, скитник, чергар; безгрижен човек, който не се безпокои за утрешния ден; материално неосигурен, но с весел, гуляйджийски, понякога и разгулен живот

бра – стенен свещник

брахиколон – гр.“състоящ се от кратки членове” стегнати думи, изрази, словосъчетания /Гео Милев “Септември”, Никола Фурнаджиев “Конници”, Валери Иванов “Ноември 1989-а”/

брахиология – гр. “кратък слово”; замяна на по-дълъг израз с по-кратък. Пр.: Народът се бори за мир /спокойствие, ред, сигурност/

брейнсторм – англ. “мозъчна буря”, атака; главоблъсканица; състезание за бързо мислене и светкавични отговори на въпроси

брифинг – англ. пресконференция; традиционен отчет за дейността пред медиите

будоар – обзаведена тоалетка на жена

букаи – тур. желязна верига за краката /спъване на кон/, окови; пранги

букинист – фр. продавач или търговец на стари книги; антиквар

булевард – фр. “широка улица”; булевардната литература отразява този живот

бум – сензация, шум

буриме – фр. “римувани краища”; стихотворение, написано по предварително зададени рими

бурлеска – ит. “шега”; 1/ В лит. е пародийно-комичен вид поезия, в който комичното произлиза от контраста между темата и нейната интерпретация /проста тема на висок стил или обратното/; 2/ Музикална пиеса с грубоват хумор или шеговит характер; част от циклично произведение

бутафория – ит. “изхвърлям вън”; наподобяващи истинското; украса за витрини; фалшив блясък; често синоним на самодейност

буукросинг – англ. “книга пускам”; практика на Окфорд свободно да се оставя книга на свобода вън /по пейки, стълбища, парапети и т.н./; небрежно подтикване към четене

буфонада – ит. “шега”; комедия с ирония, изопачаване, пародия, сатира; смешна импровизация; вид клоунада

бърчини – грижи

бюлетин – фр. “официално известие” за актуално събитие; библиографско периодично издание; вид комюнике

бял стих, бели стихове – англ. “blank vers”, изтривам, унищожавам; астрофични неримувани, стихове със заличени рими, но притежават размер /ямб, хорей и т.н./ и своя “вътрешна музика”, различно от свободен стих /vers libre/; образци: Шекспир, Байрон, Шилер, Жуковски, П. П. Славейков, Яворов

вазектомия – стерилизация на мъжа

вакханка, вакханалия – от Бакхус /бог на виното/, разпусната жена, лека; тиада; менада

вандализъм – нем. безогледно ограбване, разрушаване на културни ценности; варварство

вапцани – боядисани

вариант – лат. “променящ се”; избор; път; промяна

вариация – изменение на основната тема

вегетиране – лат. “ободрявам, оживявам”; затихнал живот, оскъдица; без духовни интереси; тлеене; “тъпчене” на едно място; “сивота”

веда – санскр. “знание”; най-старите произведения на древната индийска литература – ХV в. пр. н. е. /Пр. “Веда словена” - "Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха" с 23809 стиха в ІІ тома, Белград, 1874 – Стефан Веркович /босненски сърбин/; “Песен за нибелунгите” – германския епос, с 9776 стиха/

вендета – ит. “отмъщение”; война, избиване, кръвопролитие

вер либр = фр. “vers libre”, свободен стих; модерно стихосложение, с отделни бегли белези на класическия стих, с незадължителни: ритъм, строфи и рима; араб. “шиар хурр”

вербалност – глаголност, дума, устен, словесен

вербуване – нем. набирам хора /войници/ за работа, привличам някого за доброволна кауза

вернисаж – фр. “лакиране”; първият ден на художествена изложба или предхождащият го нарочен оглед на поканени специалисти и гости преди официалното откриване

версификация, версификатор – лат. “стих правя”; стихоплетство, стихосложение; умение за писане на стихове; стихоплет, посредствен поет, който владее съвършено техниката, но няма творческа мощ

версия – лат. “променяне”; истина; вариант на вече известно, ново тълкуване

версус – лат. “стих”; отделен ред от стихотворение /Аз искам, сестро, тук да загина!/

ветатив – глаголна форма на забрана

вето – забрана, сприране на решение

видове редакции на текст: плеонастична /гр.“плео”, повече, словоизлишество, словоизобилие/ чрез допълване с епитети /украсяващи, необходими, екстремни и контрадиктурни/, сравнения, повторения анафора, мезофора, епифора, спираловидно повторение, еуфония, какафония, алитерация, асонанс/; брахиологична /гр.“брахос”, съкратен, къс, срязан/ чрез съкращаване, пропускане на думи и звуци: афереза /в началото – Асково, вм. Хасково/, синкопа /в средата – к во, вм. какво/, апокопа /в края – йощ, вм. още/; тропова /гр. “троп”, израз, дума, морфема/ чрез заместители /корелати/ от двата вида тропи: метафорични /персонификация, олицетворение, анимализация, алегория, хипербола, литота, ирония, сарказъм, оксиморон, прякор, перифраза/ и метонимични /синекдоха, сингуларизация, плурализация, антономазия, параномасия/; еналагична /гр. “еналаго”, разместване/ чрез инверсия, еналакса или хипербат /стилов “прескок” на думи/

визион – фр. “видение, сън”; комбинирана снимка на сън, спомен в асоциация, ретроспекция

визия – гледане, изглед, видение, идея, представа /книж./

викарий – лат. папски наместник, заместник; помощник

виреле, вирле – строфа от 6 стиха, в среднов. френска поезия; малка стара френска поема с 2 рими и рефрен, сходна на рондото

виртуалност – годност, може да се прояви, възможност

висок стил – постижение на класицизма, разграничава се от разговорната реч = стилизация; система от определени езиково-изразни средства на висш жанр, често пародия; спец. науч. лексика, чуждици

високопарен – рус. “тържествен, надут”; натруфен, предвзет, маниерен, с “гръмки” фрази

витяз – рус. “юнак, герой”

виц – нем. “остроумие, шега”; вид къс анекдот; устно предадена, шеговита комична случка

влъхва – магьосник, мъдрец, разбойник и крадец

водевил – фр. долината Вир; забавна анекдотична комедия, която не задължава с дълбок сюжет; дълъг, шеговит разговор

вокална алитерация = асонанс = лат. “гласна към буква”; повтаряне на гласни звукове в съседство; музикалност на стиха

волеизява – израз на волята, желание за показ

вулгаризъм – лат. “долен, прост, груб”; съответно неприлични нелитературни думи; просторечия; краен жаргон

възклицание – възторг, дълбоко вълнение, гняв, страдание, състрадание, изненада, внезапно чувство; изразяване чрез междуметия и частици

върнаут – англ. прегаряне

въртоп – водовъртеж; остар. свърталище

гавазин – въоръжен пазач, телохранител

ганти – ост. ръкавици; роден с ганти – роден с късмет /по Лилиев, Вазов/

гардиране – омекотяване, посрещане на удар, туширане, улавяне, предотвратяване

гег – шега, комичен ефект, къса смешна сценка; скеч

генеалогия – изучава родови връзки, родословия; данни за родство и произхода на индивид и група; построяване на “родово дърво”; родова памет

генезис, генеза – лат. “раждане, призход”; история на зараждането и развитието на нещата и явленията; генеза; произход, възникване, зараждане; генеза; Първата книга в Библията; битие

генератор – лат. “родител”; произвеждащ, раждащ енергия

генерация – раждане, поколение, потомство, зараждане

геноцид – лат. “убивам”, масово изтребление на хора

герак – ястреб

геронтология – гр. “старец наука”; медицински клон за проучване на остаряването

главоломно – много сложно и мъчно

гладиатор – лат. “gladiatores” е наименование на роби, престъпници или военопленници в Древния Рим, които се сражават помежду си или с диви животни за забавление на публиката; атрактивен боец; храбър воин

глайд – англ. кратък преходен звук, между два трудно съчетаеми; “Й”

глисандо – исп. меко приплъзгване по струната, легато

гном, лилипут – джудже, хипофизно неразвит, дребен на ръст човек; пигмей; пигмоид

гнома – гр. “назидателна мисъл, мнение, сентенция” с дидактичен характер

говеене – не ям блажно, постя; изобщо не ям, тримиря; мълча като израз на почит към свекър, свекърва, кум и др.

горолом – буен вятър; място в гора, където дърветата са повалени от вятъра

готика – вид диаболизъм; страхотия, гротеска, кървавост, ужас; архитектурата – остри ъгли

гравитиране – привличане, клонене, кръжене около нещо, стремление

градация – лат. “постепенно издигане”, засилване на чувството; фигура на речта: постъпателно увеличаване /възходяща градация/ или отслабване /низходяща градация/ на изразителността. Пр.: "стреснат, трогнат, очарован" /Хр. Смирненски/

графоман – гр. “пиша лудост”; бездарен писател, който пише много, но творбите му не струват; маниакален автор на творби

грация – финес, мекота, елегантност, изящество; етикет на култура

гризетка – фр. “сива, със сиви дрехи”; обикновена безлична жена; лека жена

гротеска – ит. “пещера” /Grotta, грот/; подземията в Рим; чрез хипербола и деформация се подчертава комичното; орнамент – причудливо преплитане на фантастично и декоративно при резби; карикатура

гръндж – англ. неглиже; свободно, небрежно, без докарване; както се държи вкъщи; непукис

давление – манипулиране, влияние

дадаизъм – фр. неясно, несвързано детско бърборене; детски език, безсмислена поезия; адекватно на нонсенс; нихилизъм, цинизъм, абстрактност

дактил – гр. “пръст”; вид трисричен стихов ритъм. В старогръцкото стихосложение – последователност от 1 дълга и 2 кратки срички, в силаботоническото – от 1 ударена и 2 неударени срички. В съчетание с други ритмически стъпки /спондей и хорей/ античният дактил е основа на разнообразни стихотворни размери: хекзаметър, пентаметър, Алкеева строфа, строфа на Сафо и др. Бива: двустъпен /Моите спомени, птици в нощта/, тристъпен /Някога тука залутан/, четиристъпен /Плахи звездици в небо потъмняха/, петостъпен /Нека ме шибат и брулят неверните бури/, шестостъпен /Бистрия въздух и нивите с тежък косичник от злато/

далян, талян – неподвижна мрежа за риболов, морско ограждение с мрежи, рибарник

дарование – дарба, талант

де юре и де факто – съгласно с правото, по право, по закон; съгласно фактите

дебаркирам – слизам от кораб, правя десант; сквалям войска на брега; разтоварвам кораб

дебил – лат. “слаб”; дебелокож, непукис

дебют – фр. първо излизане на сцена или пред обществото; начало на партия шах

девалвация – лат. “де валор”, без стойност; обезстойностяване, понижение на паричния курс; инфлация на ценностите

девиантност – лат. “отклонение път”; отклонение, смяна на посоката в развитието, поради необходимостта на условията

девиз – фр. “призив”; късо изречение с ръководна мисъл; надпис на герб; ръководно начало

дегустация – лат. “проба”; опитване, пробване на напитка или ястие; вид дестинация на продукта; добиване на нюх

дедукция – лат. заключение от общото към частното; обратно на индукция

дежавю – фр. “вече видяно”, познато, излъчено, показано

дезертиране – лат. “изоставен, пуст”; бягство от войската и от бой; неизпълнение на службата си; предателство

декадент, декадентство – фр. “упадащ, упадък”; антиреализъм; отчаяние, сантимент, песимизъм; сплин; наименованието "декаденти" идва от едно стихотворение на Пол Верлен: Je suis l'empire a la fin de la decadence - Аз съм империята в края на нейния упадък.

декапитация – лат. “обезглавяване”

декламация – лат. упражнение в говорене; възпроизвеждане наизуст; фалшиво говорене от друг; изкуствено рецитиране

декларативност – лат. “заявявам, съобщавам”; нехудожествена помпозност, фразьорство; прякост; откритост

декори – пресъздаване на обстоновка, природен фон, завеси, рисувани макети и др.

делириум – лат. болезнено бълнуване, лудост, несвест; делир

демагогия – гр. “народ водещ”; лицемерие, измама на обществото чрез обещания

демонизъм – гр. “дявол”; вид диаболизъм; изобразяване на страшното, тъмното, зловещото, видения; сатанинското

денди – англ. прекалено изискан светски човек, който следи извънредно много модата; конте

дерайлиране – излизане от релсите; отклонявам се от правия път в живота, тръгвам по лош път; преобръщане на композиция с вагони

деребей – тур. потисник, тиранин, самовластник; своеволен турски феодален управител; деребействам – тур. своеволнича, вилнея – с обществена властвласт и средство

десетте божии заповеди – 1/ Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене, 2/ Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, 3/ Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог…, 4/ Помни съботния ден, за да го освещаваш; шест дни работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа…, 5/ Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята, 6/ Не убивай, 7/ Не прелюбодействай, 8/ Не кради, 9/ Не лъжесвидетелствай против ближния си, 10/ Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти

дестабилизиране – разклащане на устоите, нестабилност

дестинация – представяне на продукт, вид презентация, публична “дегустация”

деструктивен – лат. “разрушавам”; рушителен, злокачествен

деструкция – лат. “разрушавам”; разпад, разруха; разваляне, разрушаване на нещо

детайл – фр. “подробност”; аналогично на фрагмент

детерминант /а/ − лат. “определям”; от основно значение; основен определител
деус екс махина – лат. “бог от машина”; механизми в древногръцкия театър за внушителност и респект на публиката

дефиле – фр. “редица”; тържествен марш пред някого; тесен и дълбок планински проход

дефиниране – научно определение

дефинитивен – лат. “определен”, окончателен, установен

дефицит – лат. “липсва”; превес разходи над приходи; по-малко от установеното; недостиг

дехуманизация – лат. “без човешки човек”; неверие в човека, развенчаване на мита за мощта му; обезчовечаване

джентълмен – англ. “нежен мъж”; изискан в държанието си човек, с красиви възпитание и обноски; галантен и благороден към дамите

дзем-сешън – англ. съвместно свирене, среща на разностилови групи и музиканти

диаболизъм – литературно течение, маниер в литературата, чиято естетика се гради върху представяне на ужасното, парадоксалното и ирационалното, “дяволското начало” у човека, злите сили, които го направляват /огледало, портрет, часовник, Сатаната, смъртта, нечистата сила, гробище, кръстове, изчадия, уроди/

диагностика – гр. “разпознаване”; разпознаване на болест; правилно прогнозиране

диакритичен знак – гр. “различителен” знак към буква за означаване и отсенка /и`, й и др./

диалектизми – гр. “наречие, говор”, диалект; колоритни национални думи

диалектика – лат. “изкуство да се води разговор”; единството и борбата на противоположностите /начало – Хераклит, връх – Хегел/; антипод на метафизика

диалог – гр.“два слово”, разговор на двама

диван – перс. “книга”; източни сборници със стихове от различен вид: касиди, газели, рубаи

дидактика – гр. “поучение”; изкуствено внасяне на определени морални идеи в литературна творба; в педагогиката, най-често е във връзка с възпитание на детето

дикция – лат. “dikto”, произнасям”; художествен говор; Начин, умение ясно и отчетливо да се изговарят думите при говор, декламация, песен или ходожествен текст

дилема – необходимост при две противоположности да се избере едната; краен проблем

дилетант – любител; занимава се с изкуство, наука или техника, без нужната специална подготовка; лаик

дилогия – гр. “двоен слово, разказ”; две литературни произведения, композиционно самостоятелни, свързани помежду си с общи замисъл, сюжет, герои; аналогично трилогия, тетралогия и т. н.

динета – фр. “дине”, тържествен обед

диплянка – джобен формат печатно издание, книжка /с рекламна или пропагандна цел/

дисекция – лат. разрязване на труп или части от организъм, обстойно разчленяване

дисеминация – лат. “разпръсвам”, разсейвам, разпространявам; инфектирам /мед./

дисемия – гр. “дву знак”, двузначност на дума; метонимична условност

дисидент – лат. “който е в разногласие с някого”; отцепник, разколник

дискурс – лат. “разговор, обсъждане, говорене”; термин, широко употребяван в съвременната хуманитаристика в обединяването на лингвистиката, философията., литературознанието, историята, психоанализата и социологията. В структуралистичната парадигма Д. е означаване на езика не като структура, а като дейност на субекти, които са ситуирани в конкретни контексти. Често се употребява като синоним на текст, който е свързан със своя контекст. Понятието дискурс е широко изследвано в семиотиката. М. Фуко въвежда понятието “епистема”, с което означава присъщите на дадена епоха дискурсивни практики /езиково поведение и мислене/; ракурс

дислоциране – лат. разместване, преместване на друго място

дисонанс – лат. “несъзвучен”; вид непълна рима; несъзвучие; дисхармония; обратно на консонанс и асонанс

диспаратен – лат. “неравен”, който няма общи признаци; разнороден

диспозиция – лат. разположение за бой, разполагане

диспропорция – лат. “без размер”; нехармоничност, несъразмерност, несъответствие

дистанцираност – разстояние, междина, странене

дистрибутор – посредник, разпределител; който върши дистрибуиране /пробване/

дитирамб – гр. “тържествена песен”; патетично хвалебствие в лириката, песен /за Дионис/

диферентен – лат. “различен”, нееднакъв; разграничен, обособен

диференциация – лат. “различие”; разграничаване, разслояване, обособяване; еволюиране

дифтонг – гр. съчетание от две гласни, което звучи като една цялост; двугласна

дифузия – разпръсване, разливане, взаимно проникване през преграда /при П. Зарев/

дихотомия – гр. “разделен на две”; последователно делене на цялото на две подобни части; вилообразно двуразклонение на стебло на два клона, с еднакви клонки; светът ни е такъв

дихроизъм – гр. “двуцветен”; свойство на кристалите да изглеждат различно цветово

дневник – вид мемоарна автобиографична литература

доайен – лат. най-старият, възглавяващ дипломат; пръв по служба, възраст; доминиращ

догма – гр. “мнение, учение”; закостеняло, реакционно и схематично обобщение като вечна истина; несменяем канон, ограничение, вето

доктрина – лат. “учение, наука”; система от научно-философски или политически възгледи, ръководещ принцип

долче стил нуово – ит. “нов сладък стил”; отчуждаване от народа /ХІІІ в. Тоскана/, но за общ език. Пр.“Нов живот” на Данте Алигиери /1265-1321/

доминанта – господстваща; главна идея и признак; пета степен на лада

домино – игра с 28 плочки, маска

достолепие – достойнство, заслуга, значение; авторитет, престиж, тежест, чест; самолюбие, гордост, честолюбие; самоуважение

драма – гр.“действие”; литературен род, вид почиващ на конфликта, действието, подтекста и интонацията; страдание, напрежение, трудности, проблеми в живота

драперия – фр. накъдрена, нагъната завеса; пердета, украса от красиво нагънат плат

драстичен стил – гр. “силен, бърз, суров”, внезапен, остър, категоричен

драстичен, драстичен стил – гр. “силен, бърз, суров”, с остри наранения и обиди за заклеймяване; крайно агресивен

драстично – гр. бързодействащо и силно; с грубо, неприязнено въздействие

дрейф – хол. “отклонение”; отнасяне на кораб, самолет, морена и др. от вятъра или водата; движещ се леден блок; отвличане на кораб встрани от котвата

дрескод – задължително облекло, тоалет, външен вид /според изисквания етикет и среда/

дуализъм – двойнственост, раздвоеност, колебание; делене на света на две противопоставящи се същности; дилемност, антиподност, крайностност

духовитост – съчетание на находчивост, остроумие, неочакваност

духовност – религиозност; богата и красива душевност

душевна параплегия – гр. “пара удар, поражение”; парализа на едноименни крайници /ляв крак, лява ръка/; прен. душевна инвалидност, безполезност; параплексия

дъбрава – девствен лес, млада зелена гора

евазионизъм – фр. “бягство”; Насока в буржоазната художествена литература, която не отразява реалния живот, а създава свят на примамливи илюзии; искейпизъм

евгеника, евгенетика – гр. “породист”; подобряване на вид, род, раса чрез специален подбор на родителите; вид “генно инжинерство”; бъдеща еволюция на човека; термин, създаден от Франсис Галтон /1829-1911, братовчед на Чарлз Дарвин/ в 1883. Келликотт я определя като “социално управление на човешката еволюция”

еволюция – лат. “развитие”; част от диалектиката, постепенно количествено изменение, развитие и ново качество; прогрес

евристика – гр. “намирам”; изследване на документи ; словесно обучение чрез проблемни въпроси; търсене на смисъла издълбоко

евритмия – гр. “ритмичност, съразмерност, хармоничност”, плавност на ритъма; вид благозвучие; гр. “паневритмия” – общ добър ритъм /сакралният танц на П. Дънов/

евтаназия – гр. “добро смърт”; безболезнена смърт, причинена съзнателно с лекарства за облекчаване и прекратяване на агонията; лека смърт, хубава смърт

евфемизъм – гр. “предричащи добро думи”; замяна на груби, неприлични думи и изрази с фини /бялата смърт, жълтата гостенка, любител на нежния пол/

евфония – гр. “благо, хубаво звучене”; благозвучие, хармония, музикалност на стиха и словото; специфична напевност

евфуизъм, евфуистичен стил – гр.“благороден, надарен”; маниерен висок стил, високопарен и натруфен, макар и предвзет, много изискан и остроумен; високопарна реч на висшето общество

егида – гр. “щит на Зевс”; символ на гняв, покровителство, защита и опазване

еда – староирландски сборник с исторически фолклор; скалдически поетичен учебник

език – средство за общуване /комуникация/ между хората, главното в него са граматическият строеж и речниковото богатство; в пряка връзка с живота; Езикът на художествената литература е елемент на стила на писателя: индивидуализация, типизация, речева характеристика, стилистични фигури, авторова реч – диалог, монолог; преносно – тропите: метафора, олицетворение, образен паралелизъм, алегория, хипербола, литота, епитет, сравнение, метонимия, синекдоха, ирония, перифраза + стилистичните фигури: обръщение, възклицание, реторичен въпрос, синтактичен паралелизъм, антитеза, повторение, градация, инверсия и др.; Композиционно се дели на: език – авторска реч, език на действащите лица и език на вътрешния монолог в художествената литература

екарисаж – фр. предприятие и преработка на животински трупове

еквивалент – равностойно на друго, което може да го замести напълно; стока равна на друга

еквилибристика – равновесие; в цирка; хитрост, лавиране /словесна/

екзактен – лат. “завършен”, точен, съвършен

екзегеза – гр. гр. “тълкувам, обяснявам” на библейски или оракулски текстове; вещо филологическо интерпретиране, критика на литературна творба

екзегетика – гр. “тълкувам, обяснявам”; наука за тълкуване на текст и авторовия замисъл

екзистенциален – тук – който се отнася до съществуването; екзистирам - съществувам

екзистенция – лат. “появявам се”; съществуване

екзо – гр. “отвън”, като представка за сложни думи

екзорцизъм – гр. “заклевам”; при католиците - молитви, заклинания за гонене на зли духове

екзотерик – гр. “външен”; непосветен в тайна; екзотеричен – заклинателен, мистичен

екзотизъм, екзотика – гр. “външен, чуждоземен”; чар, непозната каризма, странност, чудноватост; привлекателна далечност

екивок – лат. двусмислена дума, двусмислица, двусмисленост

еклезиаст, еклисиаст – гр. “проповедник”; една от Соломоновите книги /“Проповедник”/

еклектика – гр. “който избира”; безпринципно механично съчетаване на разнородности, несъвместимости, противоположности; безкритичност и украшателство; самодеен кич

еклектичност – който избира, механично безпринципно съчетаване, кич

еклога – буколически жанр, възпяващ пастирството и селото; избрано стихотворение от даден автор; пасторална творба

екситпол – предварително проучване; прогноза, допитване; представителна извадка

ексклузивно – внезапно, ненадейно

екслибрис – лат. “от книгите”; художествено изработена винетка за притежание на книга от определено лице; малка графика, етикет, запазен именен знак с информация за професия, хоби, интереси и т.н.

експликация, експлициране – лат. “обяснение”; обяснителен текст, легенда; изваждане наяве, показване; изложение на проблем; противоположно на инплицитен /скрит, таен/

експлузивно – внезапно, инсайд, гърмящо

експозе – фр. “кратко встъпление”

експозиция, експониране – лат. “изложение”; показвам на изложба, осветявам; началото на творба /вж. “експозе” – кратко встъпление/

експресия, експресионизъм – фр. “израз, изразяване”; обратно на импресионизма по стил; емоция; директно отразяване на емоционалното

експромпт – лат. “бърз, готов”; миниатюра писана изведнъж, на 1 дъх, хрумване; вид мигновена импровизация

експроприиране – лат. “лишавам някого от нещо”; изземване, принудително лишаване от имота, бизнеса, ценните книжа и др.

екстатичен – в екстаз, възторжен, възхитено възбуден

екстензивен – бавен, муден, изостанал

екстензивно – бавно, мудно, изоставащо; обратно на интензивно

екстериор – лат. “външен” изглед, обстановката извън помещение; външни снимки

екстравагантност – лат. “извън скитам, отклонявам се от правия път”; показност, необикновеност, странност, чудатост; вид парадиране

екстраординарен – лат. извънреден, необичаен, необикновен, извънреден; извън официала

екстраполация – лат. “извън полюс”; метод за изчисляване на неизвестни закономерни крайни чрез известни средни членове в редицата /прилага се при отчет на изборни резултати/

ексхибиционизъм – лат. “показване” на половите органи публично; пиетет към разголване

ексцеленц – лат. “превъзходство”; превъзходителство /висша държавническа титла/

ексцентричност – показност, шумност, себепоказване /себецентризъм/

ексцес – лат. “излизане напред”; изстъпление

ектазия – гр. “разширение”; разтягане, издуване на кух орган, стена или слой

ектение – провлечена молитва на свещеник и хор; за защита към Господ; ектения

екцес – процеп, разрез

елевантно – лат. “елевация”, издигане; издигащо се; над хоризонта; посока нагоре

елевантно – лат. “издигане”; издигащо на по-високо ниво, възкачващо се; възходящо

елегия – гр. “жалба”; 1/ В литературата лирически вид. Изразява тъга, жалба и неудовлетвореност, меланхолия, свързани със страданието на героя. В Древна Гърция Е. означава гражданска песен, погребална; 2/ В музиката – вокална, инструментална творба, пресъздаваща тъга, печален размисъл

елей – осветено дървено масло; миро; утешение, успокоение; лек/арство/

елизия – гр. “изпускане”; изпадане на крайна гласна в дума, ако следващата започва с гласна. Избягва се ЗЕВ-а /хиатуса/. Например: “Нал и ти мислиш така?”

елипса – гр. “изпускане”; изпускане на дума или част от израз, които се подразбират в тескта по логически път /лапидарен стил/. Пр.: “Завод. Над него облаци от дим.” /Н. Вапцаров/

елитарност – фр. “отбрана част от едно общество”; претенциозност, за привилегировани; класа, вкус; висока изисканост

еманация – лат. “изтичане”; радиоактивно излъчване; свръхсъвършено, божествено начало

еманципация – освобождаване от предрасъдъците

емблематично – гр. лат. " да се хвърли навътре, мозаечна работа”; показателно, характерно

емоционалност на стила – фр. “вълнение, чувство”; основно свойство на художествения стил, в пряка органическа връзка с картинността /образността/. Постига се с: възклицания и обръщения, повторения, градации, антитеза, емоционални епитети, прекъсната реч, емоционални наречия, умалителни и увеличителни съществителни

емпатия – гр. любов, симпатия, състрадателност, съчувствие; жизнерадост; привличане

емпиризъм, емпирични – гр. “опит”; само практическият опит е източник на познание; любителски, практически

емфаза – гр. “изразителност”; вид емоционална интонация, характерна за ораторите; с патос

ендогамия – гр. “вътре брак”; брак вътре в семейството, рода, фамилията

енигма – гр. загадка, гатанка

енклитика – гр. “наклоняващ се назад”; дума без свое ударение, свързва се с предшестваща /ли, бе, я, ма, де/

енолог – гр. “вино”; специалист по вината /енология – наука за приготвянето на вина/

енциклопедия – гр. “кръг образование”; справочно помагало с основни данни от всички науки; научно-популярно четиво “от А до Я”

епигон – гр. “роден по-късно”; посредствен подражател, вид версификатор; лаик, профан

епиграма, епиграф – гр. “надпис”; 1/ В древността кратък двустишен надпис върху надгробни паметници, статуи, в храмове и др.; 2/ В съвременната литература кратко остроумно стихотворение. Епиграми пишат: Дж. Г. Байрон, А. С. Пушкин, С. Михайловски, Р. Ралин и др.; мото към творба

епизод – гр. “прибавка”; събитие, произшествие или случка от творба; незначително събитие; част от хронотоп

епилог – гр. “послеслов”, заключение; част в края на драматична или епична творба, в което читателят се запознава с развитието на историята след известен период. Освен като финален момент на фабулата той може да носи послания с исторически, публицистичен или медитативен характер

епиникий – гр. “победна песен” в древна Гърция, посветена на победител в гимнастически игри; спортен химн

епистоларна литература – художествена литература или публицистика, изложена във форма на писмо /послание/; пиктография

епистрофа – гр. “връщане”; стилистична фигура, повторение на една и съща дума или израз в дълго изречение или в края на няколко изречения; повторение на думи, изрези или цели стихове в началото и в края на строфата, за да се наблегне върху чувството, мисълта или образа, разкрит в тях

епиталамий – гр. “сватбена песен”

епитаф, епитафия – от гр. “надгробен”; 1/Надгробен надпис върху плоча или ковчег или кратко стихотворение за починало лице; 2/ Поетичен жанр, най-често в елегичен дистих, сроден на панегирика. Създаден в Древна Гърция, свързва се с името на Симонид от Кеос /556–468 пр. Хр./; употребява се и за осмиване на жив, с което се доближава до епиграмата / Хр. Ботев, Ив. Вазов, Ст. Михайловски, К. Христов, Хр. Смирненски/

епитет – гр. “прибавен”; художествено определение на съществен признак на обекта. Биват: прилагателно, причастие, съществително име, определение. Видове: прости и сложни; зрителни, слухови, емоционално-психологически, статични, динамични, необходими, екстремни и контрадиктурни, украсяващи, декоративни, тавтологични; метафорични, преки; двойни и тройни епитети

епифора – гр. “напор”; повтаряне на едни и същи звукови съчетания в края на стиховете /рима/ или на една и съща дума в края на стихове /омонимична рима/; повтаряне на думи и цели изрази в края на строфата, както и в края на последователни или близки стихове /анафора/; по-често в белите стихове

епическа широта – гр. “епос”, разказ; размах и пълнота, волност и мащаб на изображението

епод – гр. “припев”; заключителна песен; стихотворение с редуване на дълъг стих с кратък

епоним – гр. “наречен по”; лице, от името на което идва название на народ, местност и др.

епопея – гр. “творя, правя”; голяма стихотворна творба за голямо историческо събитие

епос – гр. “дума, разказ”; един от трите основни литературни рода; художествена картина- повествование за света: пролог, експозиция, завръзка, развитие на борбата, кулминация, развръзка, епилог. Видове: мит, легенда, предание, приказка, анекдот, идилия, очерк, фейлетон, разказ, новела; повест; роман /трилогия, тетралогия и др./

ерзац – нем. непълноценен заместител, лошо и несъвършено подобие

еринии, мойри, парки – гр. и лат. варианти на трите богини на съдбата /Клото, Лахезис, Атропо/, отмъстителки за тежко зло; крилати жени, със змии-коси; съдба, участ

еристика – изкуството за воденето на спор; вид ораторство, реторика

ерозия – лат. “изгризан”; повърхностно разрушаване, износване, охлузване

еротика – гр. “ерос”, любов; любовна литература; изкусителна голота

ерудиция – лат. голяма научна осведоменост и начетеност; богата култура

ерупция – лат. “внезапно, бързо излизане”; изригване на вулкан или на Слънцето; взривност

есе – фр. “опит”; публицистична статия с обществено-културно съдържание, очерк; литературен жанр с философски, естетически, литературно-критически, художествен, публицистичен, научнопопулярен, историко-биографичен характер. В есето изпъква личната позиция на автора. Родоначалник – М. Монтен с "Опити" /1580/. Бележити есеисти: Сент-Бьов, Анатол Франс, Бърнард Шоу, Робер Музил, Константин Величков, Боян Болгар, Стефан Станчев, Здравко Петров, Исак Паси и др.

ескалация – разширение на мащабите на агресивна война; опасно покачване на напрежението; задълбочаване в сблъсъка

ескиз – фр. “скица, очерк”; предварителни щрихи на картина; очерк, наброски за творба

естетика – гр. “чувство”; красота, съвършенство; понятие на А. Баумгартен /1750-1758/

естетически категории: естетическа наслада, възвишено, прекрасно, комично, трагично, безобразно, низко, красиво и др.; естетически идеал – гр. “изразяващ прекрасното” и фр. “висше съвършенство”

етика – съвкупност от нравствени предписания и норми на индивида

етимологична фигура – гр. “посочва истината”; фигура на речта, съчетание /повторение/ на думи с еднакъв корен; вид тавтология. Пр.: "Ден денувам – пътища потайни, нощ нощувам – пътища незнайни" /П. К. Яворов/

етимология – първоначално значение, произход на думата /лексикология/

еуфония – звуковата организация на стихотворния текст. В тесен смисъл – благозвучие, хармонично съчетаване на гласни и съгласни звукове. В широк смисъл – повторение на идентични или близки по качество звуци – сливане на 2 еднакви звука в края на първата дума и в началото на следващата /хиатус/, какофония; повторение на една до друга думи /епаналепсис/, анафора и епифора; съответствие на последната дума или сричка от предходния стих или синтагма на първата дума или сричка на следващия /анадиплосис/, асонанс и алитерация, звуков символизъм. Понякога като синоним на звукова музикалност на текста /Гарван грачи грозно; Настане вечер, месец изгрее…/

еуфория – гр. “добре нося”; необичайно повишено самочувствие, доволство, безгрижие

ефимерен – гр. “еднодневен”; скоропреходен, краткотраен; временен, неустойчив

ефирен – гр. “небе, въздух”; небесен; въздушен, лек, тънък, фин; от етер

ехопраксия – гр. неволно имитиране действията на друг; сходност в жестове, мимики, поведение и т.н. /психологически термин/

жалон – фр. прът-ориентир, забит в земята, в бели и червени ивици

жанр – лат. “genus”, род; разновидност на произведение, вид художествена творба със специфика; маниер, стил

жаргон – фр.“изкуствен, таен език”/арго/ на малка социална група, паролен, отклонение от националния и общоприетия

жеода – гр. “подобен на земята, земен”; овална кухина в скала или минерал; геода, хеода

жонгльор – фр. “смешник, комедиант”; сръчен, бърз и ловък цирков артист, който лови топки, обръчи, шишета и т.н.

журналистика – фр.“журнал”, вестник; литературна работа по написването, редактирането, подбора и оценката на материали за вестници, списания, бюлетини на телеграфни агенции, радиото и телевизията; съвкупност от всички периодични издания в дадена страна; медиите; 7-те “божи” журналистически правила и въпроси: 1/ Какво е станало? 2/ Кога е станало? 3/ Къде е станало? 4/ При какви обстоятелства е станало? 5/ Защо е станало? 6/ Кой е направил това, което е станало? 7/ Какво е значението на това, което е станало и в чий интерес е то? Какви са, ще бъдат или могат да бъдат неговите наследници?; Черти на статиите: достоверност, правдивост, актуалност и злободневност, конкретност, действеност, оперативност. Ред на работа: избор на тема, разработката й, литературно оформяване, плагиатство, редактиране /прочитане или преглеждане, съкращаване, обработка, преработка, проверка на избора на темата, проверка на разработката на темата, проверка на литературното оформление/. Журналистически жанрове: информационни, литературни и публицистични: дописка, информационна бележка, информационна кореспонденция, информационен преглед, хроника, беседа /интервю/, коментар, отчет / за пресконференция, съдебен отчет и полицейска хроника, спортен отчет/; литературна скица, проблемна кореспонденция, статия; репортаж, пътепис, очерк, фейлетон, есе, преглед на печата /радио и телевизия/ – “Теория и практика на печата”, Стефан Б. Станчев, София 1964 г.

завоалирано – лат. “velum”, завеса; прикрито, мимоходом; покрито ефирно

звукопис – повторение на звукове или звукови съчетания в поезията. Пр.: а, и, ъ/ с, м, н; Пр.:“Сънно съмва синевата” /В. Иванов/

звукоподражание = ономатопея – “трак”, “чук”, “дзън”

зев, хиатус – “празнина”, “отвор”, който се получава при произнасяне на няколко последователни гласни звука един подир друг /по-често “е, и, о”/. Пр.: глуха вечно за него е и слава, душа е и огън

зевгма – гр. “ярем”; стилно-езиков похват най-често от рода на брахиологията, който се състои от това, че при свързване на две части в изречението се вмъкват и други части, които логически не се съгласуват с една от тях. Напр.: вашите очи са глухи и неми; ти си сляп и с ушите, и с ума, и с очите

злак – свежо растение

злободневка – малък хумористичен жанр върху тема от ежедневието; бързопреходна ирония

злорадство – присмиване, прикрита завист, удоволствие от чужд неуспех

зооморфизъм – гр. “животно образ”; представяне на божествата и силите в образи на животни; вид мистифициране

иглу – ледена къщана ескимосите

игнорирам – лат. “не зная, не познавам някого”; пренебрегвам, не искам да зная, не зачитам

игнориране – лат. “не зная, не познавам някого”; съзнателно пренебрегвам, не зачитам

игрословие – особен израз или словосъчетание, при което се получават двойни, обратни, а понякога и куриозно изразени смислови значения: каламбури, каламбурни рими, омоними, близки по значение думи и др., а също и словосъчетания, които, четени отпред назад и обратно, имат еднакъв смисъл /дебел лед, бял хляб, алена фанела/; остроумно използване на многозначността на думата

идеал – фр. “възвишен, съвършен”; върховно, висша цел /виж естетически идеал/

идентифицирам – лат. “отъждествявам”; установявам пълна еднаквост, уеднаквявам

идентичност – лат. тъждественост, досущ еднаквост, напълна сходност

идеографско /йероглифно/ писмо – гр. “представа пиша”; знак, предмет, символ /Китай, Египет, Япония, цифрите, Менделеевата таблица, химически и други условни обозначения/

идея – гр. “представа, понятие”

идилия – гр. “картинка, вид”; поетическо произведение или епизод от него, изобразяващ мирен и добродетелен живот на фона на прекрасна природа. В този смисъл е синоним на пасторал. Идилия са наричани творбите на гръцкия автор Теокрит /3 в. пр. Хр./ и римския поет Теокрит Вергилий /“Буколики”/. От античността идилията се свързва с хармонията и красотата на обикновения живот и природата. Широко развитие получава през 17 и 18 в.

идиом – гр. “особен израз”; вид устойчиво словосъчетание: “от игла до конец”, “след дъжд – качулка”, “през куп за грош” – метафорично

изконен – стар. Съществува от далечни, незапомнени времена; открайвремешен; изначален

изкуство – форма на общественото съзнание, която отразява действителността в конкретно сетивни емоционално въздействащи образи с оглед на определен естетически идеал. Изкуствата биват: прости и сложни, монофункционални и бифункционални; художествена литература /лирика, епос, драма/, музика, живопис, архитектура, скулптура, театър, кино, хореография, цирк, художествена фотография, приложни изкуства, промишлена естетика /последните три са спорни/

изкуство за изкуството – теория на “чистото изкуство”, девиз, издигнат от Теофил Готие /l art pour l art/ - висшата цел на изкуството е в самото него; да се откъсне изкуството от обществената му роля

изоколон – гр. “равен член”; делене на речта на равни синтактично-ритмични отрязъци;стих

изометризъм – гр. “равен мярка”; съизмерност на стиховете /еднакъв брой стъпки/; вид изоколон; стриктно спазване на стъпка

изосилабизъм – гр. “равен сричка”; равенство в броя на сричките в стихове

изпустял – изнемощял

иктус – лат. “удар”; силна част в ритмическата стъпка, съвпадане със словното ударение

илач – лекарство, цяр

илитерати – лат. “неграмотен, ненаписан” – необразован човек, простак; дилетант, лаик; неясни звуци без писмен знак: речеви въздишки, хълцания, хлипане, предупреждения, гонене на животни и др. Пр.: “Пфуу!”, “Къш!”, “Чиба!”, “Шшт!”

илюстрация – лат. “пояснение”; графични или живописни изображения към литературен текст; практически пример

имагинерност – мислена възможност, въображаемост

имажинизъм – фр. “образ”; формализъм, аполитичност и безидейност; образът – самоцел, смисълът – над идеята; бохемски настроения /А. Б, Мариенхов, В. Г. Шершеневич, Р. Игнев, А. Б. Кусиков, отчасти и Сергей Есенин/

иманентно – което остава едно и също, вътрешно присъщо

импеданс – лат. “спъвам”; пълно привидно ел. съпротивление

императив – лат. категорично,безусловно искане; повелително /заповедно/ наклонение

имперсонален – лат. безличен; обективен, неиндивидуален, общ

имплицитно – вплетено, което се подразбира, скрито

импозантно – фр. впечатлително, внушително /външност и размери/; огромно, величествено

импонирам – лат. “налагам” уважение, допадам някому /с възгледи, вид/; впечатлявам

импресия – фр. “впечатление”; предаване на мимолетни лични преживявания, представяне на реалността единствено чрез възприятието на наблюдаващия /виж импресионизъм/. Френските поети символисти и О.Уайлд са наричани импресионисти. Употребява се и при описание на повествователна техника, която се съсредоточава върху вътрешния свят на главния герой, по-точно при предаване на моментни, мимолетни, бързосменящи се чувства и настроения. Импресия се нарича и кратко безсюжетно стихотворение, което се свързва с вътрешното настроение, най-често изразяващо оригинална асоциация от природна картина

импровизация – ит. “създавам неочаквано”; създаване на творба без предварително обмисляне, обикновено пред публика; свободна музикална пиеса; без репетиция

импутация – приписване на вина, обвинение

имунитет – устойчивост на организма към заразни заболявания

инвазия – лат. “нападение”; нахлуване, нахълтване, нашествие; проникване на инфекция

инвектива – лат. “обиден”; оскърбление, хула, нападка; рязко, гневно изобличение. Понякога се съчетава с елементи на елегия /"Векът", Ив.Вазов/. Асоциира се със сатирата и карикатурата. Инвектива се използва за различни цели, но главно да изрази възмущение и неодобрение. Среща се още в пиесите на Аристофан, най-известни са инвективите на Ювенал срещу римския начин на живот, срещу жените и др.

инвенция – лат. “изнамиране”, откриване на нови форми, хрумване, въображение за дълбочинност; нотка по подобие

инверсия – лат. “прекъсване, местене”; стилистична фигура – разместване на думите за повишаване емоционалността и изразителността /Родино мила/; раздалечаване на смислово свързани думи, вид еналакса

инвестиция – лат. “обличам”; дългосрочни капиталовложения; предварително осребряване

инвокация – лат. “призоваване”; реторична фигура на автора към читателя в началото на творбата; утвърден начин на писмено изложение /Пр. в “Илиада” – “О, музо, възпей оня гибелен гняв…”/

ингредиент – лат. “влизащ”; съставна част от сложно съединение или смес; съставляващ

индекс – лат. “указател”; списък, показалец на забранени книги, анатемосани от църквата и Ватикана; малка указателна цифра над дума

индеферентност – безразличие, непукизъм, неангажираност, пасивност

индивидуализация – лат. “отделен” = типизация на героите, разликата им от други

индикация – знак, означаване, определяне, предписание

индикация – лат. означаване, определяне на цена, качество и др.; установяване по скала

индукция – лат. “подбуждане”; под влияние; чрез частното – общото; обратно на дедукция

индулгенция – лат. “снизходителност”; папско писмо за опрощение срещу заплащане

инервационен – лат. “нерв”; свързан с тялото чрез нерви; повлиян от възприятие на нервите

инертен – лат. “бездеен”, който има инерция; пасивен

инициален стих – първи стих на лирическия текст; при липса на заглавие изпълнява и тази функция; встъпление в лирическа творба

инициация – обредни практики на племето за посвещаване в зрелост

иницииране – даване начало, подбуждане, предприемане, почин

инкубационен – лат. “лежане на нещо”; скрит, таен, “на тъмно” – период, процес, времето за развитие на зародиша в яйцето или от момента на заразяване до проявата на инфекция

иновация – лат. “обновление”, нововъведение, промяна на първоначалното; иновативност

иносказание = алегория – говори се за едно, разбира се друго; отвлеченост

инпийчмънт – отстраняване на президент от поста предварително

инплантиран – изкуствено втъкан, поставен отвън

инсайд – англ. “вътре страна”; в спорта това е защитник; изневиделица осенение, хрумване; озарение; внезапно “свише”

инсинуация – лат. преднамерено изопачаване на чужди думи за злепоставяне, клевета

инспириране – лат. подбуждане, подтикване, предизвикване, подстрекаване, вдъхновяване

инструментовка на стиха, звуково повторение – лат. “уред, музикален инструмент”, употреба в стих, строфа, или стихотворение на думи с хармонично повтарящи се звукове: звукопис, благозвучие, асонанс /гласни/, алитерация /съгласни/, рима /в края на стиха/

инсцениран – нем. приспособен, пригоден за сцена; преднамерена постановка за заблуда

инсценировка – преднамерено приспособяване с определена цел

интелектуализъм – лат. “ум, разум, разсъдък” и извеждането им на преден план в произведение; висока професионална компетентност

интензивно – бързо, изпреварващо, ускорено; обратно на екстензивно

интензитет – фр. напрегнатост, усилие, учестеност; периодично увеличаване на производителността, ускорение

интенция – насоченост, намерение, съзнание за нещо; неспомнянето е “празна” интенция

интер парес – лат. “между усещане”; съдник на изящен вкус, арбитър елегентиарум

интерактивен – с участието на всички /Пр. интерактивен театър – артисти и публиката/

интервенция – лат. “посредничество, вмешателство” в суверенитета; чужда намеса

интервю – журналистически жанр, беседа с някого; 1/ Метод на социологично изследване, чрез който се набират емпирични данни. Бива свободно и стандартизирано /близко до анкетата/ 2/ Публицистичен жанр – беседа на журналист с политически, обществен, научен, културен деец, предназначена за печата, радиото или телевизията

интериор – лат. “вътрешен” изглед, пространство, декор; обстановка и обзавеждане

интермедия – лат. “по средата”; комичен диалог в средата на драма; шутовска сцена

интерполация – лат. “подновяване”, вмъкване в текста на неавторови изрази, чужди думи

интерполизъм – променям, изопачавам, вмъкване на свое в чужд тект, намеса

интерпретация – лат.“тълкуване, обяснение” на художествен текст; съотношение между значенията, вложени в текста от автора, и тези, които му “приписва” читателя; оригинално музикално изпълнение

интерпункция – лат. “разделяне с точки”; поставяне на препинателни знаци в текста по свой маниер и вкус

интерференция – лат. “около удрям”; наслагване, разпръскване на вълни в пространството; лъчение; разпръскване на влияние

интонация – лат. “intono”, произнасям високо; музикално ударение; Ритвмично-мелодичната страна на речта, зависи от понижаването или повишаването на тона при произнасяне в различни видове изречения /изявителни, въпросителни, заповедни и възклицателни/

интрига – лат. “забърквам”; начин на построяване на фабулата на драматично, епично и кинематографично произведение с помощта на прикрити подвеждащи действия от страна на някои от героите, на случайности и разминавания, на сложни перипетии на действието. Създава се съзнателно от част от участниците или случайно в резултат от стечение на обстоятелствата

интубация – лат. “в тръба”; вкарване на тръба в трахеята /при задушаване или лекарство/

интуиция – лат. “наблюдавам внимателно”; мистическа способност за ирационално познание без наука и логика – истината не се “разбира”, а се “усеща”; вродена озареност, прозрение, нюх

инфантилен – лат. “детски”; недоразвит, слаб; изостаналост от общото, незаинтересованост

инфантилност – детскост, слабост, недоразвитост; социална инертност

инцидент – непредвидена неприятна случка; случайно нарушение

ирационален – лат. непостижим за разума, тайнствен; непрактично, без основания и разум

ироним – гр. “престорено незнание, самоунижение име”; ироничен самопсевдоним или име

ирония – смислово-речева фигура, в която твърдението добива насмешливо противоположен смисъл. Във философията, Сократ и С. Киркегор – метод за постигане на истината при поставяне на твърди убеждения и мнения под съмнение

исихазъм – гр. “мълча”; мистично учение за аскетизъм /обратно на хедонизъм/ и пълно откъсване от действителността

искейпизъм – англ. “escape”, бягство; Насока в буржоазната художествена литература, която не отразява реалния живот, а създава свят на примамливи илюзии; евазионизъм

кавалкада – шествие, върволица от конници, многолюдие; водопад от думи

кагот – лицемерен набожник

каданс – фр. “темпо”; забавено или ускорено темпо на оборотите спрямо нормалното

каденца – солова партия за инструмент в инструменталния концерт без съпровод; соло

казионна – поддържан от властта, външен, формален, бюрократически

какология – гр.“лош дума”, клевета; хула, злословие; граматически правилен, но незвучащ добре, несполучлив израз или словосъчетание /вм. играе голяма роля – играе голямо значение/; “кик” в изразяването

какофония, какафония – лат. “лош глас”, неблагозвучие; звуков разнопис, безразборност на звуци; звукова бутафория

кала /е/ - крепост, твърдина

каламбур = фр. “игрословие”, остроумна двусмислица. Пр.: “не щеш, но щеш ли…”

каламитет – лат. “пагуба”; пришествие на вредни насекоми, опустошители; голямо бедствие

камарила – група нечестивци, интриганти на краля, користолюбци

камед, клей – засъхнал сок от кората на някои дървета

камени – римски богини на изкуствата

камуфлаж − фр. защитна маскировка, приспособяващо преструване

канава – база, основа на нещо

канибализъм – човекоядство, людоедство, особена жестокост

канон – гр. църковно правило, свещени книги; хвалебни песни; наказание; задължителност; преливащо пеене; правило, закон; ограничение, закостенялост

кански – непосилни, неистови

капер – морски разбойник, пират

капо – фр. при някои игри на карти; без да е взел нищо, без да е хванал нито една ръка

кариер – най-бърз бяг на кон

карикатура – ит. “изопачен портрет”; иронично нарисуван портрет в графиката или литературата /осмиване, сатира/; щрихирано изопачаване

касида – араб. тържествено стихотворение, с дидактически и философски отенък, за нещо важно; вид ода, възхвала

катализатор – ускорител, забавител; химическо вещество с това действие на процеси

катарзис – гр. “очистване”, душевно освобождаване от страх и афекти; вид нирвана

катахреза – гр. “злоупотреба”; стилно-езиков похват, употреба на думи извън буквалното им пряко значение или на изрази, без логически смисъл. Пр.: стрелям с пушка, пиша с перо

катехизис – обучение, кратка библия с въпроси и отговори, ръководство

катрен – фр. “четиристишие”; всяко от двете четиристишия на сонет /два катрена и две терцини = 2. 4 + 2. 3 = 14/

кауза – общо дело, интерес, идея

кварки – частиците, съставляващи всички други, по-големи частици; вариантни думи

келар – домакин в манастир

кентавър – гр. митично същество с конско тяло и човешки вид от кръста нагоре; диво племе

кетъринг – англ. организирането на партита, коктейли и специални мероприятия

кий – дълга щека за билярд

кик – несполучлив удар на топката; кикс

кикот, хохот – силен, висок неприличен смях

кираса – ризница, броня

кич – безвкусица, изкуство на щампата

кларизъм – лат. “кларус”, чистота, ясност

кларификация – лат. “ясен правя”; очистване, избистряне; рафиниране

класик – лат. “образцов, първокласен”; старогръцки, римски писател; неувяхващ писател /понятие, въведено от Сент - Бьов/

клауза – затварям; отделен член, уговорка в договор, договореност

клаузула – всяко условие в договор, уговорка; завършващата част от стиха. Състои се от последната ударена сричка до края на стиха /виж рима/. Видове: мъжка – едносрична, стихът завършва с ударена сричка; женска – двусрична, с ударена и неударена сричка; дактилна – трисрична, с ударена и 2 неударени срички; хипердактилна – завършва с 3 неударени срички; основна позиция за римуването

клепка – клепач, мигла, ресница

клептомания – болезнена склонност към кражба

клерикален – лат. “свещенически”, духовнически, църковен; отживял времето, назадничав

клиентелизъм – лат. “покровителстване”; склонност да обслужваш различни интереси

клиентелизъм – покровителстване

климакс – гр. “стълба”; вид възходяща градация с използване на изразни средства /стани, иди, вземи, руши/

клисар – бие камбаната в църква

клоака – изтичам; безнравствено общество, нечисто място

клуп – примка за бесене

коафьор, коафюра – фр. “фризьор”; прическа, фризура

когнитивно – роднинско, по кръвно родство /когнация/; предопределено, семейно обременено; вродено по ген

кода – лат. “опашка”; допълнителен стих към стихотворни форми с определен брой стихове /сонет – 14 – два катрена и две терцини/

кодификация – правя кодекс; систематизация на закони

коекзистентност – съвкупност, съсъществуване; съвместност

коефициент – лат. “изпълнявам”; числен и буквен множител; величина, изразяваща свойство

коза ностра – ит. “наше дело”; прозвище на мафията

кози фан тути /cosi fan tutti/ – така правят всички /жените са непостоянни/

колаборация – лат. “сътрудничество”

колаж – фр. “налепване, монтаж”; лепене, съединяване на различини елементи върху дадена основа; съчетаване на отделни фрагменти

колапс – сгромолясване, падане; катастрофално свиване

колизия – лат. “стълкновение, противопоставяне”; грандиозен конфликт между народи или класи; непреодолим спор

колон – гр. “съставна част”; разграничаване в немерена реч на стихове. Пр. “Гледаше,/ ходеше,/ говореше,/ спореше…”

колоратура – окраска, цветисто вариране на мелодия

колорит – лат. “колор”, цвят, багра; украсеност, обагреност, яркост; шарка, окраска; характерна особеност

коментар – лат. “обяснение, тълкуване”

комерс – лат. “търговия”; спекула; фалшив пазар; съкр. комерсиално, комерсиализъм;

комикси – англ. “комически, смешни”; поредица от рисунки и фотографии с ремарки по фабулата /развитието/

компаративен – лат. “сравнителен”; постигнат чрез метода на сравнение с друго /различните нации, етноси, цивилизации, култури и т.н./

компаративизъм – лат. “сравнителен”; сравняване за изясняване на родство или сходства

компендиум – лат. “съкращение”; съкратено изложение на някоя наука, изследване и др.; минимум /екзистенц минимум/

компетентност – лат. “способност”, опит, знания, авторитет; осведоменост; вещост

компилация – лат. “грабеж”, ограбване, кражба; съчинение от заимствани материали, без изследвания и изводи на автора /учебници, сборници и др./; несамостоятелен научен труд

комплимент – исп. любезни и ласкави думи, с похвала; комплемент – лат. “допълнение”

комплицирано – лат. “сгъвам”; забъркано, усложнено, от много посоки; общомащабно

комплот – фр. престъпен заговор, съзаклятие

композиция – лат. “съставяне, подреждане”; постройка, структура на литературната творба

компрадори – предатели на империята

компромис – лат. “взаимно обещание”; съгласие, споразумение; отстъпка, дори срещу си

комуникация – лат. “контакт”; общуване, връзка между хората, размяна на информация; мрежа; разговаряне

конвенция, конвенционален – лат. “договореност, споразумение”; условен, обикновен, общоприет; договорен предварително

конвергенция – лат. “приближаване”, сходност, поява на сродни белези и признаци, съвпадение; сближаване

конверсия – лат. “изменение”; държавни “ползи”; промяна ред на думи, като основната мисъл се запазва

конвертирам – лат. “променям, превръщам, разменям”

конгениален – лат. “ дух”/genius/; сроден, близък по дух, дарба, талант

конгломерат – съединен, уплътнен; камък от разнородни минерали; механичен сбор на нееднаквости; пъстра “сбирщина”; агломерат

конгломерация – съединеност, уплътненост; съединяване на разнородности

консилиум – лат. “съвещание” на лекари, след преглед, за диагноза и лечение на болен; консулт; експертна комисия

консистенция – състояние на плътност при пипане

консонанс – лат. “съгласна, звуча едновременно”; рима, съзвучие на съгласни; съгласуваност; вид алитерация

консонант – лат. “съгласен звук”, буквално съгласна буква; аналог на консонанс

консорциум – лат. “съучастие”; монополистическо обединение за обща дейност; концерн, тръст, картел; международна компания

константа – лат. “констанс – стоящ здраво”; постоянна величина; неизменна, стабилна

константен – лат. “стоящ здраво, постоянен”, неизменен

конструктивизъм – лат. “постройка”; схематизъм ; за разлика от имажинизма тук самоцел е формата; формализъм

контаминация – лат. “разваляне, зацапване”; чужди стихове в свои; обработка на текстолог; Пр. “аз ми се струва…”, “но стига ми тая награда…”

контекст – лат. “сплитане, съединение, връзка”; завършено изречение или откъс от речта, чрез които е възможно да се разбере смисълът на отделна дума или словосъчетание

контекстуален – лат. “свръзка” /контекст/; който съвпада или е съобразен с определен текст

контестация – лат. “засвидетелстване”; оспорване, възражение за неправилен избор или решение; писмено официално протестиране

континуитет – лат. “непрекъснат”; непрекъсната връзка между отделни части /континуум/

контракция – лат. свиване, стягане; сливане на части в думата за избягване на ЗЕВ-а

контрапункт – нем. “контра точка”; равностойно многогласие; противосложение

контраст – ит. “борба”; рязка разлика, изразена противоположност; съпоставяне на противоположни образи и идеи; антагонизъм

контрибуция – лат. военно парично обезщетение от победителя за победения; вземания

конферирам – лат. “събирам”; съвещавам се, обмислям, обсъждам

конфидент – лат. “доверяващ”, довереник, пазещ тайна

конфиденциално – лат. “доверие”; поверително, тайно

конфиденция – лат. “доверие”, поверителен, таен разговор

конфликт – лат.“сблъскване”на две противоположни страни или чувства, от възгледно противоречие; свада, крамола, кавга

конформизъм – лат. “подобие”; стремеж към единомислие, съглашателство; угодничество

конфузно – лат. “смутено”, неудобно, неловко

концептуиране – мисъл, схващане, обща представа, планиране, черновка

концепция – лат.“понятие, мисъл”; система от схващания, възгледи по научно-теоретически въпрос; основен замисъл

кончина – стар. “смърт, край”, умиране, гибел, свършек, мор, последен дъх, последен час, вечен сън, вечен покой, небитие, гроб

конюгация – свързване, съединяване на еднакви клетки

конюнктив, конюнктивен – подчинително наклонение; подчинителен, съединителен

конюнктура – лат. “съединявам”; ситуация, обстановка с влияние за изход на дело

корд – гладка прежда

корелация – лат. взаимозависимост; стохастична връзка /вероятностна/ по общи признаци на явленията; взаимообвързаност

корифей – гр. “водач”, ръководител на хор; първенец в известно направление; изтъкнат, виден деец в науката, изкуството, културата

космополит – гр. “вселена гражданство, държава”; “гражданин на света”, приет за представител на своята родина навсякъде

котерия – гр. “горя”; група корумпирани и егоисти, с тайни цели във вреда на обществото

кохерентен – взаимно свързан, съгласуван по време протичането на два и повече процеса

крампоне кръст", от crampon – "желязна примка".

креативност, креативен стил – позитивен, положителен, оригинален, богат на идеи

креатура – лат. “създание”; незаслужено издигнат човек чрез чужди протекции

креп-марокен – вид плътен копринен плат, обикновено за тъжни ритуали

крешендо – ит. постепенно засилване на тоновете и звука

крилати думи – кратки популярни думи и изрази от пословици, поговорки или известни творби; мъдри изречения и фрази

крипта – гр. “скрит”; голяма подземна галерия, служеща за погребения

крипто – скрит, таен /криптография/

кром – здрава телешка кожа за обувки

крути – сурови, строги

кръстосана рима – стиховете й се римуват един през друг /абаб/, обикновено: 1, 3 - мъжка, 2, 4 - женска

ксении – гр. “подаръци, които домакинът дава на гости”, най-често кратки стихотворни творби; миниатюри

ктитор – основател, църковен дарител /на храм, манастир, болница и др./

кубизъм – лат. “куб”; формалистично декадентско направление в изкуството в началото на ХХ в. във Франция, предшественик на дадаизма, сюрреализма, конструктивизма и др.; обектите се представят като геометрични фигури върху пресичащи се недълбоки плоскости /ромбове, триъгълници, пирамиди, сфери и т.н.; стихове във форма на бутилка, автомобил, без запетаи и точки/: Гийом Аполинер, Пабло Пикасо, Ф. Леже, Ж. Брак,

кулминация – връх, най-висок подем и напрежение; връхна точка в развой

култ, култов – лат. религиозна почит, свързана с обреди; голяма почит, преклонение пред нещо, което е най-добро, № 1; върховен

култура – лат. “обработване”; съвкупността от материалните и духовни ценности на Цивилизацията, умение рационално да се използват; образованост, знания, възпитание; състояние на живот; висока степен на развитие; растение, изискващо отглеждане и обработка

куплет = строфа – няколко стиха от стихотворение, обикновено 4 /катрен/ или 6, образуват цялост; строфа; 1/ В английското стихосложение строфа, съставена от 2 римувани стиха с еднаква дължина. Куплетът е затворен, ако е смислова и синтактична цялост, съвпадаща с метричната цялост, или отворен, ако е част от по-голямо единство Най-често със стих, който е 8-сричен или 4-ударен, идващ от метриката на латинските химни, и 10-сричен или с 5 ударения, който се смята за типично английски; 2/ Сатирична песен за актуално събитие, съставена от двустишия, често имаща рефрен. Като жанр за пръв път е включена в театрални постановки по панаирите във Франция през 16 в.; свързана с водевила. През 19 в. куплетът е една от най-разпространените форми на популярната песен; 3/ Във френската средновековна поезия – римувано двустишие /дистих/

купюра – съкращение в окончателен текст; отделна облигация от заем

курантен – текущ

куратор – опекун, попечител на малолетен; следящ болест на болен; уредник на изложба

куртоазия – фр. “кралски двор”; израз на внимание и зачитане; изисканост, учтивост, любезност; етикет

кърня – диал. кърша клоните на всяко дърво, кастря

кътинг – англ. “монтаж” /в киното, телевизията и т.н./

ладен, лоден – връхна, горна, мъхеста мъжка дреха

лайвстайл – англ. “стил на живот”, поведенчески модел сред обществото

лайтмотив – нем. “главен, ръководен мотив”; основен мотив в творба или в творчеството

лакмус – багрилно вещество за доказване на химическа реакция; лакмусова хартия

лаконичен стил – сбити, пределно стегнати, кратки и ясни изрази /лаконизми/, присъщи на спартанците /Лакония, Гърция/: сентенции, максими, афоризми, пословици и поговорки

ламела – лист от метал; тънък слой от тъкани, люспа, пластинка /за превключване/

лансирам – пускам в ход, разпостранявам; давам възможност някому за издигане; вземам се

лануго – мъх по кожата на новородено

лапидариум – лат. “камък”; каменна зала; галерия от скулптури

лапидарност, лапидарен стил – лат.“каменен”; характерен с краткост, ударност, максимална сгъстеност, внушителност, яснота и изразителност, в който е изпуснато всичко, което се подразбира; характерен за надписи, надгробни слова, посвещения, сбити описания и характеристики; лаконичност

лапис – лат. “адски камък”, сребърен нитрат

лапсус – лат. “подхлъзване”; грешка, неволно опущение /lapsus kalami, lapsus lingve – грешка на перото, грешка на езика/

латентно – лат. “невидимо, скрито”; недостъпно за външно наблюдение; скрито, тайно

лауреат – лат. “увенчан с лавров венец”, победител-поет; носител на отличие и голяма награда; класиран над конкурентите

левитация – преместване на тела, единствено с помощта на волята; телекинеза

легитимация – лат. “законен”; лична карта, паспорт; узаконено право, пълномощие

лекит – античен глинен съд

лексика – гр. словното богатство на един език, сборът от думите в речниковия състав на даден език /средно за човек 2000 думи, лексиката на българския език съдържа над 100 000 думи; Вазов – 45 000/

леониди – поток падащи звезди

либидо – лат. “похот”; силно полово влечение; енергия, сила от половия инстинкт

либрето – ит. “книжка”; художествен редактиран и адаптиран текст към опера, оперета и др.

лизис – постепенно спадане на температурата

лин – голям дървен съд за грозде и вино

лингвистика – гр. “lingve”, език; езикознание

липосукция – гр. “тлъстина, мазнина изсмуквам”; премахване на тлъстини по тялото

лирика – един от трите основни литературни рода /наред с епоса и драмата/; в стихотворна форма. Отразява действителността, пречупена през чувствата и мислите на твореца. Видове: елегия, ода, химн, епиграма, епитафия, еклога, епиталамий, дитирамб, мадригал, канцона, сонет и др. Тематично се дели на: любовна, пейзажна, гражданска, политическа, философска, религиозна и др.; фина поезия

литература – лат. “буква, книжнина”; писаното художествено, научно и документално слово

литогравюра – гравюра върху камък /лито/

литота – гр. “простота, скромност”; стилистичен похват; фигура на речта, която води до омаловажаване на дадено твърдение. Противоположна на хиперболата – силно преувеличено намаляване. Често се използва в ежедневния език, например "не е лошо" в смисъл на "хубаво е". Обикновено се предава чрез изрази, включващи отрицание или ирония

лого – гр. “слово, мисъл”; отнася се до дума, слово, учение; мъдър надпис; девиз, мото

логос – гр. “слово, дума; понятие, мисъл, разум, наука”

лоден, ладен – връхна, горна, мъхеста мъжка дреха

лонгплей – англ. “дълго върви”; дългосвиреща плоча, максисингъл

лорнет – сгъваеми малки очила с дръжка

луга – пепелива вода за пране

лустро, лустросвам – ит. “външен”; привидни: лъскавина, блясък, красота; излъсквам, изглаждам; прен. приравнявам по критерии

магистър-легарсиум – лат. “съдник на реалност”

магма – тесто; нагорещена лава

магнат – крупен капиталист

маис – царевица

макам, макама – жанр през 10 в. в средновековната арабска, персийска и еврейска /на иврит/ литература; Цикли разкази в римувана проза /в стил садж/, обединени от един главен герой – ловък хитрец и измамник, с жертви - предимно богаташи и велможи; разказвачът е по правило очевидец. Представители: Хамазани Бади аз Заман, Ал Харири; проточена мелодия в музиката на Ориента

максисингъл – англ. “дългосвиреща плоча”; лонгплей; хит

мамила – центърът /зърното/ на гърдата; средата на ареолата

мамон – арам. дреносирийски бог на богатството; дявола; алчността, користолюбието

мандало – дървено или желязно резе за затваряне на врата

маниерен стил – оригиналничене, прекомерно преиграване, придаване на важност

мантия – широко наметало

маргиналии – лат. “граница” /марго/; бележки по полето на старопечатна книга или ръкопис

маргиналност – страничност, маловажност, извън основното, неважност

маринизъм – морски, морска тематика

марионетка – кукла на конци

мартиролог – свидетел мъченик; списък, изброяване на жертви, загинали за една идея /вяра/

масал – любопитна и весела историйка; анекдот

мас-медиа – лат. “буца среда”; средствата за масова комуникация

матине – сутрешен прием на гости

матрьошки – дървени кукли, които влизат една в друга

медиа – лат. “среда”; средство за масова комуникация /вестници, радио, телевизия/

мезостих – гр. “средище ред”; образуване на думи и изречения от букви в средата стиховете

мезофора – повторения на определени звукове и срички в средата на думите

мейкинг – англ. правене, нагласяне на нещо

мелтем – лек морски вятър, бриз /П. Вежинов/

мемоари – англ. “памет, спомен”; литературно обработени спомени, дневник; записки от преживяно; документално четиво

менада – почитателка на Дионис; вакханка, пияна, бясна жена

менажер – покровител, закрилник

менажерия – зоопарк, зверилник с редки видове; разхвърляност, хаос

меркантилизъм – търговски купуващ; стремеж към материални облаги, комерчество, търгашество; сребролюбие

меродавно – официално, достоверно /от точен източник/

месал – лат. “менза”, маса; покривка за тесто или за трапеза

месия – евр. “помазан” /машиах/; спасител, за да премахне злото

мета – гр. “след, със”; между, заедно с, след и промяна /метатекст, метатеза/

метатеза – гр. “преместване” на звукове в думата и погрешно произнасяне; за постигане на индивидуализация и типизация на образа

метафора, метафоричност – гр. “пренасяне”, преносност; говори се за едно, а се подразбира друго; фигура на речта, троп, в който въз основа на прилика – дума или израз добиват ново, преносно значение; пренасяне черти от прякост в преносност, от човек на неодушевени и обратно. Употребява се широко в речта и в художествената литература /"Песента на колелетата", “Бялата лястовица”/

метафраза – гр. “преизказване” на друг, вместо източника

метонимия – гр. “преименуване”; преносно значение чрез назоваване на друго-сходно такова; заместване по съседство; синекдоха

метрополис – главен град

миманс – пауза, второстепенни роли, “декори” – статисти, фигуранти

мимезис – подражателство, мимикрия

миметично – подражателско, мимикрическо

мимолетност – кратковременност, нетрайност

минотавър – човекояден бик на цар Минос, с човешко тяло, убит от Тезей; алчен, ненаситен

мистерия – гр. “тайнство”

мистификация – фр. “измама”; съзнателно въвеждане на друг човек и обществото в заблуда, измама; съзнателно посочване на лъжливо авторство с цел да се избегне преследване от цензура или за да се предаде на творбата ценност като древен паметник. Най-известни мистификации – "Поемата на Осиан" от Д. Макфърсън, "Веда Словена" от Стефан Веркович. Съществуват и мистификации, при които авторът се скрива зад измислено име или роля. П. П. Славейков събира в книгата "На Острова на блажените" свои стихове, които представя като антология на поети от несъществуваща страна

митическо, митологизация – приписване на фантастични черти на реални образи и явления

митологема – от гр. “предание слово”; същностна идея, героичен образ, сюжет в митическия разказ /Крали Марко/

модернизъм – фр. “съвременен, най-нов”; направление в литературата и изкуството от края на 19 и началото на 20 в., с нови идейно-естетически схващания /дехуманизация, дегероизация, антиисторизъм/ и изразни средства /вътрешен монолог, алогизъм, монтаж, мозаичност/, близо до декадентството и мистиката, враждебно на традиционното и класическото /Оноре дьо Балзак, Густав Флобер, Максим Горки, Михаил Шолохов/, следва конформистки буржоазията /Фридрих Ницше, Анри Бергсон, Зигмунд Фройд, Албер Камю/. Разновидности: абстракционизъм, абстрактен импресионизъм, авангардизъм, ар нуово, бодиарт, видеоарт, дадаизъм, екзистенциализъм, експресионизъм, импресионизъм, кинетично изкуство, концептуализъм, кубизъм, минимализъм, неопластицизъм, нов роман, оп арт, поантализъм, поп арт, пърформанс, сецесион, символизъм, супрематизъм, сюрреализъм, театър на абсурда, футуризъм, фовизъм, фотореализъм, хепънинг

мозаичен стил – пъстър, с неочакваности, изненадващ /Макс Фриш, Ж.-П. Сартр, Х. Бьол, М. Валзер, Луи Арагон, П. П. Славейков, Бл. Димитрова/

молепсвам – предавам заразителна болест, заразявам, охулвам, опетнявам; орисничество; молепсизъм в литературата /Пенчо П. Славейков/

монизъм – гр. “сам”; едностранчивост, едноначалие /или дух и идея, или материя/

мониторинг – текущ контрол, наблюдение

монограм – гр. “самобуква”; условен знак, вместо подпис; плетеница от инициалите на име

монография – гр. “сам пиша”; цялостно научно изследване върху един проблем

монодия – солова песен в старогръцкия театър, монолог без хор; певческа ария - каденца

монолог – гр. “разговор с един”; самостоятелно изказване; цялостна във формално и смислово отношение реч, която не се прекъсва от друг участник в комуникацията. Притежава самостоятелност за разлика от репликите в диалога. Бива драматичен монолог /вкл. монолог в естрадата и кабарето/, лиричен монолог, вътрешен монолог, епичен монолог, монолог-разказ, монолог, отправен към адресат, без да се очаква отговор от него, монолог към Бога или свръхестествени сили /молитва/

монопол – лат. “право на някой да търгува”; привилегия, изключително право върху нещо

монотеизъм – лат. “единобожие”

монотонност – гр. “еднообразие”; скука, отегчение, досада; звук с еднакъв, равен глас

монпарнас – историческо място на Левия бряг /Rive Gauche/ на река Сена, на юг, в Париж, прочуто с мюзик-холове, ателиета и кафенета на художници

морава – млада трева

мораториум – забавящ; временна отсрочка, възбрана, вето за момента

мохикан – изчезващо червенокожо племе около река Хъдсън; последният вид /Дж.Ф. Купер/

мулетарен – екстензивен, бавен

мултилатерален – многостранен

мултиплициране – многостранност; възпроизвеждане на копия, умножаване

нагон – вътрешен подтик, инстинкт

надлежно – което се следва да бъде, което по необходимост принадлежи на нещо; съответно

нал – пиронче за подковаване подметката на обувки

налбант – подковач на добитък

наратив – лат. “narro”, “разказвам”; повест, разказ; къса проза

наратология – лат. “разказвам” /narro/; теория на разказването. Като обособена област на изследвания в литературознанието се оформя в края на 60-те г. на 20 в. Заема средищно място между структурализма и рецептивната естетика. Приема, че съществува "дълбинна структура", и разглежда реализацията на тази структура, отчитайки комуникативния модус на художествената творба. Построява унив. модели на повествованието, разграничава 2 аспекта: формалната структура на повествованието и начините на нейното реализиране от гл. точка на диалога на писателя с читателя

нарта – шейна за еленски и кучешки впряг

нартика – предверие на храм

наталитет – раждаемост, прираст

научен стил – стил с научна терминология

нация – исторически създадена устойчива общност от хора, с общи: език, история, земя, бит култура и модерна държава; народ – общи: език, религия, територия и време

неведом – незнаен, неизвестен; тайнствен, непонятен

невежа – човек, който няма знания; необразован; лаик, илитерат

невермор – англ. “nevermore”, никога вече /поет./

нега – нежност, блаженство, наслаждение; сладка тъга

неглиже, неглижиране – свободно, небрежно, без докарване; омаловажаване, пренебрегване, без внимание /!/

неимоверно – извънредно голямо; невероятно

неистово – необикновено силно в проявата си

некрофилство – влечение към смъртта

неловкост – срамежливост, неудобство

немара – незалягане за нещо, нехайство; немарливост, невнимателност

неолог – гр. “нова наука”; създател на ново учение; новатор

неологизми – гр. “нови думи”, въвеждат се от пуристите

неологизъм – гр. “нова дума, израз, наука”

непомерно – непосилно /непомерно силен духом човек/

неприкосновен – не може да му се посегне, който се пази цялост /за крайна нужда/

нереално – недействително

нереиди – гр. “морски нимфи”

нескопосен – неугледен, несръчен, извън приетото за приличие

нестижателен – рус. “безимотен, неимащ нищо”

низгвернат – цсл. изпъден, свален, изгонен, натирен; низвъргнат

нирвана – санскр. “изгасване”; според будистите е състояние на върховно блаженство, което се постига чрез освобождаване от всякакви житейски грижи и стремежи; райско спокойствие

нисък стил – просторечието по Ломоносов

нихилизъм – лат. “нищо”; отрицание на дворянството в Русия през 60-те; неоправдано отричане на обществените норми, моралните принципи, културното наследство и др.

нишан – белег, знак; мишена, личба, знамение; турски орден

но пасаран – исп. “няма да мине!”; възбана, блокиране

номинатив – именителен падеж

нонсенс – безсмислица, глупост

нотация – лат. “упътване”, наставление; укор, мъмрене; сбор условни знаци за понятия

нотис – англ. бележка, кратко описание; съобщително писмо

нумизмат – лат. “монета”; специалист, колекционер на древни монети или предмети

нюанс – фр. “отсенка”, малка, едва забележима разновидност на багра, звук, мисъл; разлика

обективно – съществува вън и независимо от нас, реално; противоположно на субективно

обол – дребна монета в древна Гърция, 1/6 от драхмата; нещо дребно, незначително

обръщение – назоваване, укор, заповед, проклятие /в поетическия синтаксис/

ода – лирически вид; тържествена, приповдигната прослава на забележителни събития, подвизи, добродетели. Възниква в античността /Пиндар/

оджак – огнище

окалина – окисление по метала

оксиморон – гр.“остроумен-глупав”; стилист. фигура, съчетание на логически взаимоизключващи се думи и изрази /"Едничък дом на мойта скръб бездомна", “сладка мъка”, “ден в нощ”/; постига се чрез употребата на т.нар. контрадиктурни епитети, които се противопоставят на съществителното име, което определят или чрез екстремни епитети /божествено нищо/; учестена употреба в имажинизма

окултен – лат. “скрит, таен”, който не може да бъде обяснен чрез опит или по научен път

ол – спортно равенство

олицетворение – персонификация – художествен похват, преписване на човешки черти върху животни, предмети, явления; одухотворяване /старо/; прозопопея

олук – водосточна тръба

омерта – ит. “мъжество”; обет за мълчание в мафията, неин основен закон

омоним – гр. “еднакво име”, но различно значение /лак, нос, град, плитка, коса/

омофон – фр. “равнозвучен”; две думи звучат еднакво, но се пишат различно и са с различно значение /плет, плета – куб, куп/

онлайн – англ. “on line”, на линия; директно, веднага; в готовност, без бариера

ономастика – гр. “име”; дял от езикознанието за географски и човешки собствени имена; вид просопография; етимологически речници

ономастикон – речник за етимологията на собствените имена

ономатопея – гр. “звукоподражание”

опека – покровителство, закрила, попечителство

опортюнизъм – лат. “съглашателски” с противника за лична изгода; приспособленчество към момента; безпринципност /близо до популизъм/

опосум – двуутробен бозайник, подобен на катерица и таралеж; кожа от такова

оптимализиране – към най-доброто /оптимален – най-блогоприятен и най-добър/

оратор – лат. “красноречив говорител”

ординерен – обикновен, посредствен, прост

ординерно – лат. обикновено, посредствено, просто

ортодоксалност – спазване основите на учение, мироглед; правоверност, православие

ортофотоснимки – от птичи поглед, снимки от самолет /на площи, земя/

остен – тояжка за подкарване на добитък

отава – трева, израсла повторно на мястото на окосената

отрицателно сравнение – отрицание на тъждеството – “то не било, най ми…”

отъждествяване – рус. “уеднаквяване, приравняване”

охлократия – гр. “тълпа сила”; власт и управление на тълпите

оцелот – ацт. “ягуар, тигър”; голяма хищна котка, с пъстра окраска

пазвант – нощен пазач в населено място; пазач

пак – дълбок, дългогодишен, полярен лед; ледено поле

палимпсест – пергаментен ръкопис, чийто първоначален текст е измит или изстърган и върху него е написан друг текст

палиндром – гр. “назад отново на път”; думи или числа, които се четат по един и същ начин отляво надясно и отдясно наляво /най-старите са от около 2000 години/; вид ДНК секвенции

палитра – ит. “лопатка”; дъсчица за смесване на бои; подбор на цветове; изразни средства

памфлет – английски популярен герой през ХІІ в. Италия – сатиричен литературно-публицистичен вид срещу обществена група или лице; с остри изобличителни средства; лаконизъм, сарказъм, остър език; Литературно-публиц. жанр на злободневна тема. Остро полемична и саркастична критика на гледища, личности, обществени групи и институции

панацея – гр. “цяр”; “универсално”, вселечебно лекарство за всички болки, болести, смърт

пандера – ит. “знаме, флаг”

пандора – гр. “дар”; първата жена в гр. митология, съпруга на Епиметей, брат на Прометей, която получила от Зевс като подарък кутия с всички бедствия; прекрасна жена, създадена за наказание на хората; Кутията на Пандора, Пандорина кутия – извор на нещастия

панегерик – гр. “похвално слово, възхвала” голяма; 1/ Литературен жанр, хвалебствена реч /през античността – до 18 в./ 2/ Сборник, съдържащ произведения на ораторската проза и агиографията. Текстовете са свързани с църковни празници. В България – първоначално преводни. Минейни панегирици – за неподвижните празници в църковната година, характерни с празничните слова и ораторската проза. През 14 в. към минейните панегирици се включват повече жития, екзегетически беседи, слова на съидейници на Теодосий Търновски и патриарх Евтимий 3/ Празнична тържествена реч, произнасяна на религиозни церемонии, наричани в Древна Гърция панегири. В Древния Рим панегирикът е хвалебствена реч в стихове, откъдето идва съвременният смисъл – неумерено възторжена възхвала

паноптикум – музей на редки предмети и препарирани животни

панорама – гр. “изглед” на местност отвисоко; широк обзор на творчество

панта рей – гр. от израза “панта рей, панта киней” – всичко тече, всичко се променя

пантеизъм – лат. “бог природа”; обожествяване на природата; бог е “разтворен” в нея, отъждествен; архаични религиозни представи

пантеон – гр. “всички богове”; набор от всички божества в политеизма; гробница на герои

пантомима – театър, в който художественият образ е без говор, само с мимика и жестове

пап – обущарското лепило; чириш

папийонка – фр. “пеперуда”; къса вратовръзка с пеперудена форма

парабола – гр. “приближаване”; в античната поетика малка приказка или анекдот; разгърнато сравнение, което образува завършен образ и функционира самостоятелно. Първи образци на жанра се откриват в поемите на Омир. Сравненията биват неочаквани и вече срещани в разговорната реч. Състои се от 3 елемента – предмет, признак и образ. При някои признакът на предмета не е даден

паралелизъм – гр. “успоредност”: образен, синтактичен, отрицателно сравнение, звуков /римата е към него/; синхронност

параноя – гр. “безумие, лудост”; налудничави идеи за преследване, с ясна мисъл и интелект

парантеза – писмен знак скоба ( ); вмъкнати, поставени в скоби думи

парвеню – фр. “издигам се, забогатявам”; издигнал се бързо на високо обществено положение, без да притежава духовните качества, навици и култура за това; новобогаташ некултурен, влязъл в хай-лайфа; големеещо се юпи

парекселанс – фр. “де факто”; наяве

парки, мойри – трите богини-орисници на съдбата /Клото, Лахезис, Атропо/

пародия – жанр в литературата и в изкуството; сатирична, иронична или хумористична имитация на стил, направление, жанр, начин на изразяване или поведение. Първи образци се откриват в литературата на Древна Гърция – Хипонакт /6 в. пр. Хр./. Пародии пишат: Еврипид, Аристофан, Шекспир, Гьоте, Хайне, Пушкин, Хр. Смирненски, Д. Дебелянов

парономазия – гр. “покрай наричам”; стилна фигура, при която се употребяват близки по звуков състав думи, но с различно значение, заместване на един начален израз с друг /очевадно, очевидно/; паронимия

партикуларен, партикулация – лат. “отделен”, който се отнася до една част; частичен; отцепване, отделяне от общото

партиципирам – лат. “вземам участие, участвам”; включвам се; деля; споделям

партиципиране, партиципиум – вземам участие, участвам; църковно причастие

партиципиум – лат. причастие

пасеизъм – фр. “минало”; превъзнасяне на миналото в ущърб на сега; консерватизъм

пасианс – фр. “търпение”; редене на карти по определен начин за забавление и гадаене

пасионато – ит. страстно, с особено чувство

пасквил – изобличителен кратък публицистичен вид – хаплива клевета

паспарту – подходящ за всякъде; специална картонена основа за картина, портрет и под

пастелност – мекота, топлота, семплост

пастише, пастиш – фр. “каша”; епигонство, пародия

патерик – сборници от разкази и поучения, свързани пряко или косвено с живота на монасите; създадени на гръцки и латински език. Събрани в 6 сборника. Преведени са изцяло или частично от гръцки на староб. език в най-ранния период от разв. на българската литература /до 12 в./

патетичен стил – гр. “силно чувство”; чувствен, приповдигнат

патина – ит. благородна ръжда

патос – гр. “страдащ”; силно и трайно чувство; голямо въодушевление

пегас – гр. “извор”; крилат кон, роден от кръвта на обезглавена Медуза; вдъхновение на поет

педантизъм – фр. “pedante”, педагог, даскал; дребнавост, “буквоядство”, придирчивост; прекален и пресилен формализъм

пенал – лат. “перо”; кутия за моливи

пеналти – лат. “наказание”; дузпа; 11-метров пенален удар

пенджерче – диал. прозорче

пентаграм – гр. “пет буква”; магическа петолъчка; символ на съвършенство

перипатетизъм – гр. “разхождам се”; философско учение на Аристотел – мислене с разходка

перисталтика – гр. “свиващ”; последователно чревно свиване и изтласкване на храната

перифраза – гр. стилна фигура за предаване на известна мисъл или понятие описателно

перманентен – лат. “траен”; непрекъснат, постоянен

перспектива – триизмерно изображение в дълбочина към хоризонта; бъдеще, след време

перфекционизъм – лат. съвършенство, отличност

перфидност – лат. “коварство, вероломност”

перформанс, пърформанс – фр.“от форма”; постижение, успех; тест за интелигентност; изпълнение, извършване; действие, работа, проява; подвиг, постижение; представление, забава, концерт; номер /цирков и пр./; сутрешен театър; матине; кинопредставление без прекъсване; техническа характеристика /на машина/, експлоатационни качества, производителност, коефициент на полезно действие; пренебр. що за поведение!

петимен – гр. “желая” силно нещо; копнеещ, жадуващ

петиция – лат. “иск, искане”, колективна официална молба до висши органи

пехливани – борци; силни хора

пиаца – стоянка на тактита и превозни средства; борса на открито; пазар

пигмалион – митическа птица

пигмоид – гр. “колкото палец или пестник”; нищожен човек, подобен на джудже; пигмей

пиедестал – основа на паметник, статуя, колона; подножие; високо положение

пиета – милосърдие; изображение на Дева Мария, оплакваща Иисус

пиетет – дълбоко уважение, почтително отношение към някого и нещо

пикантерия – което дразни любопитството, жълтина, клюка; вкусотия

пикареска, пикаресков роман – една от най-ранните форми на европейския роман. Заражда се в Испания през 16 в. ("Ласарильо от Тормес"). Епизодична, хронологична структура, обединена от разказа на главния герой (често беден, но ловък и находчив в борбата си за оцеляване), който, описвайки житейския си път, разкрива и картини от живота на различни социални среди /Хитър Петър, Питър Пан, Иванушка/

пиктография – лат. гр. “рисунка, знак пиша”; наука за знаците и символите

пинакотека – гр. “картина вместилище”; картинна галерия – кафе; хранилище за картини

пинтия – тур. скъперник, стиснат

пирихий – ритмическа стъпка от две кратки срички, равни на две мори /две дъгички/. Играе роля за облекчаване на ямба и хорея в поезията, където би трябвало да стои ударена сричка, а няма такава. Например: “Покойници, вий в други полк минахте…”/Ив. Вазов, Новото гробище над Сливница/

питая – изпитвам, лелея някакво чувство, захранвам

питиуе – слав. скрито, съкровено

питос – античен, яйцевиден, глинен съд за течности и храна

пицикато – ит. ефектно, приглушено дърпане на струната с пръсти

пиърсинг – пробиване на дупка по тялото; перфорация

плацебо – лат. “ще бъда харесан”; симулантна операция, лекарство /хапче/ с терапевтичен, автосугестичен ефект /лечение чрез самовнушение/; плацебо ефект /вид хомеопатия/

плебисцит – лат. “решение на народа”; всенароден вот по важни държавни въпроси; референдум; допитване до нацията

пледирам – фр. боря се за някаква кауза в нечия полза; изисквам в защитна реч /пледоария/

пледоария – защитна реч; съдебен преамбюл /увод, прелюд, всъпление/

пленер – фр. “пълен въздух”; рисуване на открито сред природата; картина от открито

плеоназъм – гр. “излишък”; повтаряне на едни и същи или сродни по значение думи и изрази, езиково разточителство; многословие. Пр.: изправи се прав, добрият Добри, околната външна среда, човешкото му хуманно отношение

плеяда – звезден куп в Телец; 7 океански дъщери, 7 поети /Ронсар/; група творци в епоха

плужик – рус. “охлюв”

плурализация – заместване на мн.ч. вместо единствено /обратно на сингуларизация/: донжуановци, отеловци, байганьовци; плурал – мн. ч.

плутократ – гр. “богатство сила”; влиятелен и властен чрез богатството си

поанта – фр. “острие”; композиционен похват, обобщаващо твърдение; изненадващ обрат в развитието на произведението, най-често в завършека; подчертава художествената идея /сонетите на У. Шекспир/; дума, израз, сентенция, строфа, която обобщава посланията в целия текст за финал

подмолно – тайно, скрито

позитивизъм – положителност; склонност да се ценят само материалните изгоди

покров – покривало, покривка; бяло платно, с което покриват мъртвец /саван/; таван

полемика – гр. публичен спор при обсъждане на проблем

поливалентност – многовалентност

полисемия – гр. “многозначност” на думата

полисиндетон – гр. “многосъюзие”

политеизъм – лат. “многобожие” /пр. мормонството/

помпозен – тържествен; шумен, разкошен; надут, натруфен

популизъм – лат. “народ”; непопулярни мерки, за да се спечелят дивиденти /по избори/

постамент – лат. бетонна или каменна подставка под паметник, статуя, колона и др.

постер – плакат

пост-фактум – лат. “минал факт”; след всичко свършено; вече без смисъл и значение

потенциал – лат. “възможност, сила”; перспективност на качествата

потенция – фр. “опора”; лат. сила; скрити възможности, способности, перспектива, енергия

потир – сребърна или златна чаша с високо дъно за причастие

прабългарски език – език на Аспаруховите българи, към северозападния клон на хуно-алтайските езици; отмира към края на 9 в. В българския език от него остават около 100 думи: бисер, белег, белчуг /белезници/, бъбрек, българи, баща, капище /храм/, кумир, кокиче, пашеног /баджанак/, сан, тояга, чертог /ложе/, чипаг /чепкен/, чичо; както и около 30 титли, 300 неразчетени рунни надписа и др. /П. Добрев “Езикът на прабългарите”; Ст. Младенов/

прагма – гр. “работа”; практика

пранга – ит. окова, верига; букаи

преамбюл – лат. “встъпление, увод” в съдебно или ораторско слово; пледоария; увод; прелюд, увертюра /в музиката/; експозе /в дипломатическия протокол/

превантивно – лат. предпазно, предохранително

превенция – лат. “предотвратяване”; предварителни обезопасителни мерки

преекспонирам – преигравам с показването

презенс – лат. сегашно време

презентация – лат. “предявявам, представям”; официално представяне, вид премиера, промоция на определен продукт; мултимедиен проект

презумпция – лат. предположение по вероятности; вярно, до доказване на обратното

прелюдия – музикално встъпление, първа част на мащабна творба

премиера – фр. първо представление, първо показване пред публика

прерогатив – лат. изключително право, привилегия

прецедент – предшествуващ; случай от миналото, който може да послужи за пример или оправдание; изключение от традицията

примитивизъм – елементарност, първобитност, грубост, необразованост

притворство – рус. “лицемерие, преструвка”

притча – алегоричен разказ с поучително съдържание

проджект – англ. “проект”

прозаичен стил – на немерената реч; сух – иронично

прозвище – рус. название на някого по отличителна черта; прякор, друго популярно име

прозопопея – гр. стилистична фигура за “одушевяване” /вж. олицетворение/

проклитика – лат. “с наклон напред”; неударена думичка, която акцентно се слива със следващата /за кого, като някога, не мога/

прокоба – предсказване за беда

промоция – лат. “повишение”; даване по тържествен начин научна степен на някого; официално провъзгласяване за доктор; премиера, презентация на продукт пред публика

просопография – гр. описание на характерите и живота на такива лица, които се явяват в произведенията на поети и писатели, действителни или измислени; ист. наука просопология

протагонист – гр. древногръцки актьор с главна роля в театъра; главно действащо лице

протекционизъм – покровителство, специално подпомагане

протекция – лат. “защита”, покровителство от влиятелно лице в работата, службата

прототип /в литературата/ – гр. “първичен”; реално съществуваща личност, чиито черти авторът използва при изграждането на художествен литературен образ

протуберанс – лат. “подуващ се”; слънчево изригване; изпъкване, тъпа издатина

проформа – привидно, за спасяване на външния ред; направено за лице

прякор – въз основа на друго име и белег, прикачено качество или свойство

псалм – лирична еврейска песен за възхвала на бога; псалом

псалт – черковен певец

публицистика – лат. “обществен, публичен” – политическият печат

пулпация – лат. опипване, напипване; масажиране

пургатив − лат. силно “очистващо”, очистително средство

пуризъм – лат. “чист”; борба за очистване на езика от чуждици

пуританство – англ. “чистота”; строга нравственост, аскетизъм

пък – англ. дух-пакостник

раболепие – рабско самоунижение, угодничество, нагаждачество, сервилност; клакьорство

разпространение – реклама, честота, обширност, обхват

ракурс – необичайна перспектива за окото; положение на изобразяван в перспектива предмет; въображаема проекция

рампа – издигнатина за товарене

рапид – забавен кадър, бавно

рафиниран – лат. “пречистен” от примеси суров продукт; фин, избистрен и ясен; кларифициран; прозрачен до съвършенство

реабилитация – възстановяване на доброто име и достойнство, права

реанимация – лат. “оживление”; бързи мерки за съвземане и при операция; превенция

регалия – лат. “царски” символ /корона, скиптър/; знак за почест; запазена лична облага

регистър – опис; указател, списък; подходящите езикови средства за определена речева изява; начини, по които се осъществяват комуникативните намерения; зависимост на предпочетените езикови средства от изискванията на конкретна комуникативна ситуация

регресия – лат. “обратен”, процес на движение назад в развитието, изоставане, упадък

резигнация – лат. “отказвам се”; безропотно примирение, подчинение на съдбата

резолюция – лат. “разрешение”; официално разпореждане

резонанс – лат. “издаващ звук”; рязко увеличаване, слушаемост; отзвук, отглас

резултантен – лат. “отскачащ, отразяващ се”; произтичащ от; равнодействащ; 3-и тон

реквизит – необходими предмети за представяне на постановка

рекурентен – лат. “бързо се връща”; повтарящ се, повратен

релаксация – лат. “отпускане”, отпочиване, разхлабване, намаляване на напрежението

релативен – относителен

релация – лат. “донесение, разказ”; връзка, посредничество; разстояние

реминисценция – лат. “възпоменание”; смътен спомен; идея, образ, картина от миналото

ремотив – повтарящ се мотив, вид “смислово-съдържателен” припев

ренесанс – фр. “възраждане” на изкуството и културата; ХІV в. в Италия, а у нас 1762 г. с Паисий; разцъфване, родилен подем

рентген – лъчев рентгенов апарат за снимки на човешкото тяло и вътрешни органи

репортаж – разказ на събитие за деня

репрезентативен – лат. “представям”; представителен

репродуктивност – самовъзпроизвеждане, размножителност

репродукция – възпроизвеждане на картини и др. чрез фотография и печат; размножаване; спомняне; различно от макинажа

респект, респективно – лат. “внимание, уважение”; почит, страхопочитание, внушаване на прилично държание; до всеки поотделно, съответно, надлежно; следователно, логически

рестриктивен – лат. “точен”; ограничителен; в педагогиката /рестриктивен подход, флустрация/; прекалено строг

рестрикция – лат. “ограничение”, монопол върху нещо, за да се повишат цената и печалбата

ретардация – лат. “забавяне”; комп. похват на времево отвличане вниманието на читателя

реторика, риторика – теория на красноречието и ораторството от Аристотел в древна Гърция, но разцвет в Рим с Цицерон, Квинтилиан, Тацит; безсъдържателност с пресилена употреба на похватите

реторичен – ораторски, красноречив, надут, празнословен, фразьорски

реторичен въпрос – въпрос с художествен утвърдителен отговор

реторичен стил – с реторически фигури: възклицания, обръщения и реторични въпроси; характерен за ораторите; софистки

ретроградност – отстъпване назад; назадничавост, реакционност

ретроспекция – фр. “гледам назад”; композиционен похват, промяна посоката на художественото време; връщане към минали събития, които са с важно значение за последвалото сюжетно развитие

ретуш – фр. ръчна обработка; разкрасяване; поправям, смекчавам недостатъците; чистя негатива; омекотяване

референдум – лат. “за което трябва да се отнесем до народа”, допитване на властта до целия електорат; плебисцит

рефрен – повтарящи се стихове в лирическия текст

рецептивност – лат. възприемане, сетивност, чувствителност /рецептивна естетика и херменевтичен морал на Ханс Роберт Яус/

рецесия – лат. “отстъпване”; производствен спад, безработица, инфлация; изчезване на наследствено; отстъпление на положителното

рецидив – лат. “повтарящ се”

реципиент – лат. “който приема”; получаващ кръв от донор; възприемащ

реципрочно – лат. взаимно; съотносително; паралелно; симетрично; съвместно

ригиден – лат. “вцепенен”, скован, втвърден, негъвкав; вкочанен, вдървен, неподвижен; почти труп; сексуално пасивен

рима – гр. “rithmos”, ритъм, съгласуваност, стройност; съзвучие в края на стиха; повторение на еднакви звукови групи, най-често в края на стиха /виж клаузула/. Играе стиховоорганизираща и ритмична роля. Според мястото на ударението бива мъжка /на последната сричка; ямб/, женска /на предпоследната; хорей/, дактилна /на третата сричка от края/, хипердактилна /на четвъртата сричка от края/. Според разположението римите са съседни, кръстосани, обхватни, съставни и др. Звуково повторение предимно в края на два или повече стихове, което има ритмично, мелодично и косвено – смислово значение в стихотворението. Като отбелязва със звуково повторение края на стиха и способността за създаването на основната стихова пауза, римата засилва усещането за разделянето на стихотворната реч на закономерно повтарящи се съизмерими речеви единици – стихове. Ритмично значение има и редуването на различен тип рими.Римата придава по-голямо благозвучие на стиховете. Тя има значение и за смисловата им изразителност, като се включва в съвкупността от средства за изразяване преживяванията на поета, особено т. нар. фокусираща рима /римуване на думи, най-важни по смисъл за дадена част от стихотворението/.Римата започва от последната ударена гласна в стиха /русалка – малка, устремен – ден/, но понякога се обогатява и от еднакви по гласежсъгласни и гласни, които предхождат ударената гласна /напр.: зрак – мрак; мъгловито – жаловито – в първия пример римата се обогатява със съгласната р-, а във втория – със сричката лов-/. Съзвучните гласни пред ударената гласна не се броят като срички от състава на римата. Римата задължително обхваща ударената гласна и поне една съседна гласна /не се смята за римуване, когато са еднакви само крайните гласни на думите, напр. страна – зора/. Когато ударената гласна е в края на стиха, необходима е еднаквост на предхождащата я съгласна /гори – зори/ или е след нея /дял – бял/. Според мястото на ударението римите са различни. Ако е ударена последната сричка на римуваните стихове, съзвучието /едносрично/ се нарича мъжка /ямбична/ рима /грей – лелей/. Ако е ударена предпоследната сричка, римата /двусрична/ се нарича женска /хорейна/ – крилати – разклати. Когато ударението е върху третата сричка от края на стиха, римата /трисрична/ се нарича дактилна /мироздание – разстояние/. Много рядка в нашата поезия е хипердактилната рима /четиристишна/ – с ударение върху четвъртата сричка от края на стиха /настъплението – избавлението/. Ако римата завършва на гласна, нарича се отворена, ако завършва на съгласна – затворена. Повторението на едни и същи думи в края на стиховете се нарича тавтологична рима /вж./. В хумора и сатирата се използва омонимична рима /вж../., а също и каламбурна рима /вж./.Според мястото на римуваните стихове в строфата различават се съседна /ааббвв…/, кръстосана /абаб/ и обхватна /абба/ рима /вж./. Особен вид е римуването на думи след всеки трети стих, например: а/ Аз любя всичко живо, б/ що светлий лъч заражда, в/ в скръбта на всички рани г/ по майката земя, а/ вблаженството свенливо, б/ що цвят на цвят обажда, в/ и в злобното мълчание г/ на скритата змия! /Т. Траянов, Освободена душа/. Според мястото на съзвучните думи римата бива краестишна, начална и вътрешна. Повтарящото се разположение на римите е един от признаците, които показват строфирането на стихотворението. Римите биват двойни, тройни, четворни и т.н. според броя на стиховете /два, три, четири/, които се римуват в една и съща рима. Най-честа е двойната рима. Когато всички рими са еднакви, тогава цялото стихотворение се нарича монорима /вж./. Обикновено римите са прости /небесен – песен; велик – език/, но има и сложни или съставни рими, образувани от две или три думи /где е – злодеи, води ме – ме, изделие – де ли е/. Най-силно въздействат върху читателя пълните, оригиналните, богатите рими, които звучат хармонично и най-често се образуват от съзвучие на различни части на речта – римуват се глагол и съществително или прилагателно име, съществително и прилагателно име и т.н. /бляска – рязка, чезна – беззвездна, железни – бездни/. Рима, в която след съзвучната ударена гласна идат нееднакви по гласеж съгласни и гласни, се нарича асонанс /вж./. При дисонанса или консонанса /вж./ ударените гласни в римата са различни, а съгласните и гласните след тях са съзвучни /замръкна – викна/. Точността на римата се определя от еднаквостта на звуковете /акустична рима/, а не на буквите /графическа рима/, например: град – врат, близка – плиска.Римата е изпитание за творческите способности на поета и признак за овладяването на езика и на стихотворната техника. Тя трябва да бъде естествена, а не търсена и натрапена, не изтъкната и шаблонна, тъй като това косвено се отразява върху въздействието на стихотворението над читателя. Римата не е задължителен елемент на всяко стихотворение и на всяко стихосложение. В античното стихосложение, в народните песни и в т.нар. бели стихове /вж./ не се използват рими /но “напевността” не се губи/

рисърч – англ. “проучване”, социологическо допитване

ритмическа стъпка – група от дълги и кратки срички, които ритмично се повтарят в стиха; група от две или три срички, една от които е с ударение, а другите без ударение. Според мястото на ударението биват общо – 6 вида най-разпостранени стъпки: 2 двусрични – ямб /с ударение на втората сричка/, хорей /с ударение на първата сричка/; 3 трисрични – дактил /с ударение на първата сричка/, амфибрахий /с ударение на втората сричка/ и анапест /с ударение на третата сричка/. Често за попълването на паузи и облекчаване на стиха се използва пирихий /две кратки срички/. В древен Рим и спондей /две дълги, ударени срички/

ритуал – лат. “обреден”; установен ред обредни действия; церемония, церемониал

ромол – ромон на поток

ротел – двуетажен автобус

руно – вълна на овца

сакрален – свещен, свят

сакраменто – проклятие, проклето да е

саниране – лат. “sanno”, лекувам; правя здравословен; правя санация; освежаване; заздравяване; предпазване от ерозия

сатир – гр. похотливо горско полубожество, с кози крака и рога; похотлив човек

сатира – литературен похват или жанр, чрез който с хипербола, алегория, насмешка се критикуват и разобличават социални и човешки пороци. Стилът е саркастичен. Сатирата се проявява най-пълно в комедията, баснята, сатиричната поема, романа /Луцилий, Д. Ювенал, Дж. Суифт, С. Михайловски/

сатисфакция – лат. “удовлетворение”; задоволяване, удовлетворяване; дуел

саундчек – англ. “проба на сцена”; предварителна репетиция за звука при концерт

сач – плитък тиган

сварог – славянски бог на слънцето

свастика – инд. “черният Бог”; в хералдиката е " кръст крампоне, crampon – желязопримка".

светотатство – гр. “тат”, крадец; крадене, поругание на свети неща; кощунство; богохулство

свободен стих – фр. “vers libre”, вер либър; без задължителни строфа, ритъм и рима; не спазва стихосложението, с неопределен брой ударени и неударени срички; важна е интонацията, но има и вътрешна музика /Блок, Рембо, Верхарн, Маяковски, Гео Милев, Вапцаров/; “опрозотворяване на поезията”, но не лишено от смисъл; въвлича читателя в събитието на речта; различно от бял стих

сегмент – лат. “отрязък”; завършен такъв от речта с различни контексти

сегрегация – лат. “отделяне”; отлъчване от цялото; форма на расова дискриминация срещу цветнокожите, свързана с различни възбрани

седатив – лат. “успокоявам”; успокоително, приспивателно; седативен – успокоителен

седативен – успокоявам; успокоителен

седемте чудеса на света: 1/ Голямата пирамида в Гиза, построена преди 4500 години, е най-старото чудо на света. Висока 147 метра, тя била изградена от около 2 милиона каменни блока. 2/ Висящите градини на Семирамида /прочулата се с красотата си царица/ са сътворени между 600 и 400 г. пр. Хр. Във Вавилон. Уникалното е, че растенията не били на земята, а на издигната тераса. 3/ Статуята на Зевс в храма в Олимпия била висока 12 метра. Дрехите и сандалите на бога били от чисто злато. 4/ Гробницата на цар Мавзол в Халикарнас, Мала Азия, била разрушена през ХІІІ в. от земетресение. 5/ Храмът на Артемида в Ефес пък бил подпален през 356 г. пр. Хр. от Херострат. 6/ Колосът на о. Родос – бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос, бил висок 32 метра. Бил разрушен 5 века по-късно. 7/ Александрийският фар се издигал на 135 м. Светлината му се виждала от 40 мили. Цели 10 века той сочел пътя на мореплавателите до срутването му от земетресение през 700 г.

секвенция – лат. “който следва”; последователност, повторение на мотив; вид песнопение

секстина – 1/ Строфа от 6 стиха; 2/ жанр в провансалската лирика. Състои се от 6 шестстишни строфи и 1 заключително тристишие

семантичност – значещ знак; значение, смисъл на думите

семиология, семиотика – наука за знаците, признаците и сигналите

семиотика – англ. “знак, признак”; теория за знаците и символите /Чарлз Пирс и Фердинанд дьо Сюсюр въвеждат понятието/

семирамида – вавилонска царица, прославила се с красотата си

семпъл – лат. “прост”, естествен; непретрупан, ненатрапчив, без много украса; мек, пастелен

сенесценция – лат. “остаряване”, състаряване

сензитивност – лат. “чувство, усещане”; чувствителност, осезателност, дразнимост

сензорен – лат. “sensus – чувство, усещане”; сетивен, чувствителен

сенсуалност, сенсуализъм – страст към чувствени наслади, чувственост, сетивност

сепсис – гр. “гниене”; инфекция на кръвта след силно гноене

сервилност – угодничество, раболепие, нагаждачество, подмазвачество

серум – екстракт, течност

сецесион – лат. “отделяне”; декоративност, умаленост в изкуството; макет; разкол

сигнатура – знак, номер, белег върху книга или стока

силует – външно очертание на предмета

символ, символизъм – образ с преносно значение; условен знак на нещо; Възниква през ХІХ в. във Франция и Белгия. Представители: поети: Стефан Маларме, Пол Верлен, Артюр Рембо, Емил Верхарн, Жан Мореас, Александър Блок; художници: Гюстав Моро, Едвард Мунх, Михаил Врубел; композитори: Клод Дебюси и Александър Скрябин; писатели: Йорис-Карл Юисманс и Пол Адам, драматурзи: Морис Метерлинк и Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам. В началото на ХХ в. и у нас: Пейо Яворов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов

симлес – англ. “без шевове, слято”

симплификация – лат. “simplex – прост, обикновен”; опростяване

симплицизъм – лат. глуповатост, простоватост, непретенциозност

симплоке – гр. “сплитане”; стилна фигура на съвпадане началата и краищата на 2 изречения

симптоматичен – гр. “случай, съвпадение”, който служи като показателен, знаменателен; неосновен, израз само на външни признаци, маргинален; многозначителен

симптоматичен – гр. “съвпадение”; знаменателен, показателен, многозначителен; за основа

симулация – лат. преструване, опит за заблуда и измамване /най-често болен/

симултанен – лат. “едновременно”; едновременен

сингуларизация – лат. “единствен”; окрупняване, заместване на наименование на предмет или явление със събирателно съществително в ед. ч.: “куп”, “сума”, “група”, “маса” и др. /маса хора/; обратно на плурализация

синекдоха – изразяване на цяло чрез по-малка част в и обратното; фигура на речта /троп/, при която замяната на смисъла се извършва на основата на връзката между част и цяло – "бащино огнище" вместо "бащин дом"; разновидност на метонимията

синкопа – пропускане на звуци в средата на дума /вм. какво – к` во/

синопсис – гр. “външен вид, лицето на нещо”; материали в хронологичен ред; предварителен съкратен текст /либрето/ на филм или драма /киносценарий, театрален сценарий/; конкретно описание; текстово съпоставяне

ситуиране – поставяне в пространството и времето

сквернословие – употреба в речта на непристойни, гадни, неприлични думи; опетняване, хулене; циничност и вулгарност спрямо религията

скепсиз, скептицизъм – разсъждение; отричане, съмнение, недоверие към всичко

скреч – англ. “scratch”; дращя, издрасквам, скърцам, ровя; гласувам с бюлетина

скрижали – каменни блокове с издялани 10-те божи заповеди; дълбоки тревожни чувства

скрининг – изследване

скрупульозен – лат. проявяващ скрупули, крайно изпълнителен и педантично старателен

сленг – англ. “език на общност” /студенти, войници, работници/; разкрепостена, небрежна реч, вид жаргон; специализиран говор, социолект; “плъзгащ” вариант на модерна дума

соаре – фр. “вечерен прием”, домашна вечеринка; вечеря с избрани

соба – одая, стая

соматичен – който се отнася до тялото, до плътта; телесен; плътски; психо възбуда

сонет – ит. “sono”, “звуча”; лирически вид, изграден от 14 стиха, разделени на 2 четиристишия и 2 тристишия /италиански сонет/ или 3 четиристишия и 1 двустишие /английски сонет/

социум – лат. “общество”, среда, културна общност; обществена среда

спина – лат. “гръбнак, гръбначен стълб”

спининг – англ. специален риболов, с подвижна примамка на въдицата

спираловидно повторение – повторение на последната дума или словосъчетание от един стих в началото на следващия стих. Напр.: “Заплакала е гората, /гората и планината…”; комбинация от два или три вида повторения: анафора, епифора, мезофора /епианафора, епианамезофора и т.н./

сплин – гр. “далак”; мрачно настроение, тъга и униние; досада; резигнация и инертност

сподавено – задавено, заглушено, заглъхнало

спондей – стихотворна стъпка в античната поезия, съчетание от 2 дълги срички

стазим – гр. “стазис”, стоене; обездвижване на хора, след излизане на актьорите; закованост

стайлинг – англ. стил, мода, външност

станси – фр. ит. “спирка, стая"; строфа от четири или осем стиха, която представлява самостоятелно стихотворение; лирическо стихотворение, съставено от четиристишни или осемстишни обособени смислово строфи, но обединени под една обща идея

статия – рус. “неголямо изложение” в проза по обществен въпрос: социален, научен, културен, политически и т.н., отпечатан в пресата /монографията и студията са по-мащабно разглеждане на проблема/

стереотипност – отпечатък; траен, установен и укрепнал ред на поведение, последователност; неизменна нагласа /динамичен стереотип/

стигма - лат. “знак”; белег от рана; белег, печат, поставян с жигосване върху тялото; клеймо, жиг; парализиращо напрежение

стил, стилистика – гр. “stilos”, изострена пръчица за писане върху дъсчица, намазана с восък; почерк; типичното, характерното; характерен набор от художествени средства. В древна Гърция – Аристотел въвежда понятието с “Поетика” – 5 в. пр. н. е. Родоначалник на съвременната стилистика е Шарл Бали с трактата си по стилистика – 19 в.

стилизация – фр. “обобщаване” на изобразявани предмети; речев колорит чрез подражание на епоха и нрави; архаизми

стилистична фигура – различно от стилистично средство /стилните средства са езиковите средства, свързани с езиковия стил на писателя/; характерни художествена лексика и синтаксис, тропите, стилистичните фигури и други похвати на писателя, свързани с езика

стилове на речта: логически и образно-емоционален; колективен /сантиментален, романтичен, сатиричен, саркастичен, реалистичен, ро-ко-ко, народен/ и индивидуален /ясен и заплетен, сух, емоционален, стегнат, многословен и др./; функционални: разговорен, официално-делови, научен, публицистичен, художествен

стих – гр. “stichos”, ред, стих; единица мярка на мерената реч, обикновено на един ред

стихосложение – строеж на стихотворната реч, система от правила в нея, организацията; прозодия; маркерите на С. са: стих, рима, цезура. Видове: метрическо /антично/, тоническо /отмерва броя на ударенията/, силабическо /отмерва броя на сричките/. Най-често срещано е силабо-тоническото стихосложение

стормхендж – англ. буреносно представяне, бурен имидж

стохастичен – лат. “смислен, разумен”; вероятен, случаен допустим /процес, характер/

стречинг – англ. обтягане, поза на мускулите

строфа – гр. “strophe”, обръщане; повтаряща се група свързани стихове: елегически дистих, терцет и терцина, катрен и рубаи, квинталиана, секстина, септилиана, октава и сицилиана, спенсерова строфа, одическа строфа и децима, повече от 10 – онегинска строфа и рондо, и др. Ако е с различни стъпки, строфата се нарича хетерометрична. Съставни сложни строфи: рондо, триолет, сонет и др./вж./; строфика – разделяне на стихотворението на строфи

ступидо – ит. “глупак”

субективен – който е присъщ на дадено лице, личен; противоположно на обективен

субито – ит. “внезапно, рязко” в музиката

субкултура – лат. “под култура”; изопачена надсроечна култура в края на ХХ и началото на ХХІ век; изопаченост, кич на съвремието

сублимен, сублимиране /ю/ – възвишен, величествен; издигане, възвишаване

субординация – лат. “подреждане”, дисциплина, където се спазва строго йерархията; подчиненост; съблюдаване на правилата

субстантив – лат. “съществително име”

субстанция – лат. “същност”; неизменната основа на всичко; материя; вещество

субституент, субститут – лат. “замествам”, “поставен вместо някого”, заместител

субституция – лат. “заместване с друго”

субстрат – лат. “подложка, постилка”; основа на явленията; остатъци от изчезнал език

субтилен – лат. тънък, нежен, трошлив; остроумен

сугестивен, сюгжестивен – лат. който внушава, внушителен; въздействащ; ясен, поучителен

сугестия, сюгжестия – лат. “внушение”, хипноза; въздействие върху някого чрез хипноза; конфесионална сугестия /изповедно внушение/; автосугестия, плацебо ефект

супервайзър – сътрудник в социологическо проучване; промотиращ анкетьор

суперлатив – лат. най-висш, най-горен; превъзходна степен; преувеличение

сури - светлосиви

сурогат – поставен вместо друг; заместител, фалшифициран, подправен продукт

сутерен – подземен етаж

сухастичност – схоластика, дестриктивност, прекомерно затягане и строгост, закостенялост

сухоежбини – кавги, спорове, дразги, перчения

сфинкс – лежащ лъв, с човешка глава

сфумато – ит. рисувателна техника на смекчени образи и форми

схима – гр. “дреха”; най-строго монашество или дрехата към него

схима – най-строго монашество

схоластика, схоластик – гр. “едностранчив учен”; откъснато от живота знание, основано на формални, безплодни разсъждения, умувания; книжност; практически ограничен, “сухар”

сърдити млади хора – англ. “Angry Young Men”; спонтанна тенденция в писането, вид течение в английската литература /1950-60/, обединяващо новото поколение английски писатели и драматурзи, които отричат съществуващата ценностна система, социалните и политическите порядки в английското общество: Алън Силитоу, Харолд Пинтър, Кингсли Еймис, Филип Ларкин, Джон Брейн, Джон Уейн, Колин Уилсън, Дорис Лесинг, Арнолд Уескър, Айрис Мърдок, Малкълм Бредбъри, Кийт Уотърхаус и други. С творбите си изразяват гневен протест против социалното неравенство и отчуждение, съсловните прегради и лицемерието в обществото, макар първоначално да застават на радикални, понякога дори анархистични позиции. По този тип изразност се увличат и много интелектуалци. Определението се превръща и в клише за всеки младеж, който обвинява и критикува политическите и социални институции. За пръв път изразът е употребен във връзка с пиесата на Джон Осбърн „Обърни се с гняв назад“ /1956/

сърцевед – познавач на човешкото сърце, душеведец

съспенс – лат. “преустановен; от/за/качвам”; напрежение, безпокойство, очакване, смут /А. Хичкок въвежда понятието в киното/

сюгжестивна лирика – лат. “намек, внушение”; неясни образи и чувства, сложни асоциации, смътни намеци, отсенки /Яворов, Дебелянов, Лилиев, Т. Траянов, Д. Бояджиев/

сюжет – фр. основна тема, предмет на художествено произведение; в изобразителното изкуство е и статичен; какво се случва в творбата, събития

сюрреализъм – авангардистично направление в изкуството на ХХ в., което изгражда образи от необременени от разума асоциации, с нарушени пространствени пропорции; привидно те са безсмислени, разчитат на неочакваното и чудесното; нонсенс

табун – стадо коне, елени или други копитни

тастатура – съвкупност от клавишите на инструмент, апарат

тат - крадец

тахиграфия – гр. “бързо пиша”; бързопис, стенография

тезис – теза; основно положение, основна мисъл

телекинеза – преместване на предмети със силата на мисълта; левитация

телестих – гр. “далече ред”; образуване на думи и изречения от крайните букви на всеки стих /вж. акростих и мезостих/

темпоралност – лат. “слепи очи”; временност, преходност; бързина, скорост; мед. слепоочие

тенденциозност – стремя се; пристрастност, необективност

тендовагинит – възпаление на сухожилно влагалище, поради мускулно пренапрежение, травма и др. /в областта на китката, лакътя, коляното/; при учестен онанизъм, мастурбиране

тера инкогнита – лат. “terra incognita”, непозната земя

терцина – строфа от 3 стиха, формиращи ритмично и смислово единство. Употребява се в някои устойчиви жанрови форми /например сонет/. В терцини с кръстосано римуване е "Божествена комедия" от Данте Алигиери

тесногръдие – ограничени способности и воля за действие; посредственост

теург – гр. вълшебник, чародей, магьосник, чудотворец

тиара – перс. “корона”; тържествена папска корона на 3 етажа /Европа, Азия, Африка/ до Новия свят

тирандо – исп. техника на свирене, “дърпайки”

титул – надпис, почетно звание; първа, заглавна страница; титла

тонически стих – акцентира еднаквия брой словни ударения

тоталитаризъм – общо; диктаторски, фашистки режим с терористични методи на управление; пълна хегемония на една политическа фигура

тракт – течение; пощенски път, маршрут, направление

трал – мрежа за риболов

трансцедентализъм – американско философско-литературно движение (1836-60). Оформя се под влияние на трансценденталния идеализъм на И. Кант, пречупен през възгледите на английските романтици Т. Карлайл, С. Колридж, У. Уърдзуърт. Главни представители - Р. Емерсон, Х. Д. Торо, М. Фулър и др. Виждат пътя към освобождаване на личността в духовното усъвършенстване, в близостта с природата. Обявяват се за реформи в църквата, държавата и обществото

трансцедентално – априорно, извън опита, непроникващо в трансцедентното

трансцедентно – лат. “излизащ извън нещо”; лежащото извън пределите на познанието, на опита; свръхопитно; нещата в себе си /Кант/

требник – свещенически сборник с молитви

тремоло – лат. “трептение” в бързо темпо на един или два близки тона

тривиално – на кръстопът; некрасиво, неоригинално; обикновено, изтъркано, банално

триумф – победа, надмощие, тържествено посрещане

троп – гр. “начин, образ”; фигура на речта, дума или израз, употребени в преносно или образно значение. Видове: метафора, метонимия, синекдоха, алегория, символ, хипербола, литота,. персонификация, олицетворение, анимализация, ирония, сарказъм, оксиморон, прякор, перифраза, сингуларизация, плурализация, антономазия, параномазия

труизъм – англ. “истински”; общоизвестен, банална истина

тупик – ситуация “цайтнот”

тъждественост – рус. еднаквост, равенство

увертюра – музикално встъпление в опера; музикален прелюд; предисловие

ултимативен – лат. категоричен, безусловен

универсален – всеобщ; разностранен, всеобемен, за всичко; световен, всесветски, всемирен

универсализъм – всеощ; всеобхватност, всеобщност, общовалидност

урбанист, урбанизъм – лат. “urbi”, град; изобразител на града, засилена гражданственост

усое – открито, неогрявано от слънце място /противоположно на присое/

утилитарен – лат. “полезен”, насочен само към практическа изгода и полза от нещо

утилитарност – полезен; свързан с всекидневната практическата полза на нещо

утомично, утомително – покъртително, разтърсващо

утопия – място, което не съществува; неосъществим проект за един идеален свят

фабула – лат. фр. “басня, приказка”; 1/ Събитийното ядро в сюжета на литературното произведение; 2/ Последователността на основните събития в текста, в естествения им ред; повествование, история

фаланга – затворен боен ред; войска; кости на пръстите; ред, редица

фалократи – нарушение власт; злоупотребяващи с властта, калпави

фамилиарничене – любезничене, флиртуване

фамозно – фр. мълва, широко известно с чудновати качества; прословуто, върховно; шик

фантазия – англ. “въображение”, мечта, смела представа

фантасмагория – признак говоря; призрачна въображаемост, нелепа измислица

фертилност – плодородие, плодовитост, раждаемост

фетиш – магьосник; обожаван от племето предмет с чудодейна сила, сляпо преклонение, идол, кумир; възбуждащо предизвикателство

феърплей – англ. “честна игра”, спортсменска и внимателна игра

фигуративно – лат. “образ, вид”; образно, преносно, иносказателно; фигурално

фикция – измислица, лъжа; не съществува в действителност, нереалност

филигран – гр. “конец зърно”; бижутерийна жичка, воден знак, фина хартия; президентски печат; филигранен – изработен от тънки метални жички; изпъстрен с фигури, орнаменти; филиграност – финес, нежност, изтънченост, болезнена чувствителност; фигурна пъстрота

филистер – с ограничен кръгозор, с еснафско и лицемерно поведение; неприет студент

фиск, фискален – държавно съкровище, хазна; право на правителството да конфискува ничии имоти; експроприиращ

флажолет – фр. “пищялка”; ефектен обертон на струните по някои прагчета, с пицикато

флуид – лат. “тека”; течности и газове; невидим “психически ток” /според спиритистите/

флуктуация – лат. “колебание, вълнение”; колебание, непостоянство, безредни отклонения

фобии – лат. “страхове”; Освен често наблюдаваните човешки фобии има и по-екзотични, които се срещат значително по-рядко. Ето някои от тях: агорафобия /паника от преминаване през големи открити пространства, пътуване сам, стълпотворения/, акнефобия /от появата на акне/, акрибофобия /от неразбиране на прочетен текст/, апейрофобия /от безкрайността/, арахнофобия /от паяци/, бромхидрофобия /от възможността околните да почувстват телесната миризма на пот/, винофобия /от употребата на вино/, гленофобия /от погледа на куклите/, ейхофобия /от произнасяне или изслушване на добри пожелания/, епистенофобия /страх от знанието/, ерейтофобия /от изчервяване/, еротофобия /страх от секса/, логофобия /от нарушаване на способността за произнасяне на необходимите думи/, микрофобия /от миниатюрни предмети/, неофобия /от новите неща: смяна на работата и приятелите, промени в семейството и др./, нософобия /болезнен страх от заразяване или смъртоносна болест/, рипофобия /от мръсотията/, теофобия /от божието наказание, от вмешателство свише в съдбата/, трискайдекафобия /от числото 13/, фобофобия /от възникване на фобии/, харпаксофобия /от разбойници/, хипенгиофобия /от отговорност/, клаустрофобия – страх от високо и затворено

форшоц – англ. “за стрелям”; изсилване, пик, амбиция, щурм

фрагмент – фактическа част от цяло, която го представлява; откъс; определящ детайл

фрапантно – фр. прави много силно впечатление, поразително, смайващо, очебийно

френ, френия – ум, свързано с ума; интелект; френетично – безумно предано

фриволен – лат. “блудкав, глупав”; прекомерно свободен; леконрав, лекомислен

фригиден – лат. “студ”; студен, безчувствен полово, лишен от нагон и животворност

фрустрация – психична дезорганизация на съзнанието, състояние на угнетеност, тревожност и чувство за безизходност и отчаяние, породени от осеутяване на задоволяването на някаква потребност или по пътя към постигането на определена цел/Джон Донрад/; създаване на пречка в развитието; потискане на индивидуалността; психонатиск; несекващо депресиране

фундамент – лат. “основа”; най-важно, съществено, база

функции на текста: експресивна /въздействаща/, съобщителна /информативна/, апелативна /убеждаваща/, императивна /заповедна, категорична, ултимативна/

функционално – деятелност; дейностно, върши работа; несамостоятелно, зависимо

фюджън – сливане на стилове, почти кич; претенциозен конгломерат

хайку – двустишна, кратка, източна поезия; дистих; бейт

хайлайф – англ. “висше общество”, аристократичен кръг; фр. “бомонд”

хайлендер – англ. “високопоставен”, всесилен с влиянието си върху висшите кръгове

халтура – рус. “небрежна работа”, лат. “списък на умрелите, четен от свещеник”; комерс

халюцинация – лат. “бълнуване”; болезнено видение, дължащо се на нервно разстройство

хамелеон – безпринципен; с менящи се възгледи и мнение, в зависимост от условията

ханап – средновековна метална чаша за пиене

харизма – гр. “подарък”; обаяние, фатално положително излъчване

хегемон, хегемония – гр. основна ръководна сила; ръководна роля, първенство, надмощие

хедонизъм – удоволствие; наслажденията са най-висша добродетел и цел /против. аскетизъм/; бонвиванство

хеликон – планина в Гърция, седалище на Аполон и музите; благоприятно място за изкуство и наука; най-достойният връх за големия творец

хепънинг – едновременно представяне на няколко изкуства на сцена

хералдика – лат. “глашатай”; историческа помощна дисциплина за правилата и символиката, по които се съставят отделните гербове – родови, на имения, на различни общности и др.

херменевтика – теория и умение да се тълкува стар текст

херметизъм – застъпване за максимално използване на символистичните и алегоричните знаци на поезията и за противопоставянето й на грубата действителност

хиатус, зев – “празнина”, “отвор”, който се получава при произнасяне на няколко последователни гласни звука един подир друг. Пр.: глуха вечно за него е и слава

химера – гр. чудовище с тяло на козел, лъвска глава, змийска опашка, 3 глави – лъв, коза, дракон; символ на порок и тъмни сили /готика/; хибрид; непостижима фантастична мечта

хипербат – литературен похват; вид инверсия, неоснователно разделяне на синтактично свързани думи; стилов прескок

хипербола – гр. “преувеличаване”; фигура на речта /троп/, в която чрез преувеличение се постигат героични или сатирични внушения в художествената литература

хипотетичност – основава се, свързан с хипотеза; предполагаемост, вероятност; догатване

хипохондрия – гр. фобия, прекомерен страх от болести

холистичен – цял, цялостен, неделим; дискретни и неделими цялости

хомеопатия – лекуване на подобното с подобно /Simila similibus currentur/, по Ханс Ханеман

хорей /женска рима/ – гр. “choregos”, танц, хоро; вид стихов ритъм. В метр. стихосложение последователност от дълга и кратка сричка, в силаботон. – задължителна неудареност на четните срички. Бива: двустъпен /Преко поле, преко доле/, тристъпен /аз и ти – в колата/, четиристъпен /ето честния работник/, петостъпен /Разтвори се пак сърце замряло/, шестостъпен /Неотседнал още коня доралия/, седмостъпен /Но разтресе се Балкана, с пушек се напълни/, осмостъпен /В утрото на светла ера, с факела на нова вера/. Често е облекчаван от пирихий – две кратки срички = две мори

хохот, кикот – силен, висок неприличен смях

хроника – исторически труд от Средновековието; кратка летопис или бележка за събитие

хронотоп – гр. хроно /време/ и топос /място/; времево място

хуманизъм – лат. “човеколюбие”; алтруизъм

цайтнот – нем. “време няма”; в шаха, когато на играча не достига времето за обмисляне следващ ход; неразрешимост; различно от пат и реми

цафара – овчарска свирка, пищялка

цезура – лат. “сечене”; 1/ Постоянна пауза вътре в стиха. Характерна главно за силабическото стихосложение 2/ В музиката разделя музикалното произведение на части

цензура – преценка, съдене; събиране на данъците в Рим; субективно оценяване, надзор и завишен контрол

цербер – баснословен триглав звяр, пазач на адския вход; строг, бдителен пазач

цивилизация – граждански; култура; организация на обществото, характеризираща се с висока степен на съвпадане с избрания културен идеал; съзидателен процес, в който се оформят основните стойности за дадена култура, стимулиран от чувството за устойчивост и от творческата енергия

циклотимия – гр. “кръг ум”; лека форма на маниакално-депресивна психозар, с редуване на състояния на повишено самочувствие и на понижено настроение и тъга

цитадела – ит. “град”; най-укрепеният център, крепост или замък за отбрана; защита, опора

цугцванг – нем. неизгодна позиция към принудителен мат; “вземане, гълтане на фигури”

цукат – захаросан плод

чаир – ливада, пасище

чембер – кърпа, забрадка

чемерено, чемер – злокобно, ядовито /чемерна прокоба/; злина, проклятия, ядове; отрова

чемерика – растение с отровни корени /отрова, токсин/

чивия – клечка, клин, гвоздей

чирен – дръжка на нож

чобанин – овчар

шабат – евр. събота, най-големият празник за евреите

шамия – ар. тънка женска забрадка, обикновено черна

шарада – фр. “загадка”, при която се търси дума, на която са дадени отделни срички или по-къси самостоятелни думи; ребус със срички /Вазов/

шиар хурр – араб. “свободен стих”, незадължителни: ритъм, строфи и рима; фр. “вер либр”

шизофрения – гр. “цепя разум”; душевна болест с упадък на ума, деградиране на личността

шизофрения – гр. “цепя разум”; упадък на ума и деградиране на психиката в личността

щурвал – корабно, кормилно колело с ръчки

ъндърграунд – англ. “под земята”, метро; елитарно; модерно експериментално изкуство

ънплъкт – внезапно, експлузивно, импровизация

ювелирно – хол. бижутерно, изящно скъпоценно; перфектно шлифовано; /ювелир – златар/

ювенилен –лат. “младежки”; първоначален, чист, девствен

юзче – тур. “100”; мярка за течност, 100 драма, четвърт ока; малко чашле за ракия

ямб /мъжка рима/ – вид стихов ритъм. В метрическото стихосложение последователност от кратка и дълга сричка, в силаботоническото – задължителна неудареност на нечетните срички. Бива: едностъпен /Вървят тълпи, не спи, кипи градът/, двустъпен /И лучец еж, водица пий – и пак поглеж/, тристъпен /Да бъде крепка, братя, десницата ви свята/ , четиристъпен /Бе тежък бойния ни път – родихме се в жестоко време/, петостъпен /Зад мен остава моя сутерен със стаичката влажна и студена/, шестостъпен /Млъкнете вие, бедни хвалители на века/ , седмостъпен /Нощта лежи в градините. Вей ведрина горняка/, осмостъпен /Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели/

Съставител: Валери Иванов

noreply@blogger.com (Стоян) — Sun, 10 Oct 2010 18:45:00 +0000

Кой от следните признаци НЕ е характерен за съвременния български книжовен език?

	a. общозадължителни кодифицирани норми
	b. употреба във всички сфери на общуване
	c. разнообразие от диалекти
	d. система от функционални стилове
	e. богатство и обработеност на езиковите средства

Фонетиката е дял от езикознанието, който изучава:

	a. звуковия състав на думата, интонацията и ударението
	b. морфемния състав на думата
	c. думата и нейните граматични категории
	d. речниковия състав на езика, произхода на думите тяхната семантика
	e. подбора на думите с оглед на речевата ситуация

Фонемата е:

	a. най-малката единица на речта, която има собствено значение
	b. смислово и интонационно завършена цялост
	c. граматична категория, която определя съчетаемостта на думата с останалите езикови единици в речта
	d. най-малката единица на речта без собствено значение, която изпълнява смисловоразличителна функция
	e. графичен знак, чрез който се означават звуковете

Посочете некнижовния изговор:

	a.
	b.
	c.
	d.
	e.

Посочете коя форма НЕ е вярна:

	a. отвращение
	b. пъстърва
	c. въодушевление
	d. формирование
	e. дегостация

Правилната форма на думата е дегустация.

Посочете в коя дума НЕ е допусната грешка:

	a. лакътят
	b. гешфтарът
	c. титулярът
	d. букварят
	e. олтарят

Посочете в коя дума е допусната грешка при променливо Я:

	a. кадифен
	b. търпели
	c. голямокалибрен
	d. коленна
	e. песъкоразпръсквач

Правилната форма на думата е големокалибрен.

Посочете в кои позиции има грешки:

Жанърът(1) на пройзведението(2) предопределя(3) трагизъма(4) в съдбата(5) на персонажите, породен от сблъсака(6) между идеализъма(7) им и реалността(8).

	a. 1, 3, 4, 7
	b. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7
	c. 2, 6
	d. 1, 2, 4, 6, 7
	e. 1, 4, 7

Правилната форма на думите е: жанрът, произведението, трагизма, сблъсъка, идеализма

Посочете в кой от редовете всички думи са с непостоянно Ъ:

	a. кълцам, залък, ведър
	b. мъртъв, компютър, пекъл
	c. ъглополовяща, камък, раздържавявам
	d. пътен, хълцам, ремък
	e. жлъчен, тръгвам, обрекъл

Посочете в кой от редовете думите съдържат само сонорни съгласни:

	a. рамкирам, минотавър, мажорен
	b. гръмовен, длан, малинак
	c. медиана, злак, мигновение
	d. долина, манастир, мъглявина
	e. ламя, ромоли, ламинирам

Посочете в кой от редовете думите са грешно изписани:

	a. астронавт, изконен, поддръжник
	b. екземпляр, несгода, автентичен
	c. предтеча, клъввам, здание
	d. сграда, предчувствие, възсиявам
	e. егзарх, изстребител, анегдот

Правилната форма на думите е: екзарх, изтребител, анекдот

Посочете грешната дума:

	a. сепаратистски
	b. бургаски
	c. кавказки
	d. реваншистки
	e. мъглижки

Посочете кое е неправилното:

	a. река, речеш, рекат
	b. тека, течеш, течат
	c. облека, облечеш, облекат
	d. сека, сечеш, секат
	e. влека, влечеш, влекат

Правилната форма на думата е: текат

Посочете в кои позиции има думи, за които е валидно редуването на съгласните [к, г, х] с [ц, з, с] (втора палатализация):

Нарушавайки(1) навиците(2) си, той се събуди преди звъна на будилника(3). Погледна(4) през прозореца(5) и с възторг(6) откри, че в небето няма никакви(7) облаци(8).

	a. 1, 2, 3, 5
	b. 1, 2, 3, 4, 6, 8
	c. 1,3 , 7, 8
	d. 2, 3, 6, 8
	e. 2, 3, 5, 7

Звуковото редуване се отнася за думите: навик – навици; будилник – будилници; възторг – възторзи; облак – облаци.

Посочете в кой от редовете е допусната грешка:

	a. обикновена, съименник, бранник
	b. железобетонна, странност, поданик
	c. неизменна, откровенна, съвременник
	d. почтена, изгнаник, родственик
	e. съкровена, невинност, сенник

Правописът на сгрешената дума е : откровен — откровена.

Посочете в кои позиции има грешки:

Човека(1) вървеше по пътят(2), а из зад(3) клоните на раззеленилите(4) се дървета се дочуваха вълни. Гората беше като предверие(5), чийто(6) цветове хармонираха(7) със(8) зелените отенъци(9) на морето.

	a. 1, 2, 4, 6, 7
	b. 1, 2, 3, 5, 6, 8
	c. 1, 3, 4, 6, 7
	d. 1, 2, 3, 5, 6, 9
	e. 3, 4, 5, 6, 8

Правилната форма на думите е: човекът, по пътя, иззад, преддверие, чиито, оттенъци

Посочете в кой от редовете НЕ е допусната грешка при употребата на групите -ЪР-, -ЪЛ-; -РЪ-, -ЛЪ-

	a. завръзвам, слъзливост
	b. гръкът, хълцна
	c. поддръжник, прекълцвам
	d. тесногърд, вдълбнатина
	e. оскръбление, дължник

В кой от редовете думите са с променливо Я?

	a. орляци, тягост, кафяв
	b. търпях, цветна, грейна
	c. люляци, разкаян, хиляди
	d. смаяни, стоял, поляни
	e. разкаяни, баяли, яма

търпях – търпеше, цветна – цвят, грейна – изгрявам

Посочете в кои позиции има грешки:

Той не се очудваше(1), че всичко в някогашния(2) му дом беше упостошено(3), но душата му се изпълваше с тягота(4) и негодувание(5) при страшната глетка(6). Чувстваше(7) вина, че толкова време не бе се връщал в къщи(8), а сега вече всичко беше безвазвратно(9) изгубено – всякаш(10) миналото му беше омъртвено(11).

	a. 1, 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11
	b. 2, 3, 6, 9, 10, 11
	c. 1, 3, 5, 6, 9, 10, 11
	d. 1, 3, 5, 6, 9, 10
	e. 1, 2, 3, 4 ,5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

Правилната форма на думите е: учудваше, опустошено, тегота, гледка, вкъщи, безвъзвратно, сякаш, умъртвено.

Посочете в кой от редовете формите НЕ са дублетни:

	a. отсянка и отсенка
	b. гигабайтове и гигабайти
	c. трамбовам и трамбувам
	d. мозаечен и мозаичен
	e. безмислен и безсмислен

Вярната форма е безсмислен

noreply@blogger.com (Стоян) — Sun, 10 Oct 2010 10:30:00 +0000

Като дял от езикознанието синтаксисът НЕ изучава:

	a. свободните словосъчетания
	b. устойчивите словосъчетания
	c. словоформите като градивни елементи на изречението
	d. интонацията на относително завършена мисъл
	e. частите на изречението

Само свободните словосъчетания са предмет на синтаксиса, а устойчивите словосъчетания се изучават от лексикологията.

Посочете коя от следните дефиниции се отнася за изречението?

	a. единица на речта, състояща се от минимум две словоформи, които образуват смислово и граматично единство
	b. най-малката градивна единица на речта, която има собствено значение
	c. най-малката единица на речта, която изпълнява смисловоразличителна функция
	d. основна смислово, граматично и интонационно завършена единица на речта
	e. част на речта, която изразява действие или състояние като процес във времето

Посочете излишното:

Изберете един отговор

	a. подбудителни изречения
	b. желателни изречения
	c. безлични изречения
	d. възклицателни изречения
	e. съобщителни изречения

Посочете верния отговор.
Изречението: „Обявиха резултатите от местните избори.”, е:

Изберете един отговор

	a. неопределено-лично
	b. безлично
	c. безглаголно
	d. определено-лично
	e. обобщено-лично

Определете вида на изречението: Човек, проявяващ разсъдък само в рамките на нещо посредствено, е сериозен и с непроменлив характер.

Изберете един отговор

	a. двусъставно просто с вметнат израз
	b. двусъставно просто с обособена част
	c. сложно смесено
	d. сложно съставно с подчинено определително
	e. сложно съставно с подчинено сказуемно-определително

Грешен отговор: Изразът „проявяващ разсъдък само в рамките на нещо посредствено” е обособена част.

Определете вида на изреченията:
Който се бои от мечки, не ходи в гората.
Който се бои от мечки, той не ходи в гората.

Изберете един отговор

	a. сложно съставно с подчинено определително и сложно съставно с подчинено подложно
	b. сложно съставно с подчинено подложно и сложно съставно с подчинено сказуемно-определително
	c. сложно съставно с подчинено обстоятелствено и сложно съставно с подчинено определително
	d. сложно съставно с подчинено определително и сложно съставно с подчинено обстоятелствено
	e. сложно съставно с подчинено подложно и сложно съставно с подчинено определително

В първото изречение изразът „който се бои от мечки” замества липсващия подлог в главното и затова цялото изречение се определя като сложно съставно с подчинено подложно. Във второто изречение подчинената част пояснява подлога от главното, който е изразен с местоимение, и затова цялото изречение се определя като сложно съставно с подчинено определително.

Каква синтактична роля изпълнява подчертаната част на изречението?
Птицата излетя от клона изплашена.

Изберете един отговор

	a. обстоятелствено пояснение за начин
	b. съгласувано определение
	c. несъгласувано определение
	d. приложение
	e. сказуемно определение

Грешен отговор: „Изплашена” пояснява подлога посредством сказуемото — Каква излетя птицата?.

Каква синтактична роля изпълнява подчертаната част на изречението?
Утре ще ни връчват дипломите.

Изберете един отговор

	a. непряко допълнение
	b. съгласувано определение
	c. част от глаголно сказуемо
	d. несъгласувано определение
	e. пряко допълнение

„Ни” може да се замести с „на нас”, затова изпълнява ролята на непряко допълнение — На кого ще връчват дипломите?.

Определете вида на изречението и броя на простите изречения в състава му.
Познанието, необходимо за разбирането на езика на сънищата, може да бъде получено от книгите и в това се състои задачата на тази глава (Ерих Фром).

	a. сложно смесено; три прости изречения
	b. сложно съчинено; две прости изречения
	c. сложно съставно; три прости изречения
	d. сложно съчинено; три прости изречения
	e. сложно съставно; четири прости изречения

Изречението се състои от две равнопоставени прости изречения, свързани със съчинителния съюз и: Познанието може да бъде получено от книгите и в това се състои задачата на тази глава. А конструкцията „необходимо за разбирането на езика на сънищата” е обособена.

Посочете в кои позиции има грешки:
Пред касата,(1) на(2) която се продаваха билети за новия,(3) американски филм(4) имаше опашка(5) виеща се чак до изхода(6) на киното.

Изберете един отговор

	a. 1, 2, 5
	b. 4, 5
	c. 3, 4, 5
	d. 1, 2, 6
	e. 3, 4, 5, 6

Грешен отговор: 3 — не се пише запетая между нееднородни определения; 4 — пише се ограждаща запетая на подчиненото определително изречение; 5 — въвеждаща запетая на обособена част.

Посочете в кое изречение има обособена част.

	a. Човекът, когото срещнахме, е мой приятел.
	b. Ти, струва ми се, не си разбрал добре за какво става дума.
	c. Въпреки че обичам да чета, не ми остава време.
	d. Тръгнах навреме, обаче попаднах в голямо задръстване.
	e. Героинята, описана в романа, има сложен и противоречив характер.

Определете вида на изречението:
Книгата, която си купих, се оказа много интересна и я прочетох на един дъх.

Изберете един отговор

	a. сложно смесено
	b. сложно съчинено
	c. сложно съставно с подчинено определително
	d. сложно съставно с подчинено обстоятелствено за начин
	e. сложно съставно с подчинено обстоятелствено за причина

Грешен отговор: Изречението включва в състава си три прости изречения, две от които са равнопоставени — свързани със съчинителния съюз и: Книгата се оказа много интересна и я прочетох на един дъх. Изречението „която си купих” е подчинено определително.

Определете синтактичната роля на подчертаните думи в изречението:
Учениците носеха всичко — моливи, линии, транспортири и пергели, за да имат необходимите пособия за решаването на сложните геометрични задачи.

Изберете един отговор

	a. еднородни допълнения и еднородни определения
	b. еднородни приложения и нееднородни определения
	c. еднородни допълнения и еднородни сказуемни определения
	d. еднородни приложения и еднородни определения
	e. нееднородни допълнения и нееднородни определения

Частите на изречението след обобщаващата дума „всичко” са еднородни приложения. Думите „сложните” и „геометрични” са нееднородни определения, тъй като дават различни характеристики („сложните” — качествено прилагателно; „геометрични” — относително прилагателно) на думата „задачи”.

В кое от изреченията НЯМА вметнати конструкции?

Изберете един отговор

	a. Първо — трябва да си изберем маршрут, и второ — да се снабдим с необходимите провизии.
	b. Той очевидно няма никакво намерение да си тръгва.
	c. Днес, честно казано, не ми се пътува.
	d. Старецът, замислен и замечтан, седеше на пейката пред дома си.
	e. Няма българин, който да не е чувал за Апостола (Васил Левски).

„Замислен и замечтан” е обособена част.

Посочете в кои позиции има пунктуационни грешки:
— Небето е безоблачно.(1) —(2) каза дядото.(3) —(4) Утре времето ще бъде хубаво.
— Чудесно(5) Ще можем да отидем на излет в планината (6) —(7) зарадва се неговата внучка.

Изберете един отговор

	a. 2, 4, 7
	b. 3, 5, 6
	c. 1, 5, 6
	d. 1, 3, 6
	e. 4, 5, 7

Когато авторската реч е след пряката реч, според характера на изречението в пряката реч накрая се поставя необходимият препинателен знак (въпросителна, удивителна, многоточие, но не и точка): 1 — няма точка; 5 — удивителен знак; 6 — удивителен знак.

Посочете в кое изречение НЕ е допусната грешка при членуването.

Изберете един отговор

	a. Петъкът е най-хубавия ден от седмицата, защото предстои уикендът.
	b. Близо до хвощта беше шипковият храст.
	c. Ученика беше спешно повикан в директорския кабинет.
	d. Шофьора на автобуса все още го нямаше, макар да беше настъпил часът за тръгване.
	e. И последния пасажер се качи на борда на самолета.

„Шофьора” може да се замени с местоимението него, затова се членува с кратък член. „Часът” може да се замени с местоимението той, затова се членува с пълен член.

В коя от посочените позиции трябва да се постави запетая?
Не им обясних ситуацията(1) не(2) защото не можех(3) а(4) защото предполагах(5) че нямаше да ме разберат.

Изберете един отговор

	a. 3, 5
	b. 1, 3, 5
	c. 2, 3, 4, 5
	d. 2, 4, 5
	e. 1, 2, 3, 4, 5

1 и 2 — пред отрицателната частица не в съчетание със съюзи и съюзни думи не се пише запетая. 3 и 4 — при съчетаването на два съюза, пред всеки от които при самостоятелна употреба се пише запетая, пунктуацията зависи от спецификата на първия съюз. Ако първият съюз е едносричен и без собствено ударение, запетая се пише само пред него. 5 — пред съюза че се пише запетая.

В коя от посочените позиции трябва да се постави запетая?
Въпреки(1) че се страхуваше(2) Милена отвори входната врата(3) водеща към улицата(4) и плахо се огледа наоколо.

Изберете един отговор

	a. 1, 2, 3, 4
	b. 1, 2
	c. 2, 4
	d. 3, 4
	e. 2, 3, 4

Грешен отговор: 2 — запетаята изпълнява ролята на граница между подчинено обстоятелствено и главно изречение. 3 и 4 — запетаите ограждат обособената част „водеща към улицата”.

В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

Изберете един отговор

	a. Ще мога ли да се справя с всички задачи, не знам.
	b. Пред мен стои проблемът как ще се справя с всички задачи.
	c. Притеснявам се, че няма да се спавя с всички задачи, които ми предстоят, и ще се изложа.
	d. Задачите, които ми предстоят, са доста трудни, затова съм сериозно притеснен.
	e. Не знам дали ще се справя с всички задачи, или няма да успея.

Пред косвения въпрос „как” се пише запетая, тъй като изречението е сложно съставно с подчинено определително.

В коя от посочените позиции трябва да се постави запетая?
Уча(1) колкото да не е без хич(2) и все някак изкарвам тройки(3) но втория срок(4) разбира се(5) ще си оправя успеха.

Изберете един отговор

	a. 1, 2, 3
	b. 1,3
	c. 1, 2, 4, 5
	d. 3, 4, 5
	e. 4, 5

1 — не се пише запетая пред устойчивите съчетания, изпълняващи ролята на съюзна връзка, ако те могат да бъдат заместени от една дума: „колкото да не е без хич”

Български език

Нелични глаголни форми

Граматическа класификация на думите

Думата като основна единица на езика

Основни понятия и правила в българската граматика

БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКА ОТКЪМ СФЕРА НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

АНТОНИМИ

СИНОНИМИ- МЯСТО И РОЛЯ В ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНАТА С-МА НА ЕЗИКА

Омонимия

Многозначност (полосимея) на думата

Промени в лексикалното значение на думите

Типове преносни значения на думите

Основни видове лексикални значения

Речниковата система на българския език

Думата като основна речникова единица на езика

Предмет и задачи на българската лексикология и фразиология

Таблица на най-често срещаните съкращения

Съвети и хитринки или както му викат, TIPS AND TRICKS

Правила за писане на числа и номера

Препинателни знаци

Правила за писане на препинателни знаци

Пренасяне на срички

Главни букви

Литературен речник

Кой от следните признаци НЕ е характерен за съвременния български книжовен език?

Фонетиката е дял от езикознанието, който изучава:

Фонемата е:

Посочете некнижовния изговор:

Посочете коя форма НЕ е вярна:

Посочете в коя дума НЕ е допусната грешка:

Посочете в коя дума е допусната грешка при променливо Я:

Посочете в кои позиции има грешки:

Посочете в кой от редовете всички думи са с непостоянно Ъ:

Посочете в кой от редовете думите съдържат само сонорни съгласни:

Посочете в кой от редовете думите са грешно изписани:

Посочете грешната дума:

Посочете кое е неправилното:

Посочете в кои позиции има думи, за които е валидно редуването на съгласните [к, г, х] с [ц, з, с] (втора палатализация):

Посочете в кой от редовете е допусната грешка:

Посочете в кои позиции има грешки:

Посочете в кой от редовете НЕ е допусната грешка при употребата на групите -ЪР-, -ЪЛ-; -РЪ-, -ЛЪ-

В кой от редовете думите са с променливо Я?

Посочете в кои позиции има грешки:

Посочете в кой от редовете формите НЕ са дублетни:

Като дял от езикознанието синтаксисът НЕ изучава:

Посочете коя от следните дефиниции се отнася за изречението?

Посочете излишното:

Посочете верния отговор. Изречението: „Обявиха резултатите от местните избори.”, е:

Определете вида на изречението: Човек, проявяващ разсъдък само в рамките на нещо посредствено, е сериозен и с непроменлив характер.

Определете вида на изреченията: Който се бои от мечки, не ходи в гората. Който се бои от мечки, той не ходи в гората.

Каква синтактична роля изпълнява подчертаната част на изречението? Птицата излетя от клона изплашена.

Каква синтактична роля изпълнява подчертаната част на изречението? Утре ще ни връчват дипломите.

Посочете в кои позиции има грешки: Пред касата,(1) на(2) която се продаваха билети за новия,(3) американски филм(4) имаше опашка(5) виеща се чак до изхода(6) на киното.

Посочете в кое изречение има обособена част.

Определете вида на изречението: Книгата, която си купих, се оказа много интересна и я прочетох на един дъх.

В кое от изреченията НЯМА вметнати конструкции?

Посочете в кое изречение НЕ е допусната грешка при членуването.

В коя от посочените позиции трябва да се постави запетая? Не им обясних ситуацията(1) не(2) защото не можех(3) а(4) защото предполагах(5) че нямаше да ме разберат.

В коя от посочените позиции трябва да се постави запетая? Въпреки(1) че се страхуваше(2) Милена отвори входната врата(3) водеща към улицата(4) и плахо се огледа наоколо.

В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

Посочете верния отговор.
Изречението: „Обявиха резултатите от местните избори.”, е:

Определете вида на изреченията:
Който се бои от мечки, не ходи в гората.
Който се бои от мечки, той не ходи в гората.

Каква синтактична роля изпълнява подчертаната част на изречението?
Птицата излетя от клона изплашена.

Каква синтактична роля изпълнява подчертаната част на изречението?
Утре ще ни връчват дипломите.

Посочете в кои позиции има грешки:
Пред касата,(1) на(2) която се продаваха билети за новия,(3) американски филм(4) имаше опашка(5) виеща се чак до изхода(6) на киното.

Определете вида на изречението:
Книгата, която си купих, се оказа много интересна и я прочетох на един дъх.

В коя от посочените позиции трябва да се постави запетая?
Не им обясних ситуацията(1) не(2) защото не можех(3) а(4) защото предполагах(5) че нямаше да ме разберат.

В коя от посочените позиции трябва да се постави запетая?
Въпреки(1) че се страхуваше(2) Милена отвори входната врата(3) водеща към улицата(4) и плахо се огледа наоколо.